Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение №269 от 08.02.2018 г. постановено по адм. д. № 2867 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. С него съдът отменил Решение № 2153-15-198/28.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото Разпореждане № [ЕГН] /протокол № 2140-15-413/24.07.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. При така релевираните касационни основания по чл.209, т.3 АПК и изложени съображения в тази насока, моли съдът да отмени решението на Административен съд Пловдив и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Х.Х против Решение № 2153-15-198/28.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, претендира разноски по делото.

Ответникът – Х.Х в съдебно заседание се представлява от адв.. К, който оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна, както и да се присъдят разноските по делото пред настоящата инстанция.

Представителят на върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл.211, ал.1 АПК 14 – дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване по делото е Решение №269 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 2867 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът е отменил Решение № 2153-15-198/28.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото Разпореждане № [ЕГН] /протокол № 2140-15-413/24.07.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да достигне до този извод пръвоинстанционният съд от фактическа страна е приел за установено, че ответникът по касация - Х.Х е сезирал органите по пенсионното осигуряване като е подал заявление вх. № 2113-15-244 от 19.01.2016 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 69, ал. 1 КСО, с приложени всички документи, които доказват претендираното от страната право. В отмененото решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив изрично е посочено, че към датата на подаването на заявлението лицето е имало навършени 47 години, 05 месеца и 11 дни и общ осигурителен стаж от 26 години, 10 месеца и 27 дни, от които две трети действително изслужени като военнослужещ по ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ).

С Решение № 1142 от 13.04.2017 г. постановено но гр. д.№ 236 от 2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 30.05.2017 г., е било осъдено Военно формирование 22800- София да заплати на Х.Х обезщетение за некомпенсирания труд в рамките на удълженото работно време, който е приравнен и се обезщетява като извънреден труд.

С оглед диспозитивното начало районният съд е признал на Христозов 1200 часа положен труд (дежурства по време на службата на Х.Х във Военно формирование 34500 Узунджово, чийто универсален правоприемник е Военно формирование 22800 - София) и съответно дължимо се обезщетение на осн. чл. 195, ал.2 от ЗОВСРБ.Аистративният орган – ръководител на „ПО” при ТП на НОИ - Пловдив отказал да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, тъй като приел, че то не отговаря на изискванията по чл.69, ал.1 от КСО, в редакцията към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 19.01.2016 г. Този извод е потвърден от директора на ТП на НОИ - Пловдив, който не зачел 1200 часа по съдебното решение на Районен съд Пловдив като положен извънреден труд. Аминистративният съдът е приел, че в случая е приложим §50 от ПЗР на ЗИДКСО, ред. ДВ бр. 61 от 2015 г., след като се зачете за осигурителен стаж на осн. чл.38, ал. 15 във вр. с чл.38, ал.16 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, в сила от 01.01.2005 г., ред. ДВ бр.24 от 2005 г., положения извънреден труд от 26.09.1996 г. до 31.05.2000г.

Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно.

Спорът между страните по първоинстанционното дело е дали за Х.Х е приложима нормата на §50 от ПЗР на ЗИДКСО, ред. ДВ бр. 61 от 2015 г. и правилно ли не е зачетен положения като извънреден труд от лицето, труда за периода 26.09.1996 г. – 31.05.2000 г., представляващ 1200 часа некомпенсирано време във връзка с дежурствата му като военнослужещ.

Х.Х към датата на подаване на заявление вх. №2113 – 15 -244 от 19.01.2016 г. е имал навършени 47 години, 05 месеца и 11 дни и общ осигурителен стаж от 26 години, 10 месеца и 27 дни, от които две трети действително изслужени като военнослужещ по ЗОВСРБ.

Със заповед № ЛС – 115 на командира на Военно формирование 28000 от дата 24.11.2015 г. и на осн. чл. 146, т.3, чл.161, т.3 и чл.162 от ЗОВСРБ, на Христозов е прекратен договора за военна служба и е освободен от длъжност. Видно от Удостоверение рег.№ 283-507 от 25.01.2016 г. на Оперативния архив на българската армия - Военно формирование 48310, за периода от 26.09.1996 г. до 31.05.2000 г. той е бил военнослужещ във Военно формирование Узунджово и със съответния осигурителен доход.

Според чл. 69, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) и/или като резервисти на активна служба по ЗРВСРБ (ЗАКОН ЗЗД РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ).

В разпоредбата на чл.69, ал.10 КСО също в приложимата редакция (Нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), е предвидено, че право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, 5 и 5а, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6.

Изискването за навършена възраст по чл. 69, ал. 1 КСО е въведено с изменението на текста с ДВ бр. 61/2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Същевременно с преходната разпоредба на § 50 от ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) законодателят предвижда възможност лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Нормата на § 50 от ПЗР към ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) облекчава режима за пенсиониране и е благоприятна за осигурените лица по чл. 69 от КСО. С приемането на § 50 се предоставя възможност на лицата, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г., като продължава действието на чл. 69 от КСО (ред. ДВ, бр. 111 от 2013 г.) през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.

При тази правна регламентация следва да се приеме, че ответникът по касация като лице, изпълнявало държавна служба по законите по чл. 69 от КСО и ако отговаря на условието за придобит специален и общ осигурителен стаж към 01.12.2015 г. (датата, на която е прекратен договор за военна служба), има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възприетото от законодателя разрешение, изразено в разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и 10 от КСО, в сила от 01.01.2016 г. и в преходните разпоредби на § 50 от ПЗР към ЗИД КСО, в сила от 15.08.2015 г., налага заключението, че с приемането им се цели уеднаквяване на пенсионния режим на лицата от една и съща категория, изпълняващи и изпълнявали държавни длъжности по специалните закони по чл. 69 от КСО.

Към дата 26.09.1996 г. за жалбоподателя е била в сила нормата на чл.203 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) от 1995 г., сега отм. Според текста на чл.203 ал.1 – ал. 3 от същия закон, седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа. Общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една четвърт максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство. В случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал. 2 се отдава писмена заповед на командира или началника при условия, определени в Правилник за кадровата военна служба, и на кадровия военнослужещ се осигурява компенсация с допълнителни почивни дни. Едва с изменението на чл.203, ал. и ал.3 от ЗОВСРБ отм. , ред. ДВ бр. 49 от 2000 г.), се приема, че общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една втора максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство. В случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал. 2 се отдава писмена заповед на командира или началника при условия, определени в Правилник за кадровата военна служба, и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет. За периода 26.09.1996 г. – 31.05.2000 г. специалният закон не е въвеждал понятието „извънреден труд” при военнослужещите, респ. това понятие намира законодателна уредба след юни 2000 г. с изменението на чл. 203 от ЗОВС, отм. с ред. на текста ДВ бр.49 от 2000 г.

За да докаже, че има необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.69, ал.1 от КСО - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), ответникът по касационна жалба е представил на пенсионния орган влязлото в сила Решение № 1142 от 13.04.2017 г. постановено но гр. д.№ 236 от 2016 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В ЗОВС отм. , както и в специалните актове по приложението му, не са уредени случаите на положен труд над нормалната до увеличената продължителност на служебното време (т. е. над 8 часа до 12 часа и при 24 часови дежурства), но некомпенсиран с намалено работно време до деня на прекратяване на правоотношението по договор за кадрова военна служба. Констатираната непълнота в закона следва да бъде преодоляна по чл. 46, ал. 2 от ЗНА ред и да се приложат разпоредби, отнасящи се до подобни случаи. Нормата на чл.143 от КТ е била единствената действаща разпоредба относно извънредния труд, приложима се и относно кадровите военноослужещи по арг. от чл. 46, ал.2 от ЗНА за спорния период – 26.09.1996 г. – 31.05.2000 г.

Видно от мотивите на решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив е прието за установено, че така положения труд от лицето е извънреден, но не следва да се зачита за осигурителен стаж, с оглед действието във времето на чл. 38, ал.15 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж и липсата на материалните предпоставки по чл. 69, ал.1 от КСО.

Видно от текста на чл. 38, ал.15 (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. В този случай на осн. чл.38, ал.16 от Наредбата, когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП - 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд.

Като юридически факт с правно значение осигурителният стаж представлява период от време, който поражда определени субективни права на осигуреното лице или определя обема на тези права. От своя стана той изразява и продължителността на периода, през който едно лице е принадлежало към осигуряваната общност. С оглед характеристиките, които законодателят е дал на понятието „осигурителен стаж“ в чл.37, ал.1 НПОС, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9 и чл. 4а КСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски. Осигурителният стаж също е период от време, през който съществува и осигурително правоотношение между осигурения и осигурителния орган. Установи се от доказателствата в административната преписка (Удостоверение от Оперативния архив на българската армия, лист 22 от първоинстанционното дело), че за процесния период лицето е получавало осигурителен доход. Удостоверението е издадено въз основа на раздавателните ведомости на Военното формирование Узунджово и Г.И.С за периода 26.09.1996 г. – 31.05.2000 г. за Христозов е налице осигурителен стаж по основното правоотношение като военнослужещ. Ответникът по касационната жалба е полагал труд и извън законоустановеното работно време отново в качеството си на военнослужещ, за което е формирана и СНП с диспозитива на Решение № 1142 от 13.04.2017 г. по гр. д.№ 236 от 2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 30.05.2017 г. С решението е било осъдено Военно формирование 22800 - София да заплати на Х.Х обезщетение за некомпенсирания труд в рамките на удълженото работно време, който е приравнен и се обезщетява като извънреден труд. Ирелевантно за придобития от лицето осигурителен стаж е, че то е работило като военнослужещ във Военно формирование Узунджово, а извънредния (некомпенсиран) труд е признат по отношение на Военно формирование – София. Това е така, защото се касае за универсално правоприемство между Военното формирование 345000 Узунджово и Военно формирование 228000-София.

В случая с новелата на чл. 38, ал.15 НПОС, на осигурителен стаж са приравнени периоди от време, които чрез техниката на законодателната фикция макар и да не притежават признаците на осигурителен стаж, е придадено значението на такъв, за да се породят благоприятните правни последици, които произтичат от него. Така от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. Нормата регулира притезателното (преобразуващо) право, което страната има, а именно правото й, положения извънреден труд, да се зачете за осигурителен стаж. С оглед граматическото тълкуване на текста на чл. 38, ал.15 НПОС, се касае както за положения вече извънреден труд, защото законодателят използва форма на минало време на глагола "полагал", а именно „полагали“, така и за положения след дата 01.01.2005 г. извънреден труд. Нормата е матариалноправна и регулира притезателно право на лицата, които са осигурени по смисъла на чл.4 и сл. от КСО, затова правото, което претендира лицето - пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да е възникнало след дата 01.01.2005 г.

В случая лицето е упражнило правото си да подаде заявление за отпускане на осигурителен стаж и възраст след като е прекратено правоотношението му като военнослужещ считано от 01.12.2015 г. След тази дата за лицето е настъпила правната възможност да бъде пенсиониран в хипотезата на чл.69, ал.1 от КСО в релевантната към 01.01.2016 г. редакция, ако отговаря на изискванията на закона. Към дата 01.12.2015 г. нормата на чл. 38, ал.16 е била действащо материално право, на която правилно се е позовал ответника по касация, за да иска от пенсионният орган да му зачете потестативното право, което е разписано в текста на чл.38, ал.16 НПОС, и с което се внася правна промяна в правната сфера на лицето. Систематическото и логическото тълкуване на разпоредбата, приравняваща на осигурителен стаж времето положено като извънреден труд, не може да обоснове извод, че законодателят е имал предвид да зачете единствено положения такъв след 01.01.2005 г. като осигурителен стаж. Ако е имал намерение да зачете само извънредния труд след 01.01.2005 г., законодателят е следвало изрично да го предвиди. Притезателото право с оглед на своето действие във времето, може да важи било само занапред било и в миналото. Потестативното право на Христозов се реализира едва от 01.01.2005г., тъй като именно оттогава законодателят е създал цитираната в чл.38, ал.15 НПОС законова фикция. Правните последици от упражнението на преобразуващите субективни осигурителни права засягат насрещните страни по тези правоотношения, в състава на които те се включват. По силата на цялото съдържание на посочените осигурителни правоотношения насрещните лица се явяват обвързани от правните последици на действията, които носителят на преобразуващото субективно право извършва, когато го упражнява в съответствие с неговото съдържание и с неговите предели. Преобразуващото субективно право по чл.38, ал.15 НПОС е елемент от състава на осигурителното правоотношение на ответника по касация свързано с реализиране правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В конкретната хипотеза Христозов е подал заявлението на дата 19.01.2016 г. т. с. след 01.01.2016 г., поради което за претендираното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е приложима ред. на чл.69, ал.1 от КСО и по § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, в сила от 01.01.2016 г. При постановяване на Решение № 2153-15-198/28.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърждаване на Разпореждане № [ЕГН] /протокол № 2140-15-413/24.07.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, административният орган е следвало да зачете времето, през което лицето е полагало извънреден труд под формата на некомпенсирано време във връзка с положени от жалбоподателя дежурства по време на службата му във Военно формирование 34 500 Узунджово. Органът неправилно не е сторил това, както и не е събрал доказателства (вкл. образец УП – 3, в който са посочени отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд) за да извърши преценка относно наличието на материалните предпоставки на притежавания от Христозов общ осигурителен стаж от 27 години. Обжалваното съдебно решение, с което Административен съд Пловдив е отменил решение Решение № 2153-15-198/28.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив поради констатираните пороци, водещи до неговата незаконосъобразнст и е изпратил преписката за ново произнасяне е правилно. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност с относимите правни норми. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение по чл.209, т.3 от АПК и същото следва да бъде оставено в сила. По разноските :

С оглед изхода на спора на осн. чл.143, ал.1 АПК на ответника по касация се следват разноските по делото сторени пред Върховния административен съд, които възлизат на 600 лева заплатено адв. в.ие за един адвокат по делото. Правната и фактическа сложност на делото, както и процесуалните действия на представляващия Х.Х, адв.. К, обосновават заплащане в размера от 600 лева, договорен между страните в представения по делото пред касационната инстанция договор за правна защита и съдействие от 05.06.2018 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение №269 от 08.02.2018 г. постановено по адм. д. № 2867 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив да заплати на Х.Х от [населено място], [улица], бл. [номер], вх.[номер] ет.[номер], ап. [номер], на осн. чл.143, ал.1 АПК разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 600 лева (шестстотин лева).

Решението е окончателно.