Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 2960/07.05.2013 г., постановено по адм. дело № 14491/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2251200146/29.05.2012 г., потвърден с решение № 2435/12.10.2012 г. на директора на същата дирекция за о

пределени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 75 388,89 лв. на „Юроспийд” ООД – с. П., О. К., вследствие непризнато право на данъчен кредит в размер на 59 891,64 лв. за данъчни периоди на месеците май, юли, октомври, ноември и декември 2009 г., април и май 2010 г. и начислени лихви за забава в размер на 15 497,28 лв. по фактури от доставчиците „Акрю” ЕАД и „МЦ Комерсиал” ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е основал решението си върху приетите от него обстоятелства и върху закона, както и не е изложил мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните и не е извършил преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Налице е позоваване в касационната жалба на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) – решение по дело С-285/11. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на „Юроспийд” ООД срещу ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Николова с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „Юроспийд” ООД – с. П., О. К. чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени ревизионния акт на „Юроспийд” ООД, първоинстанционният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства за реалното предаване на фактурираните стоки – дизелово гориво. За да направи този извод съдът се е позовал на наличието на издадени фактури от посочените по-горе доставчици, като всяка една от фактурите е съпровождана от декларация за съответствие на качеството, акцизен документ, анализен сертификат, пътни листове, приемателно-предавателни протоколи, инвойс фактури и международни товарителници, както и фактури от предходни доставчици. Според съда посочените документи са представени от доставчиците „Акрю” ЕАД и „МЦ Комерсиал” ЕООД още в хода на ревизионното производство и тези документи доказват реалното осъществяване на доставките на гориво. Съдът се е позовал и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно надлежното счетоводно отразяване на фактурите.

За доставките от „Акрю” ЕАД съдът е изложил мотиви, че е доказано, че процесното гориво е придобито чрез вътреобщностно придобиване (ВОП) от Гърция, рафинерия Солун и от други български фирми, притежаващи лиценз – „Промекстал” ЕОД и „Джи Ел Консулт” ЕООД. Изложени са мотиви относно транспортирането на процесното гориво директно от Гърция до базата на ревизираното дружество в с. П., както и че е налице плащане по доставките по банков път.

За доставките от „МЦ Комерсиал” ЕООД съдът е обсъдил договорните отношения между страните по доставките – договор от 07.04.2010 г., както и е отчел обстоятелството, че в хода на ревизионното производство са представени протоколи за приемане на горивото, товарителници, доказателства за извършени плащания по банков път, договор за наем на бензиностанция от 02.08.2010 г. в с. Д., както и фактури от предходен доставчик „СТ Трейд К” ЕООД. За твърденията на приходните органи, че предходният доставчик няма наети лица по трудов договор според съда не може да обуслови извод за липса на доставки по пряката доставка, след като е установено транспортирането на горивата, което е осъществено от двама превозвачи, за които има писмени доказателства – фактури и товарителници. Според съда за твърдението на приходните органи за издаден ревизионен акт на предходния доставчик за установени задължения за особено големи задължения, то не е доказано, тъй като такъв акт не представен по делото, но дори и да се приеме, че е налице такъв, според съда преценката за реалност на доставките се прави в хода на самото производство по обжалване на конкретния ревизионен акт.

Обжалваното съдебно решение е правилно постановено.

Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит. Дефиницията за данъчен кредит се съдържа в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и това е

сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

От тази дефиниция следва, че данъчният кредит е дължим само по облагаема доставка по смисъла на чл. 12 ЗДДС, която изисква реалното извършване на доставка на стока или услуга. Затова при проверката дали получателят по една доставка правомерно е приспаднал платения на неговия доставчик ДДС като данъчен кредит, е необходимо да се докаже по несъмнен начин реалното осъществяване на тази доставка. В процесния случай се касае за доставки на стока - дизелово гориво, при което за да се извърши преценката дали законосъобразно касаторът е упражнил правото на данъчен кредит, следва да се установи тяхното осъществяване. Налице е разлика между понятията за облагаема доставка по чл. 6, ал.1 ЗДДС, който изисква доказване прехвърлянето правото на собственост и съответната на тази разпоредба в Директива 2006/112/ЕО - чл. 14, § 1, която предвижда, че доставка на стока

означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Това означава, че вещта може да се прехвърли и от несобственик, поради което и съдебната практика би трябвало да се ориентира в посока да се изследва предаването на вещта (стоката), а не прехвърлянето на правото й на собственост, макар в себе си то да съдържа:

право на владение, ползване и разпореждане във вещноправния аспект на това понятие.

При наличие на доказателства за реалното предаване на стоката, то несъмнено правото на данъчен кредит не следва да се отказва, дори да са пропуснати някои формалности, предвид и на това, че и съдебната практика на СЕС в Люксембург е ориентирана към установяване на обективните критерии за доставките, а не да се дава превес на формалните такива -

вж. напр. решения по дела С-284/11 ("ЕМС Т. Б." ООД) и С-285/11 ("Боник" ЕООД).

В процесния случай законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че е доказана реалността на доставките на гориво. Тези доказателства правилно съдът е отбелязъл, че са представени още по време на извършване на данъчната ревизия и те са фактури, придружени от акцизен данъчен документ, анализен сертификат, декларация за съответствие и приемателно-предавателен протокол. Към тези доказателства са приложени и международни товарителници, предвид че горивото е въведено от Гърция и фактури от предходни доставчици. Всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност правилно са мотивирали първоинстанционният съд да приеме, че реалното осъществяване на доставките на гориво е доказано. Правилно е отбелязано в обжалваното решение, че приходните органи са признали правото на данъчен кредит по 16 бр. фактури с доставчик "Акрю" ЕООД, а за 8 бр. от тях - са отказали, макар доказателствата и по признатите фактури да са идентични с тези по 8-те бр. фактури, по които не е признат данъчния кредит. Наличието на ревизионен акт (за който няма данни да е влязъл в сила), съставен на доставчика "Акрю" ЕООД и с който са определени данъчни задължения, не може сам по себе си да обоснове законосъобразност на ревизионния акт, издаден на "Юроспийд" ЕООД. Освен това без значение са предходните доставки, след като по делото са представени доказателства, установяващи преките доставки. Тези доказателства са представени още в хода на ревизионното производство. Приходните органи в първото съдебно заседание по делото, когато съдът е приел административната преписка, са имали възможност да ги оспорят по реда на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, но това не е сторено. Наред с това, при преценката на тези доказателства, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че доказват, че са реално осъществени и затова "Юроспийд" ЕООД е упражнил законосъобразно правото да приспадне платения от него на доставчика ДДС по доставките като данъчен кредит - чл. 68, ал.1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Прекратяването на лиценза на "Акрю" ЕООД не е обстоятелство, относимо към доставките за "Юроспийд" ЕООД.

Относно доставките от "МЦ-Комерсиал" ЕООД законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че е доказана релността на доставките на гориво. При наличие на представени по време на ревизията доказателства - фактури, придружени с платежни нареждания, договори, приемателно-предавателни протоколи, товарителници, договор за наем на бензиностанция, фактури от предходен доставчик, съдът е достигнал до правилния извод, преценявайки тези доказателства, че те обосновават реално осъществени доставки. Наличието на издаден ревизионен акт на предходен доставки с установени в него задължения в особено големи задължения, не може да обоснове извод за незаконосъобразно упражнен данъчен кредит от получателя по доставките - ответникът в касацинното производство, след като са налице достатъчно доказателства,, които да убедят съда, че пряката доставка е реално осъществена.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че след като приходните органи не са оспорили начисляването на данъка по процесните доставки, не е следвало да приложат като основание за отказ от правото на данъчен кредит чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Принципно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС се прилага, когато е установено начисляването на ДДС по доставките, но не е доказана тяхната реалност. В процесния случай е доказано, че не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, не защото приходните органи не са оспорили начисляването на данъка, а защото е установена реалността на процесните доставки. Въпреки така направения извод от първоинстанционния съд за прилижението на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, като краен резултат решението на първоинстанционният съд е правилно постановено.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице посочените от касатора пороци и решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2960/07.05.2013 г., постановено по адм. дело № 14491/2012 г. по описа на Административен съд, София-град . РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ф. Н./п/ С. А.

С.А.