Образувано е по касационна жалба на началника на М. П., подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. С., срещу решение № 457 от 22.02.2013 г. по адм. дело № 1686 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което по жалба на "Свободна зона - Пловдив" АД е отменено негово решение № 1586 от 01.10.2010 г., потвърдено с решение № 1018 от 08.11.2010 г. на директора на Агенция "Митници".
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора.
Ответната страна по касационната жалба - "Свободна зона - Пловдив" АД не ангажира становище по нея.
Заинтересуваната страна - ТД на НАП-гр. П., не взима отношение по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Настоящото касационно производство е второ по делото. С решение № 7127 от 21.05.2012 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. д. № 8594/2011 г. първоначалното решение по спора е отменено и делото е върнато на административния съд със задължителни указания при новото му разглеждане. Задължителните указания са били за съобразяване на всички приетите, относими за случая, както и изискването на нови доказателства с оглед правилното решаване на спора.
Предмет на повторно разглеждане от административния съд - Пловдив е било решение № 1586 от 01.10.2010 г. на началника на Митница "Пловдив", потвърдено с решение № 1018 от 08.11.2010 г. на директора на Агенция "Митници". С него на " Свободна зона - Пловдив" АД е определено задължение за митни сборове, а именно за мито в размер на 1 421,08 лв. и задължение за ДДС в размер на 5 646,77 лв., както и задължение за лихви за забава, на основание чл.205, пар.3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г., относно създаване на Митнически кодекс на Общността, във връзка с чл. 205, апр. 3 от същия регламент .
От фактическа страна по делото е установено, че след извършена проверка от митнически служители на склад № 576, находящ се в "Свободна зона – Пловдив" с оператор "Експортус холдинг" АД, за която е бил съставен протокол от 24.06.2010 г., е констатирано, че са налице материални отчетности (МО) по прехвърляне на стоката на територията на Зоната от оператора "Тимеа" ООД на оператора "Експортус холдинг" АД и в резултат на това при второто дружество са заприходени 227 бр. кашони с общо 22 700 бр. фотофилми. При извършената физическа проверка е установена липсата на 22 474 бр. фотофилми. Установено е, че в МБ "Свободна зона - Пловдив" няма информация и документи за движението на стоките след 06.03.2008 г. – датата на прехвърлянето им към "Експортус холдинг" АД. По делото са приложени входяща МО № 427 от 06.03.2008г. и кореспондиращата й фактура № 35 от 06.03.2008 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, началникът на М. П. е издал обжалваното решение за възникване на митническо задължение, с което са определени и дължимите вземания за митни сборове, допълнителни мита и ДДС. Според митническия орган до момента на извършване на инвентаризацията и документиране на резултатите с протокол от 08.01.2010 г. стоките е следвало да са на съхранение в склада, достъп до който става само след уведомяването на служител на "Свободна зона - Пловдив" АД.
В мотивите на обжалваното решение административния съд – Пловдив е обсъдил представените пред ВАС при първото разглеждане на делото решение № 1183 от 28.05.2011 г., постановено по нахд № 797/2011г на Пловдивския районен съд, което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 320/10/13.01.2011 г. на началника на Митница-Пловдив, с което на "Свободна зона -Пловдив" АД, на основание чл.234а, ал.1 от Закона за митниците е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 26 744,03 лв., оставено в сила с решение № 1730 от 27.10.2011 г. по нахд № 1741/2011 г. на АС – Пловдив. Районният съд е приел, че жалбоподателят "Свободна зона -Пловдив" АД няма качеството на складодържател, поради което и същият не носи отговорност за стоките, съхранявани в складовете, намиращи се на територията на Свободната безмитна зона. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.199, ал. 1 т.8 от Закона за митниците, според която вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при употребяване или изразходване в свободна зона или в свободен склад при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби. В случай на изчезване на стоката и ако за това изчезване не се представят на митническите органи достоверни доказателства, се счита, че стоките са били употребени или изразходвани в свободната зона или в свободния склад. Легалната дефиниция на понятието складодържател се съдържа в разпоредбата на ал.2 на чл.105 от ЗМ, съобразно която складодържател е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад. Според съда в случая по отношение на процесните стоки складодържател се явява дружеството "Е. Х." АД, понеже от 06.03.2008 г. те са му прехвърлени и са заведени в неговото счетоводство. Съдът е обосновал извода, че в конкретния случай не е доказано "Свободна зона -Пловдив" АД да е изразходвало или употребило стоките или да е знаело или да е трябвало да знае, че изразходването или употребата се извършват при условия, различни от определените в действащото законодателство, поради което по отношение на него не са били налице предпоставките на чл. 205, пар. 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото не е формиран спор относно фактите. Не се спори, че извършената проверка от митническите органи в проверения склад
№ 576, находящ се в "Свободна зона-Пловдив" с оператор "Е. Х." АД е установила липсата на 22 700 бр. фотофилми. Основният спорен въпрос е дали за вносното митническо задължение с правно основание чл.205, пар.1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета следва да възникне за ответника по касация "Свободна зона -Пловдив" АД в хипотезата на чл.205, пар.3 от Регламента. Крайният извод на първоинстанционния извод е в съответствие с материалния закон, но по различни съображения. В решението на началника на М. П. е прието, че "Свободна зона - Пловдив" АД следва да отговаря за вносното митническо задължение, тъй като същото е складодържател, в чийто склад е установена липсата на процесните стоки. Легалната дефиниция на термина "складодържател" е дадена в чл.99 от Регламент № 2913/92 на Съвета, според който това е "лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад". В процесния случай това безспорно е ответникън "Свободна зона -Пловдив" АД, понеже е предприятието, на което е издадено разрешението за стопанисване на зоната и което е отдало под наем помещението, в което е установена липсата. Разпоредбата на чл.205, пар.3 от Регламент № 2913/92 на Съвета предвижда, че когато при изчезване на стоки митническите органи считат, че тези стоки са били изразходвани или употребени в свободната зона или в свободния склад и не е възможно да се приложи предходната алинея 1, лицето, отговорно за плащането на митническото задължение, е последното известно на митническите органи лице — държател на стоките. Очевидно е, че използваният в разпоредбата израз "държател на стоките" е различен от термина "складодържател" по смисъла на регламента, като тази разлика не е случайна. Смисълът на разпоредбата на чл.205, пар.3 от Регламента е задължението да възникне за лицето, което е било притежател на липсващите стоки, а не за складодържателя. От данните по делото е безспорно установено, че последния държател на липсващите стоки се явява "Е. Х." АД, тъй като от 06.03.2008 г. те са прехвърлени на него и заведени в счетоводството му, поради което в нарушение на материалния закон митническият орган е вменил митническото задължение на складодържателя "Свободна зона -Пловдив" АД. Поради това, като е отменил обжалвания административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 457 от 22.02.2013 г. по адм. дело № 1686 по описа за 2012 г. на административния съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. З.Ш.