Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х. Мохамади, гражданка на Афганистан, против решение № 5375 от 11.09.2017 год., постановено по адм. дело № 6008/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците и да и бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв.
Председателят на ДАБ, чрез юриск. Чолаков изразява становище за неоснователност по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлил жалбата на Х. Мохамади, гражданка на Афганистан, срещу решение № 9203/ 10.05.2017 год. на Председателя на ДАБ при МС, с което на същата е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на Председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл.146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Х. Мохамади срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденката при проведеното задължително интервю относно причините за нежеланието ѝ да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от нея за наличието на реална опасност за живота ѝ.
Съдът, анализирайки понятието „преследване”, възможните форми на това преследване и основанията за такова е развил съображения за това, че по отношение на жалбоподателката не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл.8, ал.1 от ЗУБ - по отношение на същата не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото ѝ мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската ѝ история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл.9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателката на хуманитарен статут – липсват данни чужденката да е изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл.9, ал.1,т. 1-3 от ЗУБ.
Настоящият състав на Върховен административен съд споделя изцяло обективираните в първоинстанционното съдебно решение фактически и правни изводи.
Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателката причини да напусне страната си – не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието ѝ да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен и семеен характер и не обосновават наличието на основанията по чл.8 от ЗУБ във вр. с чл.3, ал.4 от ЗУБ.
Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Х. Мохамади за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца.
В допълнение на изложеното от административния съд следва да се посочи, че към настоящия момент липсват основания да се приеме, че Афганистан е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 год. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 год. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителката за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административен съд София - град, базирайки се на информацията в справка № МД - 99/26.01.17 г., правилно е приел, че доколкото, въпреки данните за зачестяващи атентати, няма данни граждани на Афганистан да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група, както и с оглед противоречивата и недостоверна бежанска история на чужденката, не са налице „тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за наличието на обстоятелства, водещи до извод в този насока, различен от възприетия от административния орган при произнасянето и от първоинстанционния съд при проверка на оспорения пред него индивидуален административен акт. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София – град е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5375 от 11.09.2017 год., постановено по адм. дело № 6008/2017 г. по описа на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.