Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена И. Хаджихасан срещу съдебно решение № 14 от 26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 981 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – В. Т.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно. Счита, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът неправилно е преценил, че в случая не е налице бездействие от страна на ответника, а са предприети действия по изпълнение на наказанието. Неправилно е направеното от съда тълкуване, че разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „б” от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) е обща и не регламентира пряко и конкретно фактически действия, вменени като задължение на административния орган. За началника на сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – В. Т е налице задължение произтичащо пряко от закон, а именно да приложи давността по чл. 82, ал. 1, б. „б” от ЗАНН по отношение на наложеното с наказателно постановление (НП) № 16-1275-001249 от 25.05.2016 г. на Хаджихасан административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)”. Като не е изпълнил задължението си, доказателство за което е предприетото изземване от служители от поверения му сектор и последващо съхранение на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Хаджихасан, за административния орган е възникнало задължение да издаде съответния си акт за прилагане на т. нар. „изпълнителска давност” и връщане на СУМПС на лицето. В противоречие със събрания доказателствен материал АС – В. Т е приел, че в случая ответникът е предприел действия за започване на изпълнението на наложеното наказание в рамките на предвидения от закона срок. Както е посочено и в обжалваното решение давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. От съдържанието на представената по делото докладна не става ясно за какво Хаджихасан е бил търсен. Освен това издалият я младши автоконтрольор не представлява надлежен орган по смисъла на закона, тъй като не е оправомощен със съответна заповед за тези действия. Предвид посоченото прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което съдът да уважи искането на Хаджихасан и да осъди административния орган да извърши действието изразяващо се в прилагането на давността по чл. 82, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, включително прекратяване на задържането и предаване на И. Хаджихасан на СУМПС №[ЕИК], издадено на негово име. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – В. Т, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането на И. Хаджихасан да се осъди началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - В. Т да извърши действието, изразяващо се в прилагане на давността по чл. 82, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, ведно с всички законови последици от това, включително прекратяване задържането и предаването на СУМПС № [номер].

За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 07.05.2016 г., проверка на Хаджихасан е установено, че същият управлява МПС след употреба на алкохол и без СУМПС, което му е било отнето на 03.12.2015 г., за управление на МПС след употреба на алкохол. По отношение на него е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено наказателно постановление (НП) № 16-1275-001249 от 25.05.2016 г. от началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – В. Т. С НП, на основание чл. 174, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на И. Хаджихасан са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000, 00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 36 месеца. Наказателното постановление е било обжалвано от Хаджихасан по съдебен ред и е потвърдено с влязло в сила на датата на постановяването си решение № 106 от 13.04.2017 г. постановено по к. н.а. х.д. № 10075/2017 г. по описа на АС - В.Т.С е установил, че по отношение на Хаджихасан е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) със заповед № 16-1275-000239 от 09.05.2016 г. на началник ОД на МВР - В. Т, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно му е отнето СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. След издаване на НП № 16-1275-001249 от 25.05.2016 г., до момента на реалното предаване от Хаджихасан на СУМПС на 20.11.2017 г., са издадени още три АУАН от 17.05.2016 г., 13.11.2016 г. и 21.11.2017 г., по които има издадени НП № 16-1275-001179 от 27.05.2016 г., НП № 16-1275-002900 от 28.11.2016 г. и НП № 17-1275-002036 от 30.11.2016 г. Преди издаването на НП № 16-1275-001249 от 25.05.2016 г., давността за изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, по което се претендира да е изтекла, на Хаджихасан с друго НП № 15-1275-003094 от 21.12.2015 г. е било отнето СУМПС [номер], а с последващо НП № 16-1228-000098 от 29.01.2016 г. е било отнето СРМПС [номер].

При така установеното съдът е достигнал до извод, че искането е неоснователно. Изложил е, че молителят твърди, че има бездействие за изпълнение на задължения, които са уредени в чл. 82, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, съгласно който когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, същото не се изпълнява ако са изтекли шест месеца. Посочил е, че разпоредбата е обща, поради което не регламентира пряко и конкретно фактически действия, вменени като задължение на административния орган. От друга страна не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с правно действие, т. е. за предприемане на действия по прилагането на давността за неизпълнение на наложено административно наказание. Посочил е, че съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на СУМПС. Достатъчно е влязло в сила НП, с което се налага наказание "временно лишаване от право да се управлява МПС". То обаче не се изпълнява, ако е изтекъл предвиденият в ЗАНН давностен срок, който за този вид наказание е 6 месечен. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание "временно лишаване от право да се упражнява определена дейност" не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора шестмесечния срок арг. чл. 82, ал. 1, б. "б", във вр. чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. Посочил е, че погасителната давност за изпълнение на наложеното наказание (изпълнителска давност) се свързва с бездействие на надлежните органи по отношение правото да осъществят изпълнение на наложено административно наказание и съставлява изтичане на определен от закона период от време (съобразно с вида и размера на наказанието), в който тези органи проявяват пасивност. Приел е, че такава не се обосновава от данните по делото, тъй като ответникът е предприел действия по започване изпълнението на така наложеното наказание в рамките на предвидения от закона 6-месечен срок. От докладна записка рег. № 12755р-9518/05.10. от мл. автоконтрольор до началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - В. Т съдът е установил, че Хаджихасан е бил двукратно търсен на неговия адрес на местоживеене, а именно 26.09.2017 г. и 05.10.2017 г., т. е. преди изтичане на давностния срок. Съдът е посочил, че при проверката на 07.05.2016 г., по повод на която е съставен АУАН от тази дата, Хаджихасан не е представил СУМПС и след справка чрез ОДЧ на ОД на МВР – В. Т е било установено, че свидетелството му за управление е отнето на 03.12.2015 г., отново за управление на МПС след употреба на алкохол. Предвид това съдът е приел, че не може да бъде преценено кога е изтекло предходното наказание лишаване от право да управлява МПС, за да може да започне да тече новото наказание. Посочил е, че поради невъзможността наложените еднакви по вид наказания да бъдат обединени по какъвто и да е начин (арг. от чл. 18 от ЗАНН), е налице съотношение на поредност (изчакване) между двете наказания. С факта на изпълнение на едно от наложените наказания и с оглед невъзможността те да бъдат кумулирани, компетентният орган предотвратява изтичането както на обикновената, така и на абсолютната давност за тези санкции. С оглед гореизложеното съдът е достигнал до извод, че не е било налице задължение за ответника да приема за изтекла давността по чл. 82, ал. 1, б. "б" от ЗАНН и да върне СУМПС на Хаджихасан, нито обстоятелства сочещи на неоснователно бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Решението е правилно като краен резултат.

Производството за защита от неоснователни бездействия е регламентирано в Глава петнадесета, Раздел II от АПК. В посоченото производство ищецът следва да докаже фактите, от които твърди, че възниква задължението за действие, а административният орган трябва да докаже, че тези факти не са се осъществили, или че са настъпили правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи задължението за фактическо действие факти. Доколкото производството е исково, с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Целта на искането, с което е сезиран съдът по реда на чл. 256 и чл. 257, ал. 1 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено притезание и да се осъди органът да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Предмет на осъждането по чл. 256 и чл. 257 от АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не следва да е опосредена.

В случая, видно от данните по делото СУМПС на Хаджихасан е било отнето с цел изпълнение на влязло в сила наказателно постановление № 16-1275-001249 от 25.05.2016 г., с което му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 36 месеца. Влязлото в сила наказателно постановление представлява изпълнително основание относно наложеното с него административно наказание временно лишаване от право да се упражнява определена дейност и съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗАНН се изпълнява от органите които признават това право и контролират упражняването му. Редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина Наредба № І-157/Наредбата), в чиито чл. 20 е предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС" или наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС. Аналогично е предписанието на чл. 190 от ЗДвП, съобразно което след влизането в сила на НП, с което се налага наказание на водач или собственик на МПС, препис от него се предоставя на съответното структурно звено на МВР, където се водят на отчет водачът и МПС. Иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на МВР за съхранение и отчет. В случая СУМПС на Хаджихасан е било предадено от него на компетентния орган на 20.11.2017 г.

В първоинстанционното производство той е оспорил бездействието на началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - В. Т, изразяващо се в отказ да приложи давността по чл. 82, ал. 1, б. "б" от ЗАНН за изпълнение на административното наказание, ведно с всички законови последици от това, включително прекратяване задържането и предаването му на СУМПС № [номер]. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, а съгласно ал. 3, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.

В разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗАНН законодателят се е ограничил да посочи кой изпълнява наказанието, но не и да създаде ред за защита на административнонаказаното лице в хода на изпълнението на наказанието лишаване от права. Действията по изпълнение на влязло в сила наказателно постановление се основават на влязъл в сила административен акт. Този акт е административно-наказателен, но смисъла, който законодателят е вложил в израза не дава основание понятието "административен акт" да се тълкува стеснително и да се отнася само до индивидуален, общ или нормативен административен акт. Понятието "административен акт" следва да се разбира като всеки акт на административен орган, тъй като действия в изпълнение на влязъл в сила акт на администрацията са такива, извършени на законно основание. Наказателните постановления, макар и правораздавателни актове, се налагат от административен орган и подлежат на съдебен контрол, като касационната проверка е по реда на АПК и последната съдебна инстанция е административният съд. От изложеното следва, че изпълнението на влезли в сила наказателни постановления, при липса на друг изрично посочен ред в ЗАНН, следва да се извърши по реда на Дял пети от АПК.

Съгласно чл. 285, ал. 2 от АПК давността в изпълнителното производство не прилага служебно, поради което е нужно длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Предявяването на възражение за изтекла давност е негово право, което той може да не упражни. При изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на изпълнението от страна на компетентния орган. В първоинстанционното производство Хаджихасан е претендирал бездействие на органа по изпълнението поради настъпила абсолютна погасителна давност. Липсват обаче данни и твърдения към момента на предаването на СУМПС той да е направил пред органа по изпълнение възражение за изтекла погасителна давност. Претендираният от Хаджихасан отказ на органа да извърши действието, изразяващо се в прилагане на давността не произтича пряко по силата на закона. Съответно – направеното от него искане не попада в хипотезата на неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256 - чл. 257 от АПК. Въпросът дали наложеното наказание подлежи на изпълнение или е погасено по давност се явява преюдициален по отношение на искането за връщане на СУМПС.

Предвид изложеното направеният от първоинстанционния извод за неоснователност на искането е правилен. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 981 по описа за 2017 г. на Административен съд – В. Т. Решението е окончателно.