Р Е Ш Е Н И Е

№ 50186

гр. София, 19 юли 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ВАЛЯ РУШАНОВА

при секретаря……...….Мира Недева…......……и в присъствието на прокурора….....….............Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 541 по описа за 2022 г.

Производството е образувано по касационни жалби от адв. Я. Т. – защитник на подсъдимия А. Г.; от подсъдимия И. И. и от защитника му адв. Н. К. срещу решение № 2 от 19.01.2022г. по внохд № 534/21г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в.

В жалбата на адв. Т. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочат нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК; непосочване в обвинителния акт на съображения относно наличието на квалифициращи признаци на престъплението по чл. 219, ал.4 от НК, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия Г.; липса на мотиви относно наличието на щети от деятелността на Г.; противоречия и непоследователност в кредитираните от въззивния съд свидетелски показания; липса на отговор по възраженията на защитата; неизпълнение на указанията на предходния касационен състав за изясняване на релевантни към обвинението факти – следвало ли е да се приспадне ДДС от размера на щетата, въз основа на какви доказателства е направен извод, че подсъдимият е знаел предварително, че договорът няма да бъде изпълнен и че фирма „Т.“ не разполага с наличен ресурс, за да изпълни задълженията си по сключения договор. Нарушението на закона според касатора се изразява в липса на доказателства за осъществяване на елементите от състава на престъплението по чл.219 от НК. Като явно несправедливо се счита и...