Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.Д от [населено място] срещу решение № 2150/21.12.2016 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 1052/2016 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Въз основа на изложени подробни съображения за неправилност на изводите на АСБ прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени наложената му на 28 .04.2016 година принудителна административна мярка с правна квалификация чл. 171, т.5, б. „б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, представляваща преместване на паркирано превозно средство, марка „Тойота“, с рег. [рег. номер на МПС], без знанието на неговия собственик, която мярка е приложена от Р.М – старши специалист в отдел „Общофункционален контрол“ в дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ при община Б..

Ответникът по касационната жалба, старши специалист в отдел „Общофункционален контрол“ в дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ при община Б. в писмен отговор релевира възражения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав мотивира подаване на същата в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна:

Производството пред Адмлинистративен съд гр. Б. е образувано по жалба на И.Д от [населено място] срещу наложената му на 28 .04.2016 година принудителна административна мярка с правна квалификация чл. 171, т.5, б. „б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, представляваща преместване на паркирано превозно средство, марка „Тойота“, с рег. [рег. номер на МПС], без знанието на неговия собственик, която мярка е приложена от Р.М – старши специалист в отдел „Общофункционален контрол“ в дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ при община Б..

За да отхвърли жалбата срещу мярката, съдът въз основа на установената фактическа обстановка и анализ на фактите във връзка с приложимото право, е установил законосъобразност на мярката на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно.

Касаторът прави общи възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Предвид липсата на конкретика досежно възражението във връзка с нормата на чл. 218, ал.2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне.

По отношение на правилното приложение на материалния закон:

Страните не спорят, че преместване на паркирано превозно средство /в случая - марка „Тойота“, с рег. [рег. номер на МПС] /, без знанието на неговия собственик, е вид принудителна административна мярка, като Закон за движение по пътищата не изисква писмена форма на акта за налагането й. Писмената форма за налагането на тази мярка не се изисква по аргумент на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, като прилагането й представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие - фактическо преместване. Задължителен елемент от фактическият състав на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП е установяването на нарушение в съответствие с хипотезата на правната норма.

Страните не спорят досежно компетентността на органа наложил мярката: Като се имат предвид заповедта, длъжностната характеристика и допълнителното споразумение към трудовия договор и др. (л.8 - 10), обосновано административният съд е отбелязал, че процесната принудителна административна мярка е приложена от компетентен орган съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП.

Спорът между страните е досежно правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган, а последващо и от първоинстанционния съд:

Приложимостта на разпоредбата на чл. 171, т. 5 б. "б" ЗДвП, предполага три отделни хипотези визиращи различни материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство" без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата подадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението.

Предвид неоспорените протокол (л.5) и фотоснимки (л.6), АУАН (л.7) основателно Административният съд е посочил, че в производството е доказано, че процесното МПС е било паркирано в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като задната му част навлиза в Т-образното кръстовище между улиците „Шейново“ и „Г.С.Р“ в Бургас и закрива частично видимостта на излизащите от ул. „Раковски“ към ул. „Шейново“, което налага навлизане на МПС с около метър в кръстовището, за да се убедят, че могат да завият на ляво или на дясно, както и че кръстовището граничи с ограда и вход за двор на училище, което създава опасности за движението на МПС и пешеходците включително учениците. Така изложената обстановка се явява достатъчно основание за приложение на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, поради което се явяват и несъстоятелни възраженията на касатора относно доказаността на обстоятелството, дали МПС е създавало опасност и дали е пречело на останалите участници в движението. За приложението на цитираната разпоредба е достатъчно да е налице едно от алтернативно предвидените условия, тъй като законодателят не е предвидил същите да са осъществени едновременно, като условие за приложението на тази ПАМ. При обсъждане на тези неоспорени писмени доказателства, заедно с протокола (л.5), снимките (л.6) и АУАН (л.7), обосновано Административният съд е отбелязал, че се доказва втора предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП с оглед на това, че начинът на паркиране на МПС създава опасност за другите участници в движението. Правнозначимите факти са установени по безспорен начин, както от протокола (л. 5 и АУАН), имащи характер на официални документи, по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила, относно мястото на паркираното МПС към момента на прилагане на процесната ПАМ. Освен това съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в процесния случай не се спори, че протоколът е съставен от длъжностно лице, определено по надлежния ред съгласно чл. 168, ал. 1, чл. 167, ал. 2, чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Правилно административният съд е посочил, че за законосъобразността на ПАМ от процесния вид е от значение дали са осъществени условията по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП - т. е. дали паркирането създава опасност за движението, което се явява доказвано по несъмнен начин.

По възражението на касатора, основано на изслушаните съдебни експертизи: Съгласно чл. 202 ГПК съдът е задължен да обсъди експертните заключения заедно с доказателствата и да изложи мотиви дали и в кои части ги кредитира или не, което в процесния случай е сторено. Като се имат предвид вътрешно противоречивия характер на СТЕ (л.38 и л.53) и защитите им в с. з. (л.43, л.53) относно “закриването от части на видимостта на излизащите от ул.„Раковски“, но не е представлявало непреодолима пречка“, относно „необходимостта от навлизане на около метър в кръстовището, за да се убедят водачите, че могат да завият“ и крайните изводи, че МПС не е създавало пречка за видимостта или опасност за другите участници в движението, относно „необходимостта от преминаване на улицата между паркираните МПС и за движение по пътното платно от децата, което е така в цялата градска част“, обосновано Административен съд - Бургас не е кредитирал крайните изводи на вещото лице, както предвид съществените противоречия и явната им необоснованост с оглед установените правнозначими факти, така и доколкото съдържат отговор на правни въпроси. В тази връзка обосновано в отговора на касационната жалба се съдържа позоваване на § 6, т. 54 ДР на ЗДвП относно определението за пешеходна пътека включваща и продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовищата, върху което е било паркирано МПС, което създава несъмнено опасности за водачите на МПС и пресичащи пешеходци, включително учениците от намиращото се до кръстовището училище и, тъй като налага движение по пътното платно и пресичане не на пешеходните пътеки по продължението на тротоара.

Горното обосновава извод за правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 221, ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Решението е постановено и в съответствие с практиката на ВАС в подобни случаи /Решение № 79/2018 година по Административно дело № 13693/2016 година, Решение № 8703/2017 година по Административно дело № 4250/2017 година, Решение № 8527/2017 година по Административно дело № 8508/2016 година, Решение № 5648/2017 година по Административно дело № 5476/2016 година, Решение № 6363/2016 година по Административно дело № 7987/15 година на ВАС/.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2150/21.12.2016 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 1052/2016 година. Решението е окончателно.