Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от юрк.. Б, против решение № 7 от 09.03.2016 г., постановено по адм. дело № 14/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - Р..

По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Позовавайки се на данните от техническата експертиза на оторизиран сервиз за неустановен дефект, жалбоподателят твърди, че не е било налице несъответствие на стоката с договора за продажба при две от предявените от потребителя рекламации, поради което за търговеца не е възникнало задължение по чл. 113, ал. 1, във вр. с чл. 105 от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП), респ. - не е осъществен фактическият състав на чл. 114, ал. 3 ЗЗП. Счита, че съдържанието на постановения съдебен акт не отговаря на изискването на чл. 172а АПК, както и че събраните по делото доказателства не са ценени в съвкупност, което е довело до формиране на неправилни правни изводи.

Ответникът – инспектор в Комисията за защита на потребителите (КЗП), Регионална дирекция – Р., оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, развити в писмен отговор, моли съдебното решение да се остави в сила.

Участвалият в касационното производство прокурор мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу дадени му на основание чл. 193, т....