О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60257
София, 14.09. 2021 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Д.
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 3354 по описа за 2021 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Й. И. Д., чрез адв. Л. Д. от АК – В. , срещу въззивно определение № 117/05.07.2021 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно частно гр. д. № 366/2021 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Насрещната страна не отговаря в срока по чл. 276 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с въпросите:
По см. на чл. 15, ал. 1 ЗЗакрДет задължително ли е явяването в съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, ако е навършило 10 години; какво следва да се има предвид под „освен, ако това би навредило на неговите интереси“; задължаване да бъде доведено и изслушано детето в съдебно заседание, въпреки изричното му изявление, че не желае да се яви и да бъде изслушано от съда, не се ли явява вреда спрямо неговите интереси; след като детето заяви, че обича и двамата си родители, изслушването в открито съдебно заседание пред тях не би ли навредило на неговите интереси, след като ще трябва да отговаря на въпроси, имащи за цел да определят единия от двамата родители като такъв с по-висок родителски капацитет; в случай, че явяването на детето в открито съдебно заседание би навредило на неговите интереси, възможно ли е вместо това да бъде назначена СПЕ; възможно ли е да се измени определение, което не подлежи на атакуване с жалба, когато същото засяга интересите на малолетно дете?
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първостепенния, с което е върната като недопустима частната жалба на Д. против определение, с което е постановено изслушване на малолетното дете Б. Г. Г. в открито съдебно заседание, на осн. чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Й. Д. е предявила искове по чл. 123 СК и чл. 143 СК срещу Г. Б. Г. относно местоживеенето на роденото от съвместното им съжителство дете Б., упражняването на родителските права, режим на лични отношения с другия родител и месечната издръжка. Районният съд, в закрито заседание по чл. 140 ГПК изготвил доклад по делото, произнесъл се по доказателствените искания на страните, като е постановил изслушване на родителите и на детето в насроченото открито заседание. Майката Й. Д. е останала недоволна от постановеното изслушване на детето от съда и подала частна жалба срещу именно тази част от съдебния акт. В обжалваното определение съдът е приел, че то е от категорията на тези по събиране на доказателства и установяване на релевантните обстоятелства по делото и не подлежи на самостоятелно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Само последният от поставените в изложението към частната касационна жалба въпрос - възможно ли е да се измени определение, което не подлежи на атакуване с жалба, когато същото засяга интересите на малолетно дете, има отношение към постановеното в обжалваното определение. Не са налице обаче основания по чл. 280, ал. и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД и чл. 274 ГПК има многобройна и непротиворечива съдебна практика. Съдът следи служебно за интереса на децата при произнасяне по същество на заявения спор, като подобно основание няма как да заобиколи законовата забрана за обжалване на съдебни актове, извън приложното поле на чл. 274 ГПК. Отделно, самото изслушване на детето от съда се извършва при специални условия, при съблюдаване именно интереса на детето, като се цели придобиване на непосредствени впечатления от решаващия орган.
Останалите правни въпроси в изложението към касационната жалба са неотносими към съображенията на въззивния съд – относно недопустимостта на частната жалба против определението на първостепенния съд, постановено по чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД, по реда на чл. 140 ГПК.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съдът служебно също не намира основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 117/05.07.2021 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно частно гр. д. № 366/2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: