О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3015

София, 14.06.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 144 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 377/16.10.2023г. по в. гр. д.№ 574/2023г. по описа на Окръжен съд Перник, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения от М. Н. Г. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размер на 1 000 лева и е отхвърлен за разликата до обжалвания размер от 2500 лева.

Касаторът Прокуратура на Р България обжалва решението в осъдителната част с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като обуславящ изводите на въззивната инстанция, е поставен в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросът за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. Изведен като разрешен в противоречие с т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, и с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС е и въпросът за задължението на въззивния съд да мотивира решението си, доколкото се твърди, че в обжалваното решение липсват мотиви досежно причинно –следствената връзка между незаконното обвинение и заявените за репарация вреди.

Насрещната страна по жалбата – ищецът М. Н. Г., не е депозирал отговор...