Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 1167 от 10.06.2015г., постановено по адм. дело № 256/2015г. по описа на Административeн съд – Пловдив (АСП), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване № П-16002414027728-004-01 от 14.10.2014г. на орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – [населено място], потвърден с решение № 1256 от 23.12.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 393 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и немотивираност на решението, които настоящата инстанция квалифицира като такива за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК – съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че административният съд неправилно е приел, че разноските, направени от дружеството в хода на оспорване на РА пред горестоящия орган на НАП в размер на 600 лв не представляват недължимо платени суми и не попадат в дължимите разноски, съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел за неоснователно искането за възстановяване на недължимо събрани лихви в размер на 1 729.01 лв. Касаторът счита, че в този случай е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т.3 ДОПК и същата дерогира нормата на чл. 519, ал. 2 ГПК. Посочва, че е налице влязъл в сила административен акт – решение № 830 от 21.08.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – [населено място], с което...