Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две

касационни жалби: на "М. Т." ООД гр. С., представлявано от управителя В. Б. и на Ю. Ц. В. срещу решението от 03.08.2009 г. по адм. д. № 2672/2004 г. на СГС ІІІ Д отд., с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Маке - Ю. В.", представляван от Ю. В. с правоприемник "М. Т." ООД срещу обжалвания ДРА, потвърден с решение № 1336/15.07.2004 г. на директора на РДД София.

ЕТ "Маке" с правоприемник дружеството-"М. Т." е осъден да заплати на ДОУИ разноски по делото размер на 555,45 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на "М. Т." ООД се поддържа материална незаконосъобразност и неправилност по подробно изложени съображения. Счита, че чрез доказателствата по делото, в т. ч. закл. на вещо лице и допълнително такова е установено наличие на изискванията на чл. 64 ЗДДС за признаване правото му на приспадане на ДК. Моли да се отмени решението. Не претендира съдебни разноски.

В касационната жалба на ф. л. Ю. В. са изложени съображения за неправилност на решението. Счита, че от съдебното решение не е ясно към кои страни по делото е адресирано, защото на мястото на ЕТ с определение е конституирано дружеството - "М. Т.", въпреки което е отхвърлена жалбата на ЕТ и е осъден да заплати разноски по делото.

Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" гр. С. чрез юриск. Климучковва е взел становище за неоснователност на жалбите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбите за неоснователни.

Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211 АПК, но и двете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Данъчният спор за данъчни задължения по ЗДДС се отнася за м. юни 2003 г. - определен за внасяне ДДС в размер на 9756,50 лв. и лихви за забава в размер на 1016,24 лв. на ДЗЛ ЕТ "Маке - Ю. В.", с правоприемник "Маке - Транс" ООД, преобразувано от ЕООД в ООД, със съдружници Ю. В. и други двама. С определение от 6.Х.2005 г. СГС е заличил от списъка за призоваване като жалбоподател ЕТ "Маке-Ю. В.".

С обжалваното решение СГС на първо място е приел, че по отношение доначисления ДДС върху неотчетен оборот по маршрутни линии № 21 и 32 констатациите на данъчния орган, основаващи се на приложено писмо на СО Дирекция "Транспорт" и приложена справка, в която е отразено, че са превозени 82 523 пътници, съответно реализиран оборот от 82 523,00 лв. не съответства на отчетения за същия период от данъчния субект оборот по СД по ЗДДС в размер на 71 927,00 лв., или с 10 596,00 лв. по-малко отчетен оборот, върху която сума е начислен ДДС, съгласно чл. 53, ал. 2 ППЗДДС.

Поддържаното от жалбоподателя, че разликата в оборота се дължи на допусната от него техническа грешка при изготвянето на справката, не е възприето от СГС с мотива, че при извършване на ревизията не са представени доказателства, обосноваващи допуснатата техническа грешка. Приетата пък по делото ССЕ, установяваща, че през м. юни 2003 г. са продадени 71927 бр. билети по двете маршрутни линии, съдът не е кредитирал, тъй като закл. на вещото лице е изготвено само въз основа на представените от жалбоподателя пътни листове, без да е направен анализ на счетоводното отразяване на прихода от продадените билети и редовността на воденото от жалбоподателя счетоводство.

По отношение на непризнатото право на ДК за същия период-м. юни 2003 г., СГС е приел, че жалбоподателят нито в административното, нито в съдебното производство е доказал, че за него е възникнало право на ползване на ДК за ревизираните данъчни периоди по процесните ф-ри, издадени от преките му доставчици "Марбо 33" ЕООД и "Конде" ЕООД, т. е. жалбоподателят не е оборил изводите на данъчния орган, които по силата на чл. 108, ал. 8 ДПК се ползват с презумпция за вярност. В тази връзка съдът, проследявайки изискванията на чл. 64 ЗДДС отм. във вр. с чл. 63 за възникване правото му на приспадане на ДК по доставките от преките доставчици е приел, че не е достатъчно само издаването на ДФ и отразяването в нея на ДДС, както и регистрирането и в ДП и СД, подавана от лицето-доставчик.

ДДС трябва да бъде начислен от регистрираното лице-доставчик в неговото счетоводство и като задължение към бюджета, което е свързано с проверка в счетоводството му, което като обективен факт трябва да се докаже от данъчния субект, претендиращ право на ДК.

В настоящия случай жалбоподателят не е провел такова доказване - вещото лице, видно от основното и допълнителните му заключения, не е установило къде са счетоводствата на доставчиците, в т. число и на преките.

СГС е обсъдил и допълнителните заключения на вещото лице, в които е констатирано, че има издадени ДРА на преките доставчици - "Марбо 33" ЕООД и "Конде" ЕООД, включващи процесните ревизирани периоди по ЗДДС. В мотивите им обаче не се съдържат фактически констатации във вр. с фактури, издадени на жалбоподателя или на негови доставчици, от друга страна пък дори да се приеме, че при извършените ревизии не са направени корекции на декларираните резултати, в т. ч. и на начисления ДДС по облагаемите доставки не може да се направи извод за начисляването на ДДС от тези доставчици в счетоводствата им, след като безспорно е установено, че такива счетоводства обективно не съществуват.

В заключение СГС е посочил, че няма правна норма, според която издаването на ДРА на прекия доставчик да игнорира императивните разпоредби на чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. , които изискват данъкът да е начислен и в счетоводството на доставчика. Постановеното решение е законосъобразно.

Въз основа на относимите и много подробно обсъдени доказателства по делото в т. ч.основно и две допълнителни заключения на вещото лице, СГС е извел правилен правен извод, че жалбоподателят не е оборил изводите-фактически констатации на данъчния орган, поради което по силата на чл. 108, ал. 8 ДПК същите се ползват с презумпция за вярност.

Така не е доказано поддържаното от ДЗЛ-жалбоподател за допусната техническа грешка при отчетения в по-малко оборот /с 10596,00 лв./ от продажба на билети за превозваните пътници по двете цитирани маршрутни линии, както и не е доказано наличието на реална доставка и начисляване на ДДС в счетоводствата на преките му доставчици като задължение към бюджета.

Касационната инстанция напълно споделя приетото от СГС, че реалността на доставката и начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците е обективен факт, чието наличие следва да бъде доказано от данъчния субект, който претендира право на данъчен кредит.

Фактът, че и вещото лице - в основното си и две допълнителни заключения не е установило къде са счетоводствата на дружествата-преки доставчици на жалбоподателя и техните предходни доставчици, което пък възпрепятства проверка за редовността на воденото от тях счетоводство, съгл. чл. 81, ал. 1 ДПК отм. и начисляването на ДДС по издадените от преките доставчици фактури, съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. , както и недоказаното реално извършване на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, сочи, че не са изпълнени изискванията на чл. 64 ЗДДС отм. за признаване правото на данъчен кредит.

В тази връзка следва да се посочи, че издадените и приложени два ДРА - на доставчиците "Марбо 33" ЕООД и "Конде" ЕООД, съответно с №№ 187/2003 г. и 920/2004 г., макар и обхващащи процесния ревизиран период на жалбоподателя /м. юни 2003 г./ са съставени при условията на чл. 109 /ал. 1, т. 7/ ДПК и в мотивите им не се съдържат фактически констатации във вр. с фактури, издадени на жалбоподателя или на негови доставчици, поради което тези ДРА не могат да служат като доказателство за наличие на реални доставки и за начисляване на ДДС от тези доставчици в счетоводствата им.

Що се отнася до възражението в касационната жалба на Ю. В., в качеството и на ЕТ "Маке-Ю. В.", че не било ясно към кои страни по делото е адресирано съдебното решение, то същото е неоснователно, защото, както се посочи ДРА е издаден срещу ЕТ, жалбата е подадена именно от ЕТ "Маке - Ю. В.", чийто правоприемник в процеса е "М. Т." ЕООД, преобразуван съответно в "М. Т." ООД, чийто съдружник е и Ю. В..

При това правилно и в съответствие с чл. 15, ал. 3 от ТЗ със съдебното решение е отхвърлена подадената жалба от ЕТ, чийто правоприемник е дружеството-"М. Т." ООД и съответно осъдени да заплатят разноските по делото, защото при прехвърляне на предприятие, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, ако няма друго споразумение. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

При тези съображения жалбите като неоснователни следва да се оставят без уважение, а обжалваното решение в сила.

С оглед изхода на делото и претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на разноски, за юрисконсултско възнаграждение, то такива му се дължат за касационната инстанция в размер на 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 03.08.2009 г. по адм. д. № 2672/2004 г. на СГС-ІІІ Д състав.

ОСЪЖДА ЕТ "Маке - Ю. В. с правоприемник "М. Т." ООД със седалище гр. С. да заплати на Дирекция ОУИ гр. С. при ЦУ на НАП съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Г./п/ Р. М.

М.М.