Р/

№ 87

София, 15 февруари 2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.

ЧЛЕНОВЕ: Н. Г.

Б. Я.

при секретаря Н. П. и с участието на прокурора от ВКП Б. Д. изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 1116 по описа за 2023 г.

Производството пред касационната инстанция е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура, срещу въззивна присъда № 151 от 21.11.2022 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 3652 / 2022 г. Със същата е отменена присъда по НОХД № 18745 / 2015 г., на Софийски районен съд в частта, с която подсъдимият В. Й. Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, както и в частта, с която на основание чл.23 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание, като е постановена нова присъда, с която подсъдимият е признат за невинен по посоченото обвинение. В останалата част, относно осъждането му за престъпление по чл. 355, ал.2 вр. с ал.1 от НК присъдата на РС София е била потвърдена.

В съдебното заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Позицията на участващия прокурор не преклудира задължението на съда да разгледа протеста, понеже последици в такава насока поражда единствено оттеглянето на протеста, каквото в случая не е манифестирано.

Подсъдимият В. Х., редовно призован се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. М. П. от САК. Защитата счита постановената въззивна присъда за правилна и моли да бъде потвърдена.

В лична защита подсъдимият изразява съгласие със становището на защитника си, а в упражнено право на последна дума моли въззивната присъда да бъде потвърдена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на касационната проверка и съобразно правомощията си по чл.347 от НПК установи следното:

Касационният протест е подаден от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т. 2 от НПК, но според настоящия касационен състав не е годен да постави началото на касационно производство за проверка на атакуваната въззивна присъда по следните съображения:

Депозираният на 29.11.2022 г., в законоустановения петнадесетдневен срок протест, е с бланкетно съдържание, понеже в същия е посочено единствено касационното основание, чието наличие се претендира, не и в какво конкретно е изразено и кои са подкрепящите го данни, като прокурорът е заявил: „Считам, че с така постановената присъда е нарушен законът, което на основание чл. 348, ал.1, т.1 от НПК съставлява касационно основание“. Видно е, че словесно и цифрово, заявеното в протеста недоволство е насочено само към материално правните изводи на въззивната инстанция. В бланкетния протест, както се отбеляза не се съдържат доводи, като такива са изложени едва в представеното, в срока и по реда на чл.351, ал.4 от НПК допълнение, след запознаване с мотивите на съда, които въпреки неособената фактическа и правна сложност на делото са изготвени извън процесуалните срокове, по чл. 308, ал.2 във вр. с чл.317 от НПК. Внимателният прочит на подаденото на 08.06.2023 г. допълнение към протеста от една страна разкрива пълната липса на аргументи в подкрепа на въведения в него касационен повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а от друга очертава съображения, насочени изцяло към оплакване за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила. В съдържателен план, допълнението обективира предложения от прокурора собствен прочит на събраната доказателствена съвкупност, разбираемо съвпадащ с доказателствените изводи на първостепенния съд за фактическа установеност на престъплението по чл.270, ал.1 от НК. Посочено е по-конкретно, че „оправдателната част на присъдата не кореспондира на събраните доказателства“ и че „с неправилната интерпретация на доказателствената съвкупност СГС е осъществил нарушение и на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата..“. Цитираните съображения ясно указват на изразено недоволство от процесуалната дейност на въззивната инстанция, което е в обхвата на предвиденото в чл.348, ал.1, т. 2 от НПК друго касационно основание.

Както е известно, касационната проверка не е служебна, а рамките и се предопределят от заявените от атакуващите страни касационни основания и подкрепящите ги данни. С посоченото в протеста оплакване за нарушение на закона, настоящият касационен контрол е ограничен в обсега на това касационно основание, което по посоченото в чл.348, ал.2 от НПК съдържание, засяга правилното приложение на правните норми и има предвид единствено нарушения по приложимостта на материалното право. Доводи в подкрепа на заявената материална незаконосъобразност, както се отбеляза не се откриват в депозираното допълнение, като такава оценка не може да получи декларативно посоченото в него изявление, че „направените правни изводи не кореспондират с фактите по делото“, след като фактическите положения по делото преди това са оспорени като незаконосъобразно изведени от събраните доказателства. В правомощията на ВКС е да отстрани допусната неправилност в приложението на закона и/ или да приложи закон, който е трябвало да бъде приложен, но само в рамките на приетите за установени от предходните инстанции фактически положения. В случая именно последните са подложени на критика, видно от прочита на словесно изложените в допълнението съображения, но същевременно без кореспондиращият им касационен повод за проверка – по чл.348, ал.1, т.2 от НПК да е надлежно въведен в срока за протестиране на присъдата.

При така изложеното, настоящият касационен състав е възпрепятстван да проведе търсената касационна проверка, понеже, както вече бе посочено - в касационният протест липсват съображения в подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон, а аргументацията за нарушение на процесуалните правила не е във връзка с легитимно наведено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК. Ето защо протестът следва да бъде оставен без разглеждане, а образуваното по него касационно производство - да се прекрати.

Така мотивиран ВКС, трето наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на прокурор при Софийска градска прокуратура, срещу постановената от Софийски градски съд въззивна присъда № 151 от 21.11.2022 г. по ВНОХД № 3652/2022 г., с която е била отменена присъда по НОХД № 16059/2020 г., на Софийски районен съд, в частта, с която подсъдимият В. Й. Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, както и в частта, с която на основание чл.23, ал.1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание и същият е бил признат за невинен по посоченото обвинение.

ПРЕКРАТЯВА производството по н. д.№ 1116/2023 г. на ВКС, ІІІ н. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.