Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т при ЦУ на НАП срещу решение № 72/27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 538/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т, с което по жалба на П.К.П, в качеството му на управител на „Акваресурс” ЕООД – гр. П. е отменен РА № Р-04000416005959-091-001/27.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Т, потвърден с решение № 175/26.06.2017 г. на директора на същата дирекция, в частта за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 701 727,03 лв. и съответните лихви за данъчни периоди м. 07.2015 г. и м. 08.2015 г. по 13 бр. фактури, издадени от „ЗМ груп 3” АД.Рират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е пренебрегнал доказателственото значение на част от събрания доказателствен материал и решението му не кореспондира с фактите и обстоятелствата, установени по делото, както и са игнорирани съществени факти от обективната действителност и в решението си съставът неоснователно е придал висока тежест на дадените в съдебното производство свидетелски показания и заключенията по приетите съдебни експертизи. Касаторът излага доводи, че изводите на приходната администрация са отхвърлени от страна на решаващия състав въз основа на предположения, дадени от вещото лице и показания на свидетел по делото, който не е обективен. Твърди, че извършената проверка от органите на дирекция „Технически инспекторат“ към ДФ „Земеделие“ и верифицираните разходи по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не обосновават материалноправни предпоставки за признаването на правото на данъчен...