О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 4269

София, 22.12.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 5335 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 23981/26.10.2023 г., подадена от А. И. П., чрез процесуалния представител адв. Г. И., против определение № 2543 от 12.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2653/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 9161 от 28.07.2023 г. по гр. д. № 8516/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1 , т. 4 ГПК.

В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по предявения евентуален иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и разглеждането му в едно производство с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Насрещната страна „Акинита 73“ ЕООД не е подала писмен отговор и не изразява становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Производството по гр. д. № 8516/2023 г. по описа на Софийски градски съд е образувано след като с протоколно определение от 18.07.2023 г., постановено по гр. д. № 6010/2021 г. Софийски градски съд е разделил производството по предявените от А. И. П. срещу „Акинита 73“ ЕООД главен иск за обявяване за окончателен на предварителен договор от 24.08.2016 г. и обективно съединеният него с евентуален иск, за връщане на сумата по предварителния договор от 882 000 лева като платена на неосъществено основание, в случай на отхвърляне на главния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по съображения, че предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, тъй като искът по чл. 19, ал. 3 ГПК се разглежда по реда на особеното исково производство.

С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 9161 от 28.07.2023 г. по гр. д. № 8516/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е спряно производството по делото до постановяване на влязъл в сила акт по гр. д. № 6010/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Изложил е, че е налице връзка на преюдициалност между главния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. По отношение на иска за заплащане на суми, получени на отпаднало основание – отхвърлянето на иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, е обуславящ въпросът дали договорът е действащ, развален или прекратен, който въпрос ще се реши със сила на пресъдено нещо по делото с предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Формираната по преюдициалното дело сила на пресъдено нещо ще обвърже страните по настоящото дело и ще обхване обстоятелства от значение за настоящия правен спор - правото на ищеца по евентуалния иск да му бъде върнато от ответника това, с което последния се обогатил.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В приложеното към частната касационна жалба изложение жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирала е следните правни въпроси: 1. „Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД обуславящ ли е по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото по развален договор?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните?“. Счита, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с определение № 367 от 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1960/2015 г. на ВКС, I г. о. и определение № 458 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3805/2013 г. на ВКС, IV г. о., а вторият с определение № 595 от 26.09.2019 г. по ч. т. д. № 1812/2019 г. на ВКС, II т. о.

В случая не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Доколкото при преценката си дали да спре производството по делото, съдът се ръководи единствено от изискванията, визирани в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – наличие на връзка на обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, първият въпрос е обуславящ. Същият е разрешен в съответствие с установената съдебна практика - приетото в ТР № 2 от 19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. и ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото тълкуване е приложимо и в случаите, когато е недопустимо съединяването на исковете за общо разглеждане в едно производство. В тези случаи предявения като евентуален иск се отделя в отделно производство – чл. 210, ал. 2, изр. второ ГПК, като съдът разглеждащ всяко от делата следва да прецени връзката на обусловеност между тях, следваща от естеството на правоотношението и да спре обусловеното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, защото е налице обусловеност между делата и разрешаването на въпроса за окончателното сключване на договора, от който и двете страни черпят основанията за претенциите си е от значение за правилното разрешаване на спора по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. По отношение на иска за заплащане на суми, получени на отпаднало основание – развален предварителен договор, обуславящ е въпросът дали евентуално има съответно неизпълнение на насрещно задължение, който въпрос ще се реши със сила на пресъдено нещо по делото с предмет иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Вторият поставен в изложението към частната касационна жалба въпрос е разрешен изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В мотивите е изяснено, че в производството по обжалване на определенията въззивният съд е длъжен да се произнесе не само по всички оплаквания в частната жалба, които имат отношение към законосъобразността на обжалвания съдебен акт, но и да я разгледа при условията на пълен въззив. Инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, винаги е разполагала с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В случая въззивният съд се е произнесъл по всички доводи и възражения в частната жалба на жалбоподателката, като е съобразил изцяло процесуалните действия на страната. Не е постановил определението си без обосновка, каквото е настояването на жалбоподателката, а е аргументирал в какво се изразява връзката между делата и съотношението на обуславящо и обусловено в което се намират двете. Ето защо, не е налице противоречие с приетото в цитираното в изложението определение № 595 от 26.09.2019 г. по ч. т. д. № 1812/2019 г. на ВКС, II т. о.

По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2543 от 12.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2653/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: