Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ),чрез процесуалния представител юрк. Т.К, против решение №7970 от 20.12.2017 г. по адм. д. №6979/2017г. от Административния съд София-град, Първо отделение, 57 състав, с което е отменено решение №10961/30.05.2017г. на председателя на Държавна агенция за бежанците за отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. Ейса, гражданин на Ирак и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по отношение на Б. Ейса. Излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че мотивите на обжалваното решение на административния съд са бланкетни и е неаргументирано, като не съдържа и не са изложени аргументи налагащи отмяната. Излага, че съдът не е съобразил, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ поради това, че спрямо него не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговите раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група от нито един от субектите, като е живял необезпокояван в [населено място], И. К преди да напусне Ирак и не имал основание да напусне поради страх от преследване. Излага, че съдът не е съобразил, че не са налице предпоставките и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, като не се установява Б. Ейса да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му на цивилно лице. По тези съображения и приложените пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 05.04.2018г. за актуалното положение смята, че обстановката в [населено място], И. К не изпълнява предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Иска, да се отмени обжалваното решение.
Ответникът - Б. Ейса, гражданин на Ирак, лично и чрез пълномощник адв. Л.Г, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се отхвърли жалбата и се потвърди съдебното решение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че са налице касационните отменителни основания на съдебният акт по чл. 209, т. 3 от АПК, предвид на това, че изводът на съда, че отказът е издаден при липса на мотиви, не следва да бъде споделен, тъй като от събраните в хода на административното производство, гласни и писмени доказателства и от анализа на оспореното решение е видно, че административният орган е извършил цялостна и пълна проверка, както на бежанската история на ответника в настоящето производство и на вътрешното положение в Р. И, така и на приложимата съдебна практика при подобни казуси. Излага, че при анализа на бежанската история на Б. Ейса административният орган е стигнал до правилен и обоснован извод, че същият е живял в [населено място], И. К, нямал е проблеми с местната и държавната власт свързани с преследване основаващо се на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, същият е напуснал легално страната си по произход и е отишъл в Турция от където е влязъл в България. Смята, че изложените от него доводи, че се страхува от отмъщение, поради това, че брат му е извършил убийство на член от друго племе не попадат в приложното поле на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което административният орган е постановил обоснован и мотивиран акт, който следва да бъде потвърден.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятно за страната съдебното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С решение №7970 от 20.12.2017 г. по адм. д. №6979/2017г. от Административния съд София-град, Първо отделение, 57 състав, е отменено решение №10961/30.05.2017г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. Ейса, гражданин на Ирак и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по отношение на Б. Ейса. Съдът е приел, че не отрича аргументите на административния орган относно липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, но е приел, че отказът за предоставяне на хуманитарен статут се явява неаргументиран, като е съобразил становището на ДАНС, че кандидата не представлява опасност и би могъл да получи статут, ако отговаря на останалите условия по закон.Приел е, че липсата на аргументи и мотиви в тази част е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и преписката следва да се върне на административния органа за произнасяне в тази му част, поради невъзможност от страна на съда да упражни контрол поради неяснота на волята на органа. От друга страна съдът е отчел, че кандидатът е предоставил неверни данни относно самоличността си при влизането в страната и че е напускал веднъж страната и т. н., но е приел, че това се дължи на страх и незнание. Също така съдът е приел, че мотивите на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са бланкетни, формални и противоречат на данните по административната преписка, както и на справка МД-270/02/03/2017г. По тези съображения е отменил административния акт.
От фактическа страна е установено, че с молба с вх. № 3654 от 13.12.2016г. на ДАБ, Б. Ейса, гражданин на Ирак, [населено място],[етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], е поискал предоставяне на международна закрила от Р.Б.И гражданин е мотивирал молбата си със семейна вражда, като при проведено интервю е заявил, че в началото на 2016г. големия му брат е бил задържан за убийството на известен цигулар, който бил убит на 21.03.2016г., а брат му бил задържан три дни по-късно. Тъй като бил принуден да си признае, чрез насилие или заплашване, той бил осъден на смърт. Заявил е, че заради убийството семейството му е започнало да получава закани и е възникнала опасност да продължи живота си в Ирак.
С Решение № 10961/30.05.17г. на председателя на ДАБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. Ейса, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.Аистративният орган е мотивирал отказа си с липса на предпоставките за предоставяне на статут предвид на това, че лицето не търси реално статут на бежанец или хуманитарен статут, а е напуснал страната си на произход по чисто икономически съображения. По негови обяснения е бил задържан в Сърбия, откъдето е бил върнат обратно в България. Също така е посочено, че Б. Ейса е продължил да живее още половин година в [населено място], без от това да са произтекли конкретни последици, а в родината му на произход са останали неговите роднини, като той не е бил обект на политическа репресия, не е бил преследван поради убеждения и не е имал проблеми заради религиозна или етническа принадлежност.
Административният съд въз основа на установените фактически обстоятелства е приел, че липсата на аргументи и мотиви в частта, с която е отказан статут на бежанец е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че по отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут посочените от органа мотиви са бланкетни, формални и противоречат на данните по административната преписка. По тези съображения е отменил отказа и е върнал преписката на административния орган.
Обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Необосновано и при липса на преценка на конкретните факти и съобразяване на материалноправните предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ съдът е отменил решението на председателя на ДАБ.Аистративният съд не е съобразил, че спрямо Б. Ейса не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговите раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група по проведеното интервю с per. № УП 19408/07.02.2017 г., както и че е живял необезпокояван в [населено място], И. К преди да напусне Ирак. Също така Б. Ейса не е бил принуден да напусне държавата си по произход поради страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.
В административното производство чужденецът изрично е заявил, че самият той лично не е имал проблеми с иракските власти, че спрямо него не е оказвано насилие в Ирак, както и е имал възможност да се премести в друга част на Ирак, но баща му не се е съгласил. Страхът от преследване, на който се позовава чужденецът, за да обоснове причина за предоставянето на международна закрила, е свързан с личните проблеми на неговия брат - ареста и присъдата за убийство, които от една страна не го касаят пряко и не са се отразили съществено върху личното му положение в Ирак. Спрямо чужденеца не се доказва да е осъществявано преследване под каквато и да било форма.
Фактическите основания за предоставяне статут на бежанец са изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Законът изисква опасението да е основателно, т. е. трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо него. Липсата на каквито и да било твърдения за преследвания и/ или заплахи лично към кандидата за закрила, не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход.
Съгласно чл. 4, т. 3, б. в от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземе под внимание индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, а чл.10, т. 3, б. а изискват молбите за международна закрила се разглеждат и решенията се вземат индивидуално, обективно и безпристрастно.
Съдът не е изследвал и материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1-3 от ЗУБ. От данните по преписката липсват доказателства кандидатът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В тази връзка административният съд е съобразил само справка МД-270/02/03/2017г., в която е посочено, че в районите, които са под контрол на Ислямска държава се извършват убийства, отвличания, а в районите, които не са под техен контрол се продължава с извършването на самоубийствени атентати и атаки с превозни средства, пренасящи импровизирани взривни устройства, насочени срещу всички слоеве на обществото, като считано от януари 2016 г. само от импровизирани експлозивни устройства са пострадали около 5,403 души/ убити и ранени/.
Съгласно чл. 8, § 2 от Директива 2011/95/ЕС при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с параграф 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с член 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището/ ЕСПОУ.
Преценката за наличие на състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт следва се съобрази и с оглед решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 год. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 год. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
От представената с касационната жалба справка с вх. № МД - 1448/28.12.17 г. от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно положението в И. К се установява, че в тази част не се водят бойни действия, не е налице въоръжен конфликт обстановката е относително спокойна. П. [ място], която е част от И. К, приема близо 3000 бежански семейства от региони, които стават свидетели на скорошни сблъсъци между иракски и кюрдски сили. [населено място] се е превърнал в дом за повече от 740 000 бежанци и вътрешно разселени лица, които са напуснали домовете си както поради битката срещу Ислямска държава, така и заради кюрдско-иракския конфликт. Иракските граждани избират да се разселят вътрешно именно в този район, в който не е налице вътрешен въоръжен конфликт. Също така и по представената справка вх. №МД-288 от 05.04.2018г. от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, т.2 относно актуалното положение в И. К се установява, че от март 2018 г. е вдигнато ембаргото за международни полети. Посочени са данни за наличие на протести насочени срещу строгите икономии, забавяния на плащания и намаления на заплати. Липсват данни за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт в този район, които да предполага, че кандидатът би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че необосновано и в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ административният съд е приел, че липсват мотиви за отказа за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на Б. Ейса. При постановяване на административния акт, не са налице нарушения на материалния закон и неспазване на административнопроизводствените правила от административния орган, както неправилно е приел административният съд.
Предвид на изложеното обжалваното съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Б. Ейса срещу решение №10961/30.05.2017г. на председателя на Държавна агенция за бежанците следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК и чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №7970 от 20.12.2017 г. по адм. д. №6979/2017г. от Административния съд София-град, Първо отделение, 57 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Ейса, гражданин на Ирак против решение №10961/30.05.2017г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Решението е окончателно.