Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на областния управител на област С. и К. Р. С. срещу решение по адм. д.№ 1414/2009 г. по описа на Административен съд София - град.

Областният управител твърди, че съдът неправилно го е осъдил да заплати разноски по делото, вместо да ги включи към обезщетението, предвид чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ.

Касационната жалбоподателка К. Р. С. навежда оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ на съда да допусне тройна съдебна техническа експертиза относно дължимото обезщетение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПк, намира същите за допустими. По същество намира за основателна касационната жалба на областния управител.

Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 6 от ЗОСОИ за определяне на обезщетение с правно основание чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ. Съдът приел, че К. Р. С. има право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи на стойност 1/2 ид. ч. от цената на апартамент или общо 66 536 лева, като осъдил областния управител да й заплати и направени по делото разноски в размер на 200 лева, представляващи платено възнаграждение за вещо лице.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон.

Областният управител е административен орган, а съгласно чл. 143, ал.1 от АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал от

менения административен акт. Поради това не областният управител, който не разполага със самостоятелен бюджет, а областната администрация като юридическо лице на бюджетна издръжка по чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията заплаща разноските. Освен това, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ собствениците или техните правоприемници могат да заплащат разходите за извършване на експертизи от вещи лица по предходното изречение, като в този случай стойността на обезщетението...