PAGE 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1224

София, 10.05. 2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на десети април през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1908 по описа за 2023 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.288 ГПК.

Ищецът „Станди“ЕООД, [населено място] обжалва крайния акт, постановен в производство по чл.258 сл.ГПК, с който въззивната инстанция - Окръжен съд Варна с определение № 1392 от 07.04.2023г. по в. гр. д.№ 34/2023г. е обезсилила като последица от неизпълнение на указания, дадени по чл.129,ал.2 ГПК, първоинстанционното решение по гр. д.№ 1509/2021г. на Районен съд Девня, постановено в производство по реда на чл.422 ГПК. Обезсилена е и издадената в заповедното производство заповед за изпълнение. На основание чл.129,ал.3 ГПК е прекратено въззивното и първоинстанционното производство.

Искането в подадената жалба вх.№ 10224/25.04.2023г., въз основа на която е образувано настоящото производство, е за отмяна на определението като неправилно. Основните съображения са, че съдът е дал неправилни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, подадена от „Станди“ ЕООД срещу „Ивона“ ООД, изпълнението на които би довело до нарушаване на диспизитивното начало в процеса. Страната счита, че изпълнението на тези указания означава предявяване на нов иск, основаващ се на нови факти и с нов петитум.

Представено е и изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.

В писмен отговор „Ивона“ ООД оспорва жалбата и основателността на искането за извършване на касационна проверка на въззивния акт.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба, предявена по реда на чл.422 ГПК след издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ищецът „Станди“ ЕООД е посочил, че предмет на търговската му дейност е земеделие, с оглед на което дружеството имало нужда от комбайн. Ответникът предложил да внесе от чужбина машина съгласно изискванията на „Станди“ ЕООД и поел ангажимент да подготви договор, в който да се опише каква машина ще бъде внесена, но такъв не бил предложен и подписан. „Ивона“ ООД поискало да бъдат предоставени средства за транспорт на машината до България, за което ищецът заплатил сумата 25 000лв.. За тази сума ответникът издал фактура 1252/17.08.2018г. Ответното дружество внесло стара и негодна за ползване машина, „която не отговаряла на уговореното“ между страните. Управителят на ищцовото дружество отказал да я купи, поискал да му се възстанови обратно сумата от 25 000лв., за която има издадена фактура. Петитумът на исковата молба е за установяване на вземане в размер на 25 000лв., представляваща недължимо платена сума по фактура 1252/17.08.2018г. с издател „Ивона“ ООД. Представената от ищеца фактура № 1252/17.08.2018г. има за предмет сумата 25 000 лв. с ДДС - „авансова вноска комбайн К. М. 360“.

Ответното дружеството, което сочи, че се занимава с внос на употребявана земеделска техника, не е оспорило факта на проведена през 2018г. среща и разговор с управителя на ищеца за покупка на употребяван комбайн марка „К. М. , с параметри, уточнени на срещата. След срещата ответникът издал фактура 1249/15.08.2018г. на стойност 132 000лв., а на 17.08.2918г. ищецът заплатил сумата 25 000лв.. Според ответната страна тази сума е задатък, който да бъде приспаднат от стойността на машината. След като ищецът прегледал „поръчания от него и доставен съгласно изискванията му“ употребяван комбайн марка „К. М. , описан в издадената фактура № 1249, заявил, че иска друг комбайн, който се различава от поръчания и доставен такъв. Ответникът приел с нежелание да достави друга машина, отговаряща на променените от първоначално заявените изисквания, което наложило издаване на кредитно известие към фактура № 1249 - а именно №1269/31.08.2018г., а за задатъка останала фактура 1252/17.08.2018г. Закупуване на втора машина също не било осъществено.

В първото по делото заседание пълномощникът на ищеца е посочил, че плащането на сумата 25 000лв. за транспортните разходи, за които е издадена фактура 1252, е станало след вноса на машината.

Във второто съдебно заседание първоинстанционният съд е указал да бъде индивидуализиран договорът за продажба като се посочи време на сключване, престации и всички уговорки и изисквания, които го характеризират. В отговор на указанията с молба от 30.06.2022г. ищецът е посочил, че „между страните през май-юни 2020г. устно е сключен договор за внос на употребявана селско-стопанска техника, а именно Комбайн клас Мега 360 в добро техническо състояние, „съответстващо на годината на производство, с уговорката купувачът да има правото да прегледа вещна преди заплащане на цената, и при заплащане на депозит, който подлежи на връщане, в случай, че машината не е в добро техническо състояние“.

Първоинстанционният съд е изготвил нов доклад и ново разпределяне на доказателствената тежест. С решението си е приел, че договорът за продажба на земеделска техника следва да бъде сключен в писмена форма, съгласно 144 ЗДвП; че такъв страните са предвидили да сключат след като ищецът огледа и одобри вещта; че постигнатото между страните съгласие е предварително съглашение с организационно подготвителен характер, което предхожда договора, обслужва го и има договорен характер; че не са представени доказателства страните да са придали значение на задатък на сумата от 25 000лв. - напротив тази сума е осчетоводена и при двете страни като платена авансова вноска от продажната цена на комбайн клас Мега 360-2006; че тази сума е предназначена да обслужи сключването на окончателен, а не на предварителен договор, а предвид липсата на сключен окончателен договор във форма, каквато се изисква от ЗДвП, процесната сума като авансова вноска от продажната цена подлежи на връщане.

Сезирана с жалба на ответника въззивната инстанция при служебната проверка относно редовността подадената искова молба е констатирала, че не са уточнени параметрите на договора за продажба, какви са били констатираните недостатъци на вещта, те съобщени ли са на продавача, налице е разваляне на договора за продажба.Счела е, че тези твърдения са необходими с оглед правилната квалификация на предявения иск и разпределяне доказателствената тежест. С определение от 02.02.2023г. производството по делото е оставено без движение и на ищеца са дадени конкретни указания: да посочи какви са били уговорките на страните по договора за продажба във връзка с вида на комбайна и неговите технически характеристики, да се посочи какъв е бил уговореният размер на окончателната продажна цена; на коя дата е доставен комбайна и предоставен на ищеца за оглед; кога ищецът е констатирал наличие на недостатъци на продадената вещ; да се опише в какво се изразяват недостатъците и се посочи по какъв начин се отразяват на годността на комбайна за неговата обичайна употреба; кога продавачът е бил уведомен за недостатъците по и по какъв начин; развален ли е договорът за продажба, кога, по какъв начин и поради какви причини; ако не е отправяно изявление за разваляне преди подаване на заявлението, това прави ли се исковата молба; ако договорът не е развален, поради какви причини се иска връщане на исковата сума; дадени са и указания за формулиране на петитум съобразно внесените уточнения.

В отговор страната е посочила, че предявеният иск е „за връщане на даденото с оглед неосъществено основание - договор, който никога не е бил сключен, а отговорността на ответника не е договорна е преддоговорна, в който смисъл са изложените в исковата молба твърдения, предмета на производството и решението на първоинстанционния съд“. Ищецът е поддържал, че всички уточнения, които въззивият съд изисква да бъдат направени на този етап от делото, нямат никакво отношение към първоначално предявения иск, а към такъв, основан на договорната отговорност при продажба на вещ с недостатъци. Според заявеното, формулирането на петитум с оглед изискваните уточнения би представлявало предявяване на нова искова молба, която не съответства на волята и действителната претенция на ищеца, а същевременно въвеждането на нови твърдения, факти и обстоятелства в процеса пред въззивната инстанция, би било в противоречие с разпоредбата на чл.266,ал.1 ГПК.

С определение от 01.03.2023г. въззивната инстанция е посочила, че с тази молба указанията не са изпълнени. На страната е предоставена последна възможност, като й е указано, че в исковата молба и в уточняващата от 30.06.2022г. се твърди, че между страните сключен устен договор за продажба на комбайн и отсъстват изложени факти, които да бъдат квалифицирани като преддоговорни отношения и неосъществено основание.

Идентично на първото е и второто постъпило от „Санди“ЕООД уточнение, в резултат на което е постановено атакуваното определение, с което въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.129,ал.3 ГПК за връщане на исковата молба, обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството.

Настоящият състав намира, че следва да се произнесе по реда на чл.274,ал.3 ГПК, тъй като предмет на обжалването е определение, постановено от въззивен съд в резултат на осъществен инстанционен контрол върху допустимостта на първоинстанционното решение. Въззивният съд е достигнал до извод, че това решение е недопустимо поради неотстранена нередовност на исковата молба, във връзка с която този съд е дал указания по реда на чл.129,ал.2 ГПК.

В изпълнение на служебното си задължение да следи за допустимостта на обжалвания акт настоящият състав счита, че частното касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.2, предложение второ ГПК.

Съгласно т.7 на ТР № 2/2004г. на ОСГТК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на ГПК от 2007г., когато пред въззивния съд, (респ. пред ВКС), са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че актът, с който контролиращият съд обезсилва недопустимите решения на долната инстанция е съдебно решение. В настоящия случай произнасянето на въззивния съд е по основателността на подадената жалба, поради което актът му по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение. Въззивният съд е процедирал в отклонение от даденото тълкуване, като е обезсилил постановеното първоинстанционно решение с определение, а не с решение. Преценката за недопустимост на обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение по същество на спора поради ненадлежното упражняване на правото на иск следва да се извърши с решение, а не с определение.

Правомощията на въззивния съд при произнасяне по въззивните жалби на страните срещу постановеното от първата инстанция съдебно решение са уредени в разпоредбите на чл.269 - чл.272 ГПК. Съгласно чл.270, ал.1 ГПК, когато в резултат на осъществен инстанционен контрол въззивният съд констатира, че обжалваното с въззивната жалба решение е недопустимо, той обезсилва решението и в зависимост от порока, от който произтича недопустимостта, прекратява производството по делото поради недопустимост на иска /изр.1 на чл.270, ал.3 ГПК/, изпраща делото на компетентния по правилата за подсъдност съд /изр.2/ или връща делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения с исковата молба иск /изр.3/. Във всички посочени случаи въззивният съд се произнася с решение, което при наличие на предпоставките за достъп до касационен контрол подлежи на обжалване с касационна жалба. Единствено в хипотезите, при които не извършва проверка на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, въззивният съд се произнася с определение за обезсилване на решението и за прекратяване на производството по делото - напр. чл.233, изр.3 ГПК /оттегляне или отказ от иска пред въззивната инстанция/, оттегляне или отказ от въззивната жалба /чл.264, ал.1 ГПК/.

Като се е произнесъл с определение по допустимостта на обжалваното пред него първоинстанционно решение, Окръжен съд Варна е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и делото да бъде върнато на същия съд за произнасяне с решение по въззивната жалба на „Ивона“ ООД след ново разглеждане на жалбата от друг състав на съда.

С оглед изхода на касационното производство и по аргумент от чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото касационно производство в зависимост от изхода на спора.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Обезсилва определение № 1392 от 07.04.2023г. по в. гр. д.№ 34/2023г. на Окръжен съд Варна.

Връща делото за ново разглеждане и произнасяне по подадената от „Ивона“ООД въззивна жалба срещу решение № 142 от 08.08.2022г. по гр. д. № 1509/2021г. на Районен съд Девня.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: