Образувано е по касационна жалба, подадена от Т.Га от [населено място], чрез пълномощника й адв. И.М, срещу Решение № 6015 от 22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 7467/2017 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на ищцата и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и се претендира присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна – Българска народна банка, чрез пълномощника си адв. А.Г, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

От Българска народна банка е подадена частна жалба срещу Определение № 7504 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7467/2017 г. от Административен съд София-град, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на Решение № 6015 от 22.10.2018 г. в частта за разноските и е отказано присъждане на понесените от БНБ в производството разноски в размер на 15 600 лв. (с ДДС), представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. По частната жалба Т.Га не е взела становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е приел за недоказано твърдението на касатора, че БНБ не е предприела действия, изразяващи се в прилагането на надзорни мерки и даване на предписания по констатирани нарушения в доклади по чл.103 от ЗКИ (ЗАКОН ЗЗД КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ), поради което за касатора са настъпили вреди от несвоевременното предприемане на действия по поставяне на КТБ под специален надзор и обявяването й в несъстоятелност, което е довело до загуба на парични средства. БНБ е компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, като националното законодателство е обвързано с изисквания на Директива 94/19/ЕО, с оглед за преценка на нейното финансово състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, като е въведено изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка, да отнеме лиценза на кредитната институция. В действителност е налице извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Законосъобразно решаващия съд е приел, че за извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение само за периода на забава – от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си, до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 25.07.2014 г. до 6.11.2014 г.

Частната жалба на БНБ срещу определението на АССГ, с което е отказано изменение на решението в частта му за разноските според процесуалния представител на ВАП е неоснователна.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218, чл. 235 и чл. 236 АПК намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна при следните съображения:

Т.Га е предявила срещу Българска народна банка иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който претендира да бъде осъдена да й заплати: 1. обезщетение в размер на 80 922. 68 щ. долара (80 461. 23 главница + 461. 45 лихва), представляващи разликата между размера на вложенията й в КТБ – АД и изплатения й гарантиран депозит и 2. обезщетение в размер на 314 053. 85 лева (311 565. 74 лв. главница и 2 488. 11 лв. лихва), представляващи разликата между размера на вложенията й в КТБ – АД и изплатения й гарантиран депозит, ведно със законните лихви върху тези суми, представляващи имуществени вреди вследствие от незаконосъобразното бездействие на ответника - БНБ да предприеме надзорни мерки и да даде предписания относно констатирани нередности в дейността на Корпоративна търговска банка (КТБ) по констатирани в доклад от надзорната инспекция № 1720-0189 от 29.11.2010 г., съобразно нормативно установеното й задължение по чл. 103 от ЗКИ (ЗАКОН ЗЗД КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) (ЗКИ), вкл. поставянето й под специален надзор; отнемане на лиценза на Банката и обявяването й в несъстоятелност преди датата 29.05.2013 г., на която дата ищцата е сключила Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) с предмет: водене от Банката на платежни сметки на ищцата (в лева) и Анекс № 107709 към него (за платежна сметка в щ. долари), поради което за нея са настъпили вреди, представляващи загуба на вложените в КТБ парични средства.

Въз основа на анализа на представените по делото доказателства съдът е приел, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е установила наличието на комулативно изискуемите предпоставки на приложимата материално-правна норма. Приел е, че не е налице соченото незаконосъобразно бездействие на ответника по иска, изразяващо се в посочените и неупражнени от БНБ, по отношение на КТБ, надзорни правомощия по чл. 16, т. 16 от ЗБНБ (в приложимата редакция на текста). За неоснователно е прието твърдението, че ако тези правомощия са били упражнени надлежно е следвало лиценза на КТБ да бъде отнет по-рано, още след 31.02.2012 г., когато е излязъл аналитичният тримесечен доклад, както и последващите, с които са установени нарушения на чл. 22, ал. 5 вр. с ал. 1 на Наредба № 8/2011 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции и на чл. 8 от Наредба № 11/2010 г. за управлението и надзора върху ликвидността на банките, както и нарушения на писмо № 91 ТБ-0028 от 01.03.2013 г. на подуправителя на БНБ, на писмо № 91 ТБ-0061 от 14.03.2012 г. на подуправителя на БНБ.

Съдът е счел, че твърдяното от ищцата бездействие, допуснато от страната на БНБ не е формирано от неизпълнението на пряко задължение за действие от нормативен акт. Посочените от нея норми дават надзорни и контролни правомощия на БНБ, вследствие на които същата има право на преценка да постанови конкретен акт – да отнеме лиценза на КТБ. При постановяването му БНБ действа при условията на оперативна самостоятелност и е в правомощията си да направи специфична преценка и анализ на конкретни обстоятелства, наличието на определени показатели за банковата стабилност, заложени в посочените писма и констатирани като пропуски в докладите и въз основа на това да постанови акт, с който да завърши процедурата по разглеждане на посочените доклади. Това е станало с Решение № 138 по Протокол № 27 от 06.11.2014 г. на БНБ. Изводът на съда е, че описаните от ищцата бездействия не са такива по смисъла на чл. 256 АПК и не обуславят отговорността на държавата по реда на специалния закон.

По отношение на вторият от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът е приел, че вреда е налице доколкото ищцата е лишена от възможността да оперира със средствата си. Но търсената в конкретния случай вреда не се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с твърдяното бездействие на БНБ, тъй като е опосредена от избора на ищцата да депозира в една банка средства, значително надхвърлящи гарантирания от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) размер и е постановил своя акт.

Решението е неправилно. Постановено е при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В исковата молба ищцата е посочила, че претендира обезщетение за вреди, понесени от нея в резултат на бездействието на БНБ да изпълни законово вменени й задължения да осъществява надзор върху дейността на банките, вкл. и тази на КТБ – АД. В исковата молба е направила конкретни доказателствени искания, а именно ответника да представи: тримесечните аналитични доклади от дати 31.03.2012 г., 30.06.2012 г., 31.12.2012 г. и 31.03.2013 г.; доклад от надзорна инспекция от 2010 г. № 1720-0189 от 29.11.2010 г. и доклад № 1720-0087 от 25.07.2013 г. относно извършените проверки на КТБ – АД; Решение № 138 по Протокол № 27 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ – АД.

Допълва, че съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ – БНБ следва да регулира и да осъществява надзор върху дейността на другите банки вкл. по чл.16, т. 15 и чл.16, т. 16 от ЗБНБ да отнема лицензи. В тази връзка се твърди, че от страна на ответника не са предприети действия във връзка с тримесечните аналитични доклади от 31.03.2012 г., 30.06.2012 г., 31.12.2012 г. и 31.03.2013 г., с които са установени нарушения на чл. 22, ал. 5 вр. с ал. 1 на Наредба № 8/2011 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции и на чл. 8 от Наредба №11/2010 г. за управлението и надзора върху ликвидността на банките, както и нарушение на писмо № 91 ТБ-0028/01.03.2013 г. на подуправителя на БНБ, писмо № 91 ТБ-0061/14.03.2012 г. на подуправителя на БНБ. Визира се също, че БНБ не е предприела действия изразяващи се в прилагането на надзорни мерки и даване на предписания по констатирани нарушение в доклади по чл. 103 от ЗКИ (ЗАКОН ЗЗД КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ), поради което за ищцата са настъпили вреди от несвоевременното предприемане на действия по поставяне на КТБ под специален надзор и обявяването й в несъстоятелност, което е довело за ищцата до загуба на парични средства. Твърди се, че преди ищцата да сключи договор с КТБ на 29.05.2013 г. банката е следвало да се обяви в несъстоятелност и да се отнеме лиценза й.

С разпореждането на съда от 23.02.2018 г., на ищцата, на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК, е указано, че носи доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, от които черпи благоприятни последици, като следва да установи настъпването на твърдените вреди и пряката причинна връзка между тези вреди и бездействието на длъжностните лица. На ответника също са дадени указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест, а именно: в отговора си да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага като му е пояснена отговорността по чл. 133 ГПК.

Във връзка с възраженията на ответника по исканията на ищцата за събиране на доказателства и представените от него такива, пълномощникът на Т.Га е депозирал допълнителна молба, от 04.06.2018 г. (л.252), в която е поискал, освен посочените с исковата молба доказателства, БНБ да представи още: писмо на БНБ № 122230/20.10.2014 г., ведно с докладите, приложени към него; доклад от надзорната инспекция в КТБ изх. № БНБ 125089/27.10.2014 г.; писмо на квесторите на КТБ с вх. № БНБ 127892/04.11.2014 г., ведно с приложените към него финансови и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г.; изготвените от БНБ тримесечни аналитични доклади от м. юни, м. септември и м. декември на 2012 г., както и тези от м. март и м. юни 2014 г.; финансови и надзорни отчети за периода от 2011 до 2014 г. вкл. на КТБ и докладите от проверките на инспекторите от управление Банков надзор на БНБ на КТБ за същия период – юни, септември и декември на 2013 г.; март и юни на 2014 г. Обстоятелствата, които страната цели да установи с исканите доказателства са посочени в молба вх. № 17838/15.06.2018 г. (л.256).

В проведеното открито с. з. на 05.06.2018 г. (л.253) процесуалният представител на Прокуратурата е дал становище, че доказателствените искания на ищеца са основателни и относими към предмета на спора.

Съдът е оставил молбата за попълване на делото с доказателства без уважение, като е приел, че искането „ … е неоснователно, тъй като те (исканите доказателства – б. м.) нямат пряка връзка към исковата претенция – л. 253. Допълнително по настояването на адв. Ив. Марков за преразглеждане на определението, съдът е посочил изрично, че „ … ще преразгледа искането в закрито заседание“, след което е взел становище от ответната страна и се е произнесъл в з. з. на 06.08.2018 г., като ги е отхвърлил с мотиви, че исканията имат отношение към законосъобразността на Решение № 138 за отнемане на лиценза на КТБ, което е било предмет на преценка за законосъобразност в друго производство, при положение, че адв. И.М изрично е посочил в о. с.з., че исканията са неотносими към законосъобразността на Решение № 138 (л.262).

Исканията за събиране на доказателства отново са направени от пълномощника на ищцата и отново са били отхвърлени от първоинстанционния съд в о. с.з., проведено на 25.09.2018 г.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на каквото правно основание е предявен процесния иск, ищецът е длъжен, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства да установи следните елементи от фактическия състав на нормата, в условията на комулативност: наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица; настъпила вреда и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. Отсъствието на който и да е от елементите води до неоснователност на претенцията, респ. нейното отхвърляне. Тежестта на доказване е на ищеца.

Доказателствената тежест е задължението на страната да представи доказателствата, с които разполага и да изиска от другата страна да представи такива, с които тя разполага, за да може съдът да основе констатациите си за всеки относим факт върху наличните по делото доказателства. Затова страната, която иска да извлече изгодни за себе си последици от определени факти носи тежестта да докаже тяхното настъпване. Ако прояви процесуално бездействие или не направи доказателствените си искания своевременно, страната няма да може да докаже настъпването на твърдените факти, респ. да защити своето право.

В случая ищцата следва да докаже факта на бездействие на ответника да изпълни свое, произтичащо от закона, правомощие, тъй като твърди, че в резултат на това именно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на законово вменените му надзорни функции, тя е понесла имуществени вреди, с претенция да бъде обезщетена за тях от държавата. Ако не се справи с доказателствената тежест, надлежно указана й от съда, не представи или не поиска да бъдат представени доказателства, че е осъществен правнорелевантния факт ищцата ще бъде в невъзможност да защити претендираното право.

Съдът е бил длъжен да допусне и събере исканите доказателства и едва след като те бъдат приложени по делото, да прецени тяхната относимост към предмета на спора, след което да постанови мотивиран акт по реда на чл. 159 ГПК. Като не е направил това, а е приел становището на ответника, че исканите доказателства са неотносими към спора, е засегнал правото на защита на страната, като я е лишила от възможността да докаже твърденията си, а делото е останало непопълнено с доказателства.

При това положение настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане съдът ще следва да укаже на ответника да представи исканите от ищеца доказателства (на електронен или хартиен носител, в зависимост от обема), след което за него възниква възможност да извърши преценка по чл. 159, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК дали са относими към установяването на факти, които имат значение за решаване на делото. По частната жалба на БНБ:

С обжалваното Определение № 7504 от 23.11.2018 г., постановено в прозиводство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът от първата инстанция е оставил без уважение молбата на БНБ за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В мотивната част на съдебния си акт съдът е посочил, че процесуалният представител на ответника не е направил своевременно искане за присъждането им и не е представил списък на разноските, ведно с доказателства за заплащането им в срока, указан в чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес.

Определението е правилно.

Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се заплащат, когато страната е заплатила възнаграждението, направила е искане за това своевременно и е представила списък, с приложени към него доказателства, най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските (Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС, постановено по ТД № 6/2012 г. от ОСГТК).

В конкретния случай в мотивите на Решение № 6015 от 22.10.2018 г., постановено по делото, съдът е посочил, че претенцията на отметната страна за присъждане на разноски по делото, е направена с представените, след приключване на устните състезания (25.09.2018 г.), писмени бележки – на 27.09.2018 г. Отделно от това е посочил, че страната не е представила договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който може да се направи извод за договореното между страната и адвоката възнаграждение, както и начинът му на изплащане.

Фактическите констатации на съда кореспондират на доказателствата по делото, поради което изводите му за неоснователност на претенцията са законосъобразни и се споделят напълно от настоящата инстанция.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 7504 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7467/2017 г. от Административен съд София-град.

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 6015 от 22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 7467/2017 г. от Административен съд София-град и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.