Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С против решение № 7407 от 28.11.2013 г. по адм. д. № 4478/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е прогласена нищожността на оспорения от Р. П. Р. акт за установяване на задължение (АУЗ) № 63 от 29.11.2012 г., издаден от старши инспектор, отдел „Акцизи” при М. С, в качеството си на орган по приходите, потвърден с решение № 9700-0094/22.03.2013г. на началника на М. С, с който на лицето е установено задължение за акциз в размер на 13 500 лева за акцизна стока – употребяван пътнически автомобил „Мерцедес С 500”, въведен на територията на Р. Б през 2007г.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че е спазена процедурата за издаване на АУЗ при наличие на материалноправните предпоставки за това. Счита, че не са налице основания за нищожност на акта и същият е валиден, правилен и законосъобразен. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди акта.

Ответникът – Р. П. Р., излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл....