Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П против решение № 180 от 25.11.2019 г., постановено по адм. д. № 163/2019 г. по описа на Административен съд гр. Т.. Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо и навежда доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 1 - 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – М.С, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Т. отменя заповед № 3-19-390/20.06.2019 г. на заместник-кмета на О. П, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал.1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – второстепенна постройка със ЗП около 30.00 кв. м., изградена на източната регулационна линия с УПИ VI до жилищната сграда в съседния УПИ VI, находяща се в УПИ VII-43, кв. 63 по действащия регулационен план на с. В..

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание, съгласно чл.59, ал.2, т.4 във вр. с ал.1 АПК. Приема, че заповедта е издадена при...