О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3604

София, 15.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 5125/2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. М. С., С. М. Б., И. Д. И., В. С. Д. и П. С. Д., всичките със съдебен адрес - [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Ю. М., против въззивно решение № 123 от 30.06.2023 г. по в. гр. д. № 494/2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260007 от 25.03.2022 г. по гр. д. № 492/2020 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Т. И. И. срещу П. М. С., С. М. Б. и Д. П. С., починала в хода на процеса, и по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за продажба, сключен на 23.12.2010 г. с нотариален акт № ..., т. .., рег. № ..., дело 629/2010 г., на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, с който ответниците са продали на ищцата поземлен имот с идентификатор № ..., с площ 860 кв. м., находящ се в [населено място], местност „Ф. д.“, ведно с построената в имота сграда, като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата следните суми – по 1/3 дължима от всяка: на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД 40 000 лв., заплатена продажна цена, и 1760,98 лв., представляващи заплатени такси във връзка с продажбата; 3307,11 лв., представляващи заплатени от ищцата разноски в производството по гр. д. № 21186/2011 г. на Районен съд – Варна и при обжалването на решението пред горните инстанции; и на основание чл. 82, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД 2600 лв., представляващи обезщетение за претърпени вреди, съставляващи увеличената стойност на имота от датата на продажбата до датата на съдебното отстраняване на ищцата от имота, поради настъпили промени в пазарните условия, ведно със законните лихви върху присъдените суми от 12.02.2020 г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Т. И. И., [населено място], чрез адвокат Н. Б., в който се поддържа, че твърденията в касационната жалба са необосновани и неоснователни. Претендира се присъждане на направените разноски след определянето им по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗД съобразно уговореното в представения договор за правна защита и съдействие от 10.09.2023 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че на 05.11.2010 г. между ищцата Т. И., като купувач, и ответниците П. М. С., С. М. Б. и Д. П. С., починала в хода на процеса, на чието място са конституирани наследниците – И. Д. И., В. С. Д. и П. С. Д., като продавачи, е сключен предварителен договор относно покупко-продажбата на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 10135.2551.268, ведно с изградената в него сграда, трайни подобрения и насаждения, за сумата от 40 000 лева. Окончателният договор е сключен на 23.12.2010 г. с нотариален акт № .., том .., рег. № .., д. № 629/2010 г. на нотариус с рег. № 196, с вписана в него продажна цена в размер на данъчната оценка на имота – 38 197,20 лева. Установено е, че в нотариалното производство продавачите са били представлявани от купувачката, легитимираща се като техен пълномощник, с пълномощно с нотариално удостоверени подписи и съдържание, рег. № 10210 и рег. № 10211. След сделката купувачът е водила отрицателен установителен иск за собственост против трети за настоящото производство лица, който е отхвърлен с влязло в сила решение, постановено в производството по гр. д. № 21186/2011 г. на Районен съд – Варна, в което като трети лица-помагачи са били конституирани продавачите. Посочено е изрично във въззивното решение, както и в определението на ВКС по чл. 288 ГПК, че първоинстанционото решение е постановено при участието на трети лица-помагачи, поради което е направен извод, че невписването им в диспозитива на съдебното решение съставлява допусната очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, която не заличава настъпилата процесуална последица на конституирането им в процеса, както и че въпросът относно това, че продавачите не са били собственици на имота е разрешен със задължителна сила в отношенията между страните по настоящия спор. По отношение на доводите на продавачите за ненадлежното им представляване в производството по отрицателния установителен иск, съдът е приел, че са изцяло неотносими доколкото защита срещу постановеното решение при такова процесуално нарушение следва да бъде реализирана по друг ред, а освен това са и несвоевременно заявени. Като извън срока по чл. 131 ГПК и съответно преклудирани, са отхвърлени и възраженията им за валидността на процесния договор за покупко-продажба, основани на пороци на представителната власт на представляващата ги в нотариалното производство ищца - купувач. Същото е прието и по отношение на въведените в първото по делото съдебно заседание оспорвания относно пълномощното, тъй като същите не са обусловени от направени преди доклада по чл. 146 ГПК уточнения по исковата молба от страна на ищцата. Съдът е възприел извода, че страните са обвързани от валидно сключен договор за покупко-продажба, продавачите по който не са изпълнили поетото от тях задължение за прехвърляне на собствеността, поради което за купувача е възникнало правото да иска разваляне на процесния договор за покупко-продажба на основание чл. 87, ал. 3 ГПК вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, за връщане на заплатената по договора цена и направените по сключването на договора разноски. Като спорен между страните е определен въпросът за действителната продажна цена и дали същата е заплатена. Установено е, че в сключения предварителен договор е обективирано изрично волеизявление относно това, че продажната цена е в размер на 40 000 лв. и същата е платена при подписването на този договор, който съставлява и разписка за получаването на сумата. Доколкото продавачите са участвали лично при сключването на предварителния договор, това тяхно волеизявление съставлява признание за получаване на сумата, което не е опровергано. Съдът е приел за доказано, че уговорената и заплатена по договора продажна цена е посочената в предварителния договор сума в размер на 40 000 лв., независимо че в нотариалния акт е вписана цена, съответна на данъчната оценка на имота, която не се различава съществено от тази в предварителен договор. Като допълнителен аргумент е посочена и известната на съда практика към датата на сключване на договора с цел избягване заплащането на по-високи такси по прехвърлянето като продажна цена в нотариалния акт да бъде вписвана данъчната оценка. Възраженията относно разминаванията във вписаните цени и относно непредставянето пред нотариуса на доказателства за заплащането не разколебават извода му за доказаност на плащането. По отношение размера на исковата претенция за възстановяване на направените по сключването на договора разноски е посочено, че са установени от приетите пред първоинстанционния съд писмени доказателства. За основателна и доказана въз основа на приетата икономическа експертиза е приета и исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди, съставляващи разликата между заплатената цена и стойността на процесния имот към датата на съдебното отстраняване. Предвид участието на продавачите в процеса по спора за собственост и съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗЗД за основателно е прието и искането за заплащане на направените от ищцата разноски в производството по този иск, съобразно представените доказателства. Доколкото продавачите по процесния договор са се легитимирали като съсобственици при равни квоти, съдът е определил, че всяка една от тях дължи заплащане на 1/3 от присъдените суми, като е отчетено и настъпилото наследствено правоприемство по отношение на един от продавачите като припадащата се част от дължимите от нея суми за правоприемниците са в съотношение 1/2 за И. И. и по 1/4 за останалите двама. Съдът се е произнесъл и по възражението за погасяване на исковите претенции по давност, като го е отхвърлил като неоснователно, тъй като предвид осъществената съдебна евикция началният момент на погасителната давност е от датата на влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 21186/2011 г. на Варненския районен съд, т. е. от 13.02.2015 г., а исковата молба е предявена на 12.02.2020 г. - преди изтичане на 5-годишния давностен срок.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - по въпросите кога настъпва преклузията по чл. 146, ал. 3 ГПК, както и за задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои - не, кои възприема и кои не. Посочени са решения на ВКС, с които се твърди, че е в противоречие въззивното решение.

Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, поради следните съображения:

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото в случая въззивният съд е изпълнил задължението си да се произнесе след преценка на всички ангажирани по делото доказателства и след обсъждане на изложените доводи от страните. Видно от горепосочените мотиви, той подробно и ясно е обосновал извода си за основателност на исковата претенция, обсъждайки и произнасяйки се по всяко едно от направените от ответната страна възражения. И двата поставени в изложението въпроса са аргументирани с твърденията, че съдът не е разгледал възраженията им, направени в първото съдебно заседание. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът не е разглеждал част направените възражения с основния мотив, че са неотносими към настоящото производство. Съгласно чл. 133 вр. чл. 131 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, какъвто е оспорваният договор, представен от ищцата в исковата молба, той губи възможността да направи това по-късно. Доколкото съдът не се е отклонил от посоченото, по-нататъшното обсъждане на въпроса изисква преценка на твърденията на страните и представените доказателства, поради което не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК преди допускането на касационното обжалване по същество.

С оглед изхода от спора, направеното искане и предвид разпоредбата чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на процесуалния представител на ответната страна се дължат разноски за изготвения отговор на касационна жалба в размер на 3500 лв., изчислени по реда на чл. 32, ал. 2 ЗЗД.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123 от 30.06.2023 г. по в. гр. д. № 494/2022 г. на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА П. М. С., С. М. Б., И. Д. И., В. С. Д. и П. С. Д., всичките със съдебен адрес - [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗЗД да заплатят на адвокат Н. Б., ВАК, 3 500 лв. разноски пред настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.