Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от „Б”ЕООД против ревизионен акт №3200/23.03.2007г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С.. За да постанови това решение съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и на материалния закон. По съществото на правния спор е приел, че на ревизираното лице „Б”ЕООД през данъчни периоди от 01.12.2002г. до 28.02.2004г. В тази връзка е посочил, че независимо от факта, че е починал едноличния собственик на капитала и представляващ дружеството – доставчик „Р”ЕООД преди датата на изпращане на искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, то правният субект не е заличен от търговския регистър и искането е връчено именно на дружеството по реда на чл.32 ДОПК при спазване на процесуалните изисквания за това. В хода на ревизията или в производството по обжалване на акта не са представени никакви доказателства от доставчика, които са били изискани с връченото ИПДПОЗЛ, поради което правилно е прието, че е налице хипотезата на чл.65,ал.4,т.4 ЗДДС и не е признато правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Р”ЕООД. Съдът е посочил че наред с това не е доказано и начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика, поради което не е изпълнено изискването по чл.64,ал.1,т.2 ЗДДС, което е отделно основание да не бъде признато право на данъчен кредит.

Настоящият касационен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства във връзка с преценката дали обжалвания пред него ревизионен акт е издаден от компетентен орган, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила по чл.160,ал.2 ДОПК и чл. 168, ал.1 и ал. 2, вр. чл. 146 АПК, предвид следното:

Безспорно е по делото, че ревизионното производство, което е приключило с обжалвания ревизионен...