№ 342

гр. София, 25.01.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на 25 януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 121 ГПК

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. К. чрез адв. П. – назначен на страната служебен адвокат срещу определение № 1610/20.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1589/2023 г. на Апелативен съд – София, 12 – ти граждански състав.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт и се иска същият да бъде отменен, а делото – разгледано от сезирания Софийски градски съд.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на въззивен съд.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на обжалване е горното определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. К. против определение № 5373 от 28.04.2023 г. по гр. д. № 4899/2023 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на основание чл. 118, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ на Окръжен съд – София.

Второинстанционният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че ответник по исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 9 млн. лв., претендирано от жалбоподателя К. е Софийски градски съд, който е бил сезиран с разглеждане и разрешаване на този спор. Приел, че в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, измежду които са и исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Изтъкнал е, че тези искове по специалния закон се предявяват пред местно компетентия съд по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, при съобразяване с общите норми за родова подсъдност – чл. 103 и чл. 104 ГПК, доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд. Ако сезираният от ищеца съд е същевременно и ответник по исковете, тогава приложение следва да намери нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, препятстваща разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес, и постановяваща изпращането му на най-близкия родово компетентен районен или окръжен съд, който ще разгледа и реши спора като първа инстанция. Когато такъв иск е предявен след влизане в сила на изменението и допълнението на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) съответния съд – ответник по иска по чл. 2 ЗОДОВ, е длъжен да изпрати делото на най – близкия функционално компетентен равен по степен съд. Направено е съждение, че прекратявайки делото пред себе си и изпращайки го по подсъдност на Окръжен съд – София, градският съд, който е и ответник по предявения от Г. К. иск, е процедирал законосъобразно – в съответствие с правилото на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без обаче да поставя конкретен правен въпрос с твърдението, че той е „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.

Касационен контрол не може да се допусне.

Селектирането на частните касационни жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи по – нататъшното развитие на делото съдебни актове се извършва при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК или вън от тях – по чл. 280, ал. 2 ГПК. В първия случай достъпът до касация се свързва с поставянето на релевантен правен въпрос – т. е. обуславящ изхода на делото въпрос, който е включен в предмета на спора и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд – така разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, се определят рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той не може да изведе този въпрос и от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.

В случая питане с обуславящо значение за изхода на спора във връзка с подсъдността на делото не е повдигнато (няма формулиран конкретен правен въпрос). Непосочването на общото основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектиране на частната касационна жалба.

Касационен контрол не може да се допусне и при предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното определение. За да е очевидно неправилно по смисъла на разглежданата разпоредба въззивното решение/определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението на касатора, че въззивното определение е „очевидно неправилно” не е обосновано с посочени особено тежки негови пороци, насочващи към очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – изразеното становище за определяне на подсъдността на делото по реда на чл. 105 ГПК не удовлетворява изискването за мотивираност наличието на предпоставките от това основание. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не намира атакуваното определение да страда от пороци, покриващи съдържанието на понятието за очевидна неправилност, съобразно посочената по - горе негова дефинитивност. В задължение на жалбоподателя е да обоснове наличието на това специално селективно основание, доколкото съдът не го прилага служебно.

В обобщение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което искането за достъп до касация не може да се удовлетвори.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1610/20.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1589/2023 г. на Апелативен съд – София, 12-ти граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.