О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1899

гр. София, 18.04. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 5420 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. М. против решение № 324/13.10.2023 г., постановено по гр. д.№ 482/2023 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е счел исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор от 14.04.2015 г., като е изпълнявал длъжността „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в РТНК-1, като на 14.12.2022 г. управителят на ответното дружество е издал заповед № ЧР02-247 от 14.12.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Не е било спорно между страните, че на посочените в заповедта дати – 30 и 31 август 2022 г. и на 10, 11, 14, 15 и 18 октомври 2022 г., той не се е явил на работа. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че не е установена правнозначима причина, поради която ищецът не се е явил на работа.

За неоснователно е прието възражението, изложено в исковата молба, а и поддържано във...