О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4058

гр. София, 11.09.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 3461 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. Г. и Й. П. П., против решение № 2374 от 19.04.2024 г. по гр. дело № 11699/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20055312 от 29.08.2022 г. по гр. дело № 18915/2021 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от тях против Г. К. К. иск по чл. 34 ЗС за делба на недвижим имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ апартамент № 68 с площ от 76.16 кв. м, находящ се на шести етаж от жилищна сграда.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 25, ал. 1 ЗН. Аргументират касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с непротиворечиво установяване на авторството на ръкописния текст на завещанието от събраните косвени доказателства, останали необсъдени от въззивния съд с наведените за тях доводи и при необоснованост на изводите му относно установените от събраните доказателства факти и връзката между тях, изведена и от нарушението на чл. 172 ГПК при преценката на свидетелските показания, и противоречиво изложените мотиви. Претендират разноски.

Обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с посочване на...