О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1131

гр. София, 08.05.2024 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1912 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Ю. Б. АД против решение № 230/12.07.2023г. по в. т.д. № 265/2023г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 74/16.02.2023г. по т. д. № 626/2021г. на Окръжен съд - Варна, в частта, с която е уважен искът на Т. В. Г., с правно основание чл.439 ГПК за установяване по отношение на кредитора ”Ю. Б. АД на недължимост, поради погасяване по давност на всички изпълняеми вземания по издаден в полза на праводателя на ответника - „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, изпълнителен лист от 07.05.2013г., включващи 0.02 лева главница, 0.01 лева законна лихва и 61 878.08 лева неолихвяеми вземания (съответни на натрупана законна лихва за периода 05.03.2015г.-17.08.2021г.), като в тежест на банката са възложени и разноските.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и е необосновано.

Посочено е, че с обявяване с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че ППВС № 3/1980г. е загубило сила, считано от 26.06.2015г. за вземанията по висящото изпълнително дело започва да тече 5 – годишната давност (прекъсната със стабилизиране на заповедта за изпълнение по време на изпълнителното дело), но неправилно въззивният състав е приел, че след тази дата давността не е прекъсвана по отношение на ищеца, поради което е изтекла на 26.06.2020г. Сочи, че не може да бъде споделен извода на съда, че само изпълнителните действия, насочени към имуществено право на този длъжник, са годни да прекъснат течението на погасителната давност спрямо него. Поддържа, че такава сила има и наложената на 14.07.2014г. възбрана върху имот, отчасти притежаван от ищеца. Твърди, че съдът е игнорирал напълно предприетите от взискателя действия на принуда върху имущество, което не е собственост на този съдлъжник, макар с тях да е погасявано и неговото задължение по процесния изпълнителен лист. Въззивният съд неправилно не е зачел като валидно извършена и прекъсваща давността спрямо ищеца публична продан на недвижими имоти, находящи се в [населено място], с обявени на 09.05.2016г. наддавателни предложения и въвод във владение от 21.02.2017г. Твърди, че изводите на съда са грешни и се дължат на неправилна интерпретация на материалния закон – на института на погасителната давност. Поддържа, че удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на отделни изпълнителни способи с предмет имущество на един от солидарните длъжници има действие по отношение и на останалите съдлъжници и не може да се приеме, че спрямо тях взискателят е проявил бездействие. Излага становище, че едновременното извършване на принудителни действия спрямо всеки един от солидарните длъжниците би довело до прекомерно начисляване на разноски по изпълнението, а може да се окаже и напълно ненужно. Какъв ще е следващият изпълнителен способ за удовлетворяване на остатъка от вземането зависи от волята на взискателя, но и от размера на остатъка. В тази връзка счита, че при всички случаи следва да се отчита и принципа за съразмерност, прокламиран с текста на чл.442а ГПК, съгласно който наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като се отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Също така поддържа становището си, че текстът на чл.125, ал.1 ЗЗД, на чието приложение въззивният съд се позовава, не предвижда, че един и същ факт от действителността /едно действие на кредитора, насочено за защита, удовлетворяване на правото му/ не би могъл да води и обуславя прекъсване на давността едновременно и спрямо всички солидарно задължени лица. С оглед на това се твърди, че вземането на кредитора по издадения против солидарния длъжник Т. В. Г. изпълнителен лист не е погасено по давност. Започналият да тече на 26.06.2015г. петгодишен давностен срок е прекъснат по реда на чл.116, б. „в“ ЗЗД с поисканите от взискателя и приложени от съдебния изпълнител изпълнителни действия спрямо другия солидарен длъжник – търговско дружество, довели до погасяване на паричното вземане по процесния изпълнителен лист, дължимо от Т. В. Г. - обявени на 09.05.2016г. наддавателни предложения и въвод във владение от 21.02.2017г. По тази причина и към датата на подаването на молба през 2021г. от страна на кредитора за образуване на ново изпълнително дело за събиране на вземането му по процесния изпълнителен лист против този длъжник, с която е поискано и налагане на запор върху негови вземания по банкови сметки, давността не е била изтекла и отново е прекъсната. Вземането по изпълнителния лист, ведно с главница и лихви, не е погасено по давност, а предявеният иск по реда на чл.439 ГПК е изцяло неоснователен. Претендира присъждане на всички направени в производството разноски.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, Т. В. Г., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С решение № 74/16.02.2023г. по т. д. № 626/2021г. на Окръжен съд –Варна е уважен иск на длъжника Т. В. Г. по чл.439 ГПК за установяване на недължимост, поради погасяване по давност, на всички изпълняеми вземания по издаден изпълнителен лист от 07.05.2013г. включващи остатък от 0.02 лева главница, 0.01 лева законна лихва за периода 05.03.2015г. - 17.08.2021г. и 61878.08 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т. н./, , за които се води принудително изпълнение по новообразувано изп. дело № 20217180400061 по описа на ЧСИ рег. № 718 на КЧСИ, както и са били определени разноски в тежест на банката.

Спорното право на „Ю. Б. АД (която е универсален правоприемник на „Б. П. Б. АД) е било удостоверено като изпълняем дълг със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, постановена на 25.04.2013г. по ч. гр. д. № 5856/2013г. по описа на РС – Варна, като въз основа на нея е издаден изпълнителен лист на същата дата в полза на взискателя „Б. П. Б. АД (чийто универсален правоприемник е „Ю. Б. АД) срещу търговско дружество и солидарно задължени с него две физически лица (негови управители) за събиране на изискуеми задължения по договор за търговски инвестиционен валутен кредит за част от ползваната главница, ведно със законна лихва върху нея, предмет на настоящия иск.

Въз основа на горния изпълнителен титул е образувано първоначално изпълнително дело 381/2013г. на ЧСИ № 719, като съдебният изпълнител, с район на действие ВОС, е връчил заповедта на длъжника Г. като приложение към покана за доброволно изпълнение на 19.12.2013г, но възражение срещу нея не е подадено. Това производство е препратено за продължаване от частен съдебен изпълнител № 805, с район на действие БОС, като преобразувано с нов номер 20158050401805. В хода на предприетото от взискателя изпълнение спрямо съдлъжника Г. са били извършени следните действия: от 04.06.2013г са изпратени запорни съобщения до множество банки, наложен е запор върху дружествени дялове, притежавани от този съдружник в три търговски дружества, на 08.07.2013г. е запорирано вземане от работодател „Обреди“ ЕООД, на 17.12.2013г са наложени възбрани на няколко имота в [населено място] (две жилища, кафе бар и три празни дворни места и част от апартамент), в [населено място] (ниви) и в [населено място] (части от сграда с дворно място) и са наложени запори на 2 МПС., като последната възбрана е постановена на 04.07.2014г. Съдебният изпълнител е удостоверил и провеждане на описи, продан и въводи на купувачи през 2016г. на имоти в [населено място], върху които взискателят е упражнил права по ипотеки, учредени от търговското дружество - кредитополучател и солидарен длъжник Г..

По повод на установяване на получени от взискателя плащания, назначените по делото експерти са установили, че освен по това дело, взискателят е ползвал правата си по изпълнителния лист спрямо длъжника - търговско дружество, чрез присъединяване по други дела, образувани от други взискатели само срещу този длъжник и именно по тези дела( № 453/2011 на ЧСИ И. С. Н.) е било проведено изпълнението върху недвижими имоти на търговеца и постъпленията от продажбите на ипотекирани в полза на банката четири апартамента и магазин са били изплатени след стабилизиране на разпределение от 24.09.2014г, като сумата за банката е установена до сбор от 105 437.74 лева, съответен на удостовереното плащане по листа, след приспадане на разноски по изпълнението. По същото дело (№ 453/2011 на ЧСИ И. С. Н.), водено само срещу търговското дружество, продажбите на имоти са продължили и след като сумата от 53 317.74 лева, внесена от купувач и преведена след задържане на разноски, е била отразена като изплатена по оригиналния изпълнителен лист въз основа на разпределение от 23.10.2014г. По делото е установено също така, че банката кредитор е получила по възлагане срещу обезпечения дълг и поредица от имоти, подробно посочени в заключенията на експертите. Част от тях, с местонахождение в [населено място], притежавани към момента на учредяване на ипотека също от длъжника - търговско дружество, са били продадени в рамките на производството по процесния изпълнителен лист през 2016г. и именно тези действия, а не други продани на имоти на Г. са удостоверени в съставените протоколи по приложеното изп. дело 20158050401805. Въвеждането на взискателя - купувач във възложен му (след необозначеното върху листа прихващане на част от събираемия дълг) имот, притежаван от обвързаните с ипотека правоприемници на дружеството, е отразено като приключване на последно приложен способ в удостоверението по перемираното производство, което е прекратено според отбелязването върху изпълнителния лист с влязло на 21.05.2020г. в сила постановление за прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Съдът е констатирал, че нито в удостоверението, нито в протоколите, съставени от съдебния изпълнител както по първоначалното, така и в хода на препратеното в другия район производство, се установяват действия, извършени след първоначалното налагане на обезпеченията, които имат за предмет имуществото на Г.. Понеслите продажбите приобретатели също са търговски дружества. Не са отразени и данни за получени постъпления, въз основа на удостоверение за присъединяване към други дела, които да са насочени за погасяване на дълга по този изпълнителен лист и да са резултат от изпълнение спрямо това физическо лице.

Безспорно е още, че по същия изпълнителен лист на 17.02.2021г. е било образувано ново изпълнително дело № 20217180400061 в района на ОС-Варна, като взискателят е посочил като способ за удовлетворяване изпълнение върху вземания от банкови сметки на Г. и новия запор е наложен на 23.04.2021г.

Въззивната инстанция е посочила, че законът изрично урежда погасителното възражение за давност като лично възражение дори и в хипотезата на пасивна солидарност, като разграничава относителното действие на последиците на спирането и прекъсването на давността спрямо всеки от задължените за едно и също задължение длъжници – чл.125, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка са счетени за ирелевентни доводите, черпени от процесуалните норми, уреждащи реда на реализирането на правото по изпълнителния лист, интензивността на принудата чрез съразмерност на прилаганите способи и ефективността на вложените от взисканеля разноски за едновременно или последователно провеждане на съединени паралелни изпълнителни процеси, съответни на процесуални правоотношения спрямо всяко от осъдените солидарни лица – решение № 83/11.04.2018г. по гр. д. № 1667/2017г. на IV г. о. на ВКС. Апелативният състав е приел, че значение има само началото на срока на давността, изтичането му, прекъсването му и спирането му спрямо жалбоподателя Г., като е намерил за неоснователни оплакванията за пренебрегнати от първата инстанция последици от действия (описи, продани и въводи във владение), извършвани от кредитора (респ. от взискателя чрез съдебния изпълнител) насочени срещу „основния“ длъжник - дружеството кредитополучател и собственик на ипотекираните имоти.

Доколкото се касае за изпълнение на установено в неоспорена по исков ред заповед за изпълнение парично задължение по чл.417 ГПК, съдът е счел, че началото на давността не може да предшества пропускането на срока за подаване на възражение на длъжника по реда на чл.414, ал.2 ГПК. Позовал се е на преклудиращото действие на стабилизирането на заповедта, възприето и съдебната практика: решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г. на 3-то г. о. на ВКС по прилагане на чл.117, ал.2 ЗЗД, както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Също така макар и да е издадена спрямо няколко осъдени солидарно лица, заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист се стабилизира за всеки от тях поотделно, поради неподадено възражение от конкретния длъжник. Констатирал е, че в процесния случай, възражението е пропуснато от Г. на 03.01.2014г. и от този момент започва да тече общ петгодишен давностен срок по приравненото на безспорно пред съд парично задължение за присъдена изискуема главница. Това начало на давността е настъпило в хода на висящо принудително производство по изп. дело № 381/2013г. Счел е за приложими нормите, уреждащи давностните срокове след началото на упражнена от взискателя принуда в смисъла, разяснен с ТР ОСГТК № 3/2020г. на ВКС за отчитане на действието на тълкувателните актове по време. В случая процесът на принудително изпълнение, след препращането му към друг район, е бил съхранен към 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а до този момент както страните, така и органът на принудително изпълнение е следвало да се съобрази с установено в ППВС № 3/1980г. спиране на погасителната давност по време на висящ изпълнителен процес. Затова съдът е намерил, че новата петгодишна давност по неоспорените задължения, стартирана със стабилизирането на заповедта, не е можела да започне да тече до настъпване на основание за прекратяване на принудителното изпълнение или до отпадане на значението на задължително до момента тълкуване. Счел е, че липсват данни за налично основание за прекратяване по право към този момент, тъй като съдебният изпълнител е извършил действия, с които е поставил начало на различни принудителени способи за събиране на дълга от Г., чрез насочване на изпълнение върху вземания от банкови сметки, трудово възнаграждение, недвижими имоти и движи вещи, като демонстрира несъмнена воля на взискателя да упражнява принуда именно спрямо това лице, наред със способите срещу другите длъжници, поне до 14.07.2014г., когато е наложена последна възбрана върху имот, отчасти притежаван от физическото лице. Заключил е, че към момента на приемане на новото ТР № 2/2013 от ОСГТК на ВКС, макар изпълнението да е било концентрирано само до реализиране на права спрямо търговското дружество (както по това дело, така и чрез присъединяване към способи, прилагани от други взискатели), не е бил довършен пълен двугодишен период на бездействие спрямо Г., който да изключва компетентност на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК спрямо този длъжник и ангажира органът по принуда със задължение да констатира служебно частична перемпция. Спряната през 2013г. давност е започнала да тече отново и е изтекла изцяло на 26.06.2020г., преди да е било предприето новото сезиране на съдебен изпълнител (след констатираната цялостна перемпция), което да породи и ново валидно правоотношение по принуда спрямо въззиваемия Г.. Действията, извършени през 2021г., не могат да се зачитат като прекъсване на срок, който вече е бил изтекъл.

Предвид гореприетото въззивният състав също е достигнал до извод за погасяване по давност на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист като принудително събираемо задължение на солидарен длъжник за част от главница и текущи законни лихви върху нея. С оглед установената по волята на взискателя индивидуализация на събираеми остатъци от присъдени със заповедта за изпълнение главница и законни лихви, и обусловеността на дължимостта на акцесорното вземане от погасяване на главницата (чл.119 ЗЗД), въззвният съд е намерил, че към 2021г., когато са упражнени отново правата на взискателя по изпълнителния лист за образуване на спорното принудително изпълнение, притезанието му вече не е съществувало в цялост, поради настъпил през 2020г. погасителен факт и поради това претенцията на длъжника за отричане на това право е основателна.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ В изпълнително производство, образувано против множество солидарни длъжници при единство на престацията им, с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсва ли се давността по реда на чл.116, б. „в“ ЗЗД спрямо всеки един от солидарните длъжници или изпълнителното действие, което е насочено към имуществено право на един солидарен длъжник, е годно да прекъсне давността по реда на чл.116, б. „в“ ЗЗД само спрямо него?; 2/ В изпълнително производство, образувано против множество солидарни длъжници при единство на престацията им, с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсва ли се давността по реда на чл.116, б. „в“ ЗЗД спрямо всеки един от солидарните длъжници или с оглед предписанието на чл.125 ЗЗД, изпълнително действие, което е насочено към имуществено право на един солидарен длъжник, е годно да прекъсне давността по реда на чл.116, б. „в“ ЗЗД само спрямо него?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК., като се сочи т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

По същество въззивният съд е приел, че заповедта за изпълнение, издадена срещу трима солидарни длъжници, между които и ищеца Г., поради неподаване на възражение от последния, се е стабилизирала спрямо него на 03.01.2014г., от когато се поставя началото на нова 5-годишна давност, но поради наличие на висящ изпълнителен процес срещу Г. (при липса на перемция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК – с оглед последно предприето спрямо ищеца действие чрез налагане на възбрана на 14.07.2014г.) течението на давността е било спряно от момента на образуване на изпълнителното дело, съобразно постановките на ППВС № 3/80г., до обявяването му, че е загубило сила с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което 5-годишният давностен срок по отношение на ищеца тече считано от 26.06.2015г. Счетени са за ирелевантни относно прекъсването на давността проведени изпълнения срещу имущество на друг солидарен длъжник -търговско дружество, при които на банката – взискател са изплатени суми по стабилизирали се на 24.09.2014г. и на 23.10.2014г. разпределения, като са направени описи, продани и въводи на имоти на търговското дружество в гр. Обзор през 2016г., върху които банката е учредила ипотеки.

От двата поставени от касатора въпроса, въпреки че донякъде смислово се препокриват, само вторият въпрос покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като именно приложението от въззивния съд на чл.125, ал.1 ЗЗД е обусловило изхода на спора. Същевременно не е налице соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС не се разглежда въпроса относно прекъсването на давността в хипотеза на солидарни длъжници по изпълнението. От друга страна, не намира проявление и втората наведена допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.125, ал.1 ЗЗД за относителното действие на давността при пасивна солидарност е ясна и не се нуждае от тълкуване, а относно това, дали чл.422а ГПК има значение за течението на давността не е поставен от касатора въпрос.

Предвид горното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230/12.07.2023г. по в. т.д.№ 265/2023г. на Апелативен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.