Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] против решение № 1361 от 06.07.2015 г. на Административен съд, [населено място] постановено по адм. дело № 2945/2014 г., в частта, в която е отменен издаденият на [фирма], [населено място] ревизионен акт № 131402408/17.07.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 947/23.09.2014 г. на решаващия орган по чл. 152, ал.2 ДОПК.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част, поради неправилна преценка на доказателствата по делото, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката на доказателствата по делото - заключения на съдебно - техническите експертизи /СТЕ/, свидетелските показания и заключение на съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/ по отношение наличностите на въглища към 31.12.2008 г. и за период от 5 години до бракуването им през 2013 г., както и по отношение ползването на данъчен кредит от ревизираното лице за придобиването на въглища.

Искането е за отмяна на решението в отменителната част и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството. Претендират се разноски.

Ответникът - [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради липса на касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, на основание чл. 220 и чл. 218 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество...