Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.Х от [населено място], против заповед № 8121К-7002/18.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на чл.204,т.1,чл.194,ал.2,т.1,пр.1 от Закон за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/,във връзка с чл.187,ал.1,ЗМВР,чл.197,ал.1,т.6,чл.203,ал.1,т.5 ЗМВР- „неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни“ и чл.226,ал.1,т.8 ЗМВР - на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и при несъответствие с целта на закона. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение, с оглед осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Д.Х е държавен служител - полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Ивайловград към Областна дирекция на МВР/ОДМВР/-Хасково.
Дисциплинарното производство е образувано със заповед рег. № 8121К-4390/28.04.2017 г. на министъра на вътрешните работи, по повод наличието на данни за неявяване на държавния служител на работа без уважителни причини в периода от 04.01.2017 г. до 13.01.2017 г. и от 08.07.2014 г. до 17.07.2014 г., констатирано в предложение на директора на ОДМВР-Хасково, с рег. № 272р-7998/20.04.2017 г. Със същия акт е назначена комисия като дисциплинарно - разследващ орган. Със заповед № 8121к-5829/04.071.2017 г. на министъра срокът за приключване на дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу служителя е удължен до 31.07.2017 г. Христов е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 09.05.2017 г., както и с правата по чл.207,ал.8 ЗМВР.
Комисията извършва проверка, при която приема, че през периода 03.01.2017 до 13.01.2017 година Христов не се явява на работа, като сочените от него причини – заболяване са неуважителни. Изводът на дисциплинарно – разследващият орган е, че представеният от Христов болничен лист № Е20167360758/от 04.01.2017 год.,за отпуск по болест, в периода 04.01. до 13.01.2017 година е издаден незаконосъобразно и не формира уважителна причина лицето да не се явява на работа през този период.Това поведение, е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № УРИ-272р-13978/11.07.2017г.). Д.Х е запознат с данните в обобщената справка на 11.07.2017 г., и възможността в 24 часов срок да даде допълнителни обяснения. Констатациите в справката са възпроизведени в становището на дисциплинарната комисията рег. № 272р-14294/14.01.2017 г., което заедно с всички материали по преведено дисциплинарно производство е изпратено на дисциплинарно наказващия орган с писмо рег. № 272р-14501/17.01.2017. След запознаване с резултатите от проведеното дисциплинарно производство, обобщената справка и становището на дисциплинарно - разследващия орган, служителят е поканен да даде писмени обяснения относно изложените в тях фактически и правни основания (покана рег. № 272р-13979/11.07.2017., връчена срещу подпис на 11.07.2017 г.)., като на 12.07.2017 година същият е депозирал своите писмени обяснения. След като се запознава с данните от дисциплинарното производство и събраните доказателства, министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед, с която възприема фактическите и правни изводи на дисциплинарно - разследващата комисия и налага на жалбоподателя Христов дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.
При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:
Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представи доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР на служителя са представени всички установени от дисциплинарно - разследващия орган факти и доказателства, отразени в обобщената справка и същият е поканен да даде допълнителни възражения или обяснения. Дисциплинарното производство приключва в срок със становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя (чл. 207, ал. 12 от ЗМВР). Становището на дисциплинарно - разследващата комисия до министъра е изготвено на 17.17.2017 г. и изпратено заедно с всички материали на дисциплинарно наказващия орган на тази дата, поради което и съгласно правилото на чл. 196, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗМВР, нарушението следва да се счита за открито на последната дата. Заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание е издадена на 18.09.2017 г. Ето защо настоящият състав приема, че дисциплинарното наказание е наложено в установения в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР двумесечен срок от откриване на нарушението, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.
Възражението, че при налагане на наказанието е нарушено правото на защита на служителя, също е неоснователно. В съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения и възражения във връзка с вмененото му нарушение, като преди това му е осигурена възможност да се запознае с всички, събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, включително с констатациите на дисциплинарната комисия, изразени в обобщената справка.Дисциплинарно наказващият орган се е запознал с писмените обяснения на служителят, намирайки ги в оспорената заповед за неоснователни.
Заповедта обаче е издадена без надлежно да са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина, което следва да се санкционира с дисциплинарно наказание "уволнение", неявяването на работа без уважителни причини в два последователни работни дни.
За да установи, че в периода 03.01.2017 до 13.01.2017г. Христов не се явява на работа без уважителни причини, дисциплинарно наказващият орган приема, въз основа на собствено разследване преценка и анализ доказателствата и нормативната уредба, че своевременно представен от служителят болничен лист е издаден незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО)/ЗЗ/ - Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност.
В чл.110 с. закон е посочено, че контрол върху медицинската експертиза се осъществява от Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, НЗОК, НОИ, регионалните съвети и от регионалните здравни инспекции.
В чл.112 от ЗЗ е детайлизирана процедурата по оспорване и контрол на медицинската експертиза, като право на оспорване принадлежи и на работодателят – осигурител.
В настоящият казус – процедура по оспорване на болничният лист не е провеждана. Дисциплинарно разследващият орган – е изискал с писмо, изх. № 272000-6884/22.05.2017 година е изискал от Директора на Регионална здравна инспекция - РЗИ - Хасково единствено становище относно редовността на соченият по –горе болничен лист. С писмо от 23.06.2017 година, директора на РЗИ-Хасково уведомява комисията, че въз основа на извършена проверка се констатира, че са спазени нормативните изисквания относно издаденият болничен лист.
Ето защо, следва да се приеме, че извършената от работодателят –осигурител/чрез назначената дисциплинарна комисия/ проверка на редовността на представеният от Христов болничен лист е извън неговата компетентност и констатациите и изводите на тази проверка не следва да бъдат обсъждани.
Изложеното до тук обуславя изводът, че Христов в соченият период от време не се е явявал на работа по уважителна причина - отпуск поради временна нетрудоспособност, надлежно установена с представен болничен лист № Е20167360758/от 04.01.2017 год.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че актът противоречи на материалния закон и следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноските, които са в размер на 1 000 лева - заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 8121К-7002/18.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Д.Х е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено..
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Д.Х сумата 1 000 /хиляда/лева разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.