Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от И. С. Б. с [фирма] и от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 1072 от 27.05.2015 г. по адм. дело № 2242/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, VІІІ състав в съответните му части.

Касаторът И. С. Б. с [фирма] обжалва решението в отхвърлителната му част, като твърди, че е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. На първо място, оспорва извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА относно установените задължения по ЗДДС във връзка с неосчетоводени фактури от РЛ, издадени от подробно описаните в РД и в РА доставчици, като поддържа, че съдът не е анализирал задълбочено доказателствата по делото, относими към фактурите, издадени от всеки един от доставчиците и не е изследвал спорния въпрос дали е установено по категоричен начин приемо-предаването на стоките, предмет на доставките. На второ място, съдът не бил обсъдил заключенията по ССчЕ, респ. не е извършил редуциране на размера на задълженията по ЗДДС. От друга страна, изводът относно законосъобразното или незаконосъобразното определяне на задължения по ЗДДС оказва влияние и върху задълженията по чл.48, ал. 2 от ЗДДФЛ, което също не било отчетено от АС Пловдив. На трето място, оспорва извода на решаващия съд за наличие на основание за определяне на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., като твърди, че същият е немотивиран и не съответства на доказателствата по делото. На последно място, счита, че неправилно административният съд е приел РА за законосъобразен относно задълженията за...