Образувано е по касационната жалба на "Г. Д" ЕООД със седалище в гр. С., представлявано от управителя Д.Т, против решение № 3111/ 4.05.2017 г., постановено по адм. д. №131/2017 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 999/ 09.11.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касаторът релевира доводи за недопустимост на съдебния акт поради образувано по-рано дело срещу същия административен акт пред АССГ. Навежда доводи и за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Според касатора съдът не е съобразил наведените възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е достигнал до неправилния извод, че принудителната административна мярка е законосъобразно приложена. Иска обезсилване на решението като недопустимо и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане или, алтернативно, отмяна на решението като неправилно.
Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски по приложен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното:
Решението е допустимо. То е постановено от родово и местно компетентния съд, по редовна жалба, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, при правилно конституиране на засегнатите от материалноправния спор страни. Съдът се е произнесъл по очертания от страните предмет на спора.
Несъстоятелни са доводите относно неуважаване на искането на дружеството-жалбоподател за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по оспорване на заповедта на кмета на Столична община за отказ за издаване на удостоверение за категоризация, тъй като това производство не е преюдициално по отношение на конкретния правен спор. Що се отнася до изложението в касационната жалба досежно движението на съдебните производства по допуснатото предварително изпълнение на заповедта, то същите са неотносими към предмета на съдебната проверка по адм. д.№131/2017 г. на АССГ.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Г. Д" ЕООД срещу заповед №999/ 09.11.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП е приложена принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ – заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. С., бул. "В. Л" № 88, стопанисвано от касатора.
Съдът е анализирал фактическите констатации по издаването на заповедта, съдържащи се в изготвения констативен протокол №К-0228033/20.09.2016 г. от длъжностни лица, извършили проверка на място, по жалба на потребител. Провереният обект е бил разположен в района на НБ "Св. св. Кирил и Методий", гр. С., в градината зад библиотеката, в два покрити павилиона и на открито. Разполагал със 150 места за сядане и в момента на проверката е имало посетители, които са били обслужвани по изготвено меню. При проверката не е било представено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В сградата на библиотеката - в сутерена, е имало обособено заведение за хранене и развлечение с обявено работно време 22.00-004.00 часа; почивен ден - неделя и понеделник. Този обект е имал издадено удостоверение за категоризация №10715/ 09.05.2012 г.
Съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и е приел за безспорно, че заведението на открито е стопанисвано именно от дружеството-жалбоподател.
На свое заседание, проведено на 25.10. 2016 г., комисията е обсъдила случая и е приела предложението на главния директор на ГД "Контрол на пазара" да бъде приложена процесната ПАМ, което решение е обективирано в протокол № 27. Въз основа на решението и на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ ЗТ председателя на КЗП е издал оспорената заповед.
За да отхвърли жалбата, Административният съд София-град е обосновал извод, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Приложената принудителна административна мярка е с точното правно основание, а фактическите установявания на органа не са оборени от жалбоподателя, подкрепени са с приложените по делото писмени доказателства и обосновават законосъобразен извод за прилагане на конкретната преустановителна и превантивна принудителна административна мярка. Решението е правилно.
В съответствие със закона е приетият извод, че не са опровергани изложените в констативния протокол релевантни факти и обстоятелства. Други релевантни факти не са посочени от жалбоподателя. Неоснователен е касационният довод, че съдът не е извършил пълна и всеобхватна оценка на доказателствата в тяхната съвкупност. Видно от обжалваното решение, съдът е обсъдил всестранно и задълбочено относимите за спора доказателства.
Приложената принудителна административна мярка "временно затваряне на туристическия обект" по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ е в съответствие с чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ ЗТ, тъй като се предоставят туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, и е законосъобразна с оглед представените по делото доказателства. За обекта не е издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съгласно ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) на категоризация подлежи туристическият обект по чл. 3, ал. 2, т. 2. Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗТ предвижда хотелиерство или ресторантьорство на територията на Р. Б да се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти, като според чл. 114, т. 1 ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Не е спорно, че процесното заведение за хранене и развлечение е туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ. В хода на извършената от КЗП проверка безспорно е установено, че обектът не е категоризиран. По делото не са представени доказателства този туристически обект да е категоризиран в съответствие с горепосочените изисквания на закона, като последният не попада в изключението на чл. 120 ЗТ.
Една от предвидените в чл. 2, т. 4 ЗТ цели е да се осигури защита на потребителите на туристическите услуги. Тя се постига и чрез предоставянето на услугите в отговарящи на условията за категоризация и категоризирани туристически обекти, какъвто, видно от данните по делото, стопанисваното от касатора заведение за хранене и развлечения не е.
В съответствие с доказателствата по делото съдът е обосновал извод, че представеното заявление за категоризация на заведение за хранене и развлечение от 2012 г. и разрешение за категоризация касаят обекта "Бар-клуб" с 200 места на закрито. По представеното заявление от 2014 г. за категоризация на обект "Клуб-ресторант" със 120 места на открито и 120 места на закрито е проведена административна процедура и е издадена заповед №СО-РД-09-06-148/ 17.10.2014 г. на кмета на Столична община, за която няма данни да е отменена към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка - 9.11.2016 г.
Представените с касационната жалба копие от квитанция към подадено заявление за категоризация на заведения за хранене и развлечения, спогодба и съгласувателни документи със съответните служби в Столична община са след датата на първоинстанционното съдебно решение и не установява релевантен факт, който да оборва законосъобразността на административния акт и правилността на обжалваното решение.
Приложената ПАМ е с преустановителен и временен характер с оглед на преустановяване на извършеното нарушение за предоставяне на туристическа услуга в некатегоризиран търговски обект до получаване на категоризация, което е и в обществен интерес с оглед защита на потребителите на туристически услуги. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
По несъмнен начин е установено в производството, че обектът "бар-ресторант" със 150 места за сядане, индивидуализиран както в констативния протокол, така и в заповедта за прилагане на ПАМ, с посочено описание и адрес, към момента на проверката е развивал търговска/ресторантьорска дейност без удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Несъстоятелни са и доводите относно неуважаване на искането на дружеството-жалбоподател за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по оспорване на административния акт, с което е отказано издаване на удостоверение за категоризация, тъй като това производство не е с преюдициален характер. Съгласно чл. 111, ал. 1 ЗТ хотелиерство и ресторантьорство се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти. Приложената принудителна административна мярка е "временно затваряне на туристически обект", т. е. до момента на отпадане на нормативните пречки за неговата дейност.
Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав не намери основания, водещи до друг правен извод.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноските по делото от пълномощника на председателя на Комисията за защита на потребителите, в полза на КЗП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв., на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл.78, ал.8 ГПК, чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.144 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3111/ 4.05.2017 г., постановено по адм. д. №131/2017 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА "Г. Д" ЕООД, гр. С., ул. "Шипка" № 52, вх. Б, ет. 3, да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр. С., пл. "Славейков" №4А, ет.3 направените по делото разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/. Решението е окончателно.