4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№3285

гр. София, 27.06.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гр. дело № 5314 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. С., чрез пълномощник адв. В. Т. Т. от САК, срещу въззивно решение № 3275/20.06.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 3944/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20169796/09.08.2021 г., по гр. д. № 10197/2019 г. на Софийски районен съд /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20211326/14.11.2021 г./ в обжалваната му част, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на Д. В. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 7 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, делото по което е прекратено поради изтекла давност с решение № 587 от 23.05.2018 г. по ВНОХД № 439/2018 г. на СГС, ведно със законната лихва от 19.02.2019 г. до окончателното плащане, и е отхвърлен иска на касатора за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в посочения размер /първоинстанционното решение в частта му, с която предявеният иск е бил отхвърлен за разликата над 7 500 лв. до пълния му предявен размер от 15 000 лв., като необжалвано е влязло в сила/.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпросът, уточнен от съда, дължи ли Прокуратурата на Р. Б. по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за вреди, след като наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност. Твърди се, че решаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.

Ответникът по жалбата Прокуратурата на Р. Б. не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

Д. В. С. е предявил иск /с оглед твърденията му в исковата молба и уточненията в допълнителна молба от молба от 13.01.2021 г./ срещу Прокуратурата на Р. Б. за 15 000 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което бил оправдан с присъда от 20.01.2014 г. по НОХД № 14182/2012 г. на СРС, потвърдена с решение № 587/23.05.2018 г. по ВНОХД № 439/2018 г. по описа на СГС.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че с посоченото решение № 587/23.05.2018 г. по ВНОХД № 439/2018 г. по описа на СГС, влязло в сила на 03.07.2018 г., е отменена присъда от 20.01.2014 г. по НОХД № 14182/2012 г. на СРС, с която ищецът бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване. Посочил е, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

За да отхвърли исковата претенция въззивния съд е приел, че е налице липса на предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – незаконност на действията на държавните органи. Съобразявайки безспорния факт, че наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, съдът е приел, че незаконност на действията би била налице, ако по искане на обвиняемия или подсъдимия производството продължи и той бъде признат за невинен с влязла в сила присъда. Посочено е, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като право на обезщетение за лица, по отношение на които наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютна давност, законът не предвижда.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Отговорът на този въпроса дължи ли Прокуратурата на Р. Б. по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за вреди, след като наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, е изяснен с ТР 3/2004 г. ОСГК ВКС, т. 8: искът е допустим, но неоснователен, освен ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 289, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда и лицето бъде признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано. Разрешението, дадено от въззивната инстанция, не противоречи на даденото тълкуване и не е налице основание за допускане на касационното обжалване. В случая, обезщетение на основание уредената в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ хипотеза не се дължи на ищеца, доколкото по смисъла на специалния закон не е установена незаконност на повдигнатото обвинение – то не е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, нито има постановена влязла в сила оправдателна присъда, наказателното преследване не е било погасено по давност или деянието – амнистирано преди образуване на наказателното производство. Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, също не е налице. Правния въпрос разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящия случай не е такъв, тъй като е налице създадена задължителна и трайно установена съдебна практика.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3275/20.06.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 3944/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.