Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив и на Ю. Т.а Станчева, срещу решение № 241/04.02.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 967 по описа за 2012 г., с която е изменен ревизионен акт № 161105631/16.12.2011г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., офис Смолян, в частта относно определения на Станчева подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005г. за довнасяне в размер на 5 937,22лв., ведно с лихви за забава в размер на 4 190,89лв., като размерът на данъка е намален на 3 709,20лв. ,

а лихвата на 2 618,20лв. и е отхвърлено оспорването на РА в частта, установяваща задължения за подоходен данък за 2006 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. и за 2007 г. и 2008 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ. Първият касатор оспорва решението в изменителната част, като обосновава противоречието му с материалния закон /а с аргументи и за необоснованост/ предвид съществуването на предпоставки за установяване на данъчното задължения в размера по РА. В условията на евентуалност /а не на алтернативност, на което се настоява в касационната жалба/ се подържа съществуване на данъчното задължение в по-голям от приетия от съда размер. Исканията са за отмяна на решението в изменителната част до пълния размер на установеното с РА задължение, а евентуално изменяне на съдебния акт към предложен в касационната жалба размер на данъка. Несъгласието на втория касатор е с отхвърлителната част на решението, както и в изменителната част до размера на приетото за съществуващо задължение. Инвокират се оплаквания сочещи на трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се фактическите изводи на съда, включително за размера на началното...