О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1639

София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията ТОМОВ

ч. гр. д №226/2024 г., взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК

Образувано е по частна жалба на РПК „Пирин“ чрез адв.Л. К. срещу определение №1025 от 17.10.2023г по гр. дело 448/2023г на Окръжен съд -Благоевград, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя на основание чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение №487 от 03.08.2023г. по в гр. д №448/2023г на същия съд в частта на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, като ги присъди на ответика по въззивната жалба РПК Пирин до пълния установен и заплатен размер, който освен присъдените 800лева, е включвал заплатени 600 лева при изготвянето на отговора на въззивната жалба на насрещната страна във въззивното производство .Въззивният съд е намерил искането за неоснователно, като се е позовал на разпоредбите на НМРАВ на Висшия адвокатски съвет и е тълкувал същите за да приеме, че при осъществено процесуално представителство пред въззивна инстанция, на адвоката не се следва отделно възнаграждение за изготвяне на отговор(чл.9 от Наредба №1/2004 на ВАдвС ), на което основание в случая са заплатени 600 лева.

Жалбоподателят поддържа, че определенето е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствени правила и закона . За задължението по чл.78, ал.3 ГПК , която норма въззивният съд е нарушил, е ирелевантно дали възнаграждението е договорено с един или два договора, първият при изготвянето на отговор, а вторият за осъществяване на процесуално представителство в пълния обем защита по делото пред въззивния съд, след като възнаграждението е платено на адвоката и защита е осъществена. Жалбоподателят се позовавана формираната практика на ВКС в този смисъл (опр№ 383/2022г Първо т. о, опр.№797/2015г и опр.№480/2019г на Четвърто г. о и др.)

Ответникът в настоящето производство Р. С. С. не е взела становище по частната жалба

Върховен касационенен съд ІІІ г. о намира частната жалба за допустима, по същество за основателна. Въззивният съд правилно е констатирал, че разноските за въззиваемата страна РПК Пирин в производството пред Окръжен съд –Благоевград включват адвокатско възнаграждение по договор от 06.03.2023г в размер на 600 лева, платени на адв. а..Л. К. при изготвяне на писмения отговор, както и адвокатско възнаграждение по договор от 27.03.2023г в размер на 800 лева, платени на адв.Л. К. процесуално представителство по същото дело. Предвид, че делотое приключило с потвърждаване на обжалваното от насрещната страна решение, с което искът на РПК Пирин е бил уважен, насрещния осъдителен иск на първоначалната ответница е отхвърлен и нейната въззивна жалба е изцяло неоснователна , неправлно ОС Благоевград е приел да ангажира отговорността на въззивната жалбоподателка за разноски единствено до размера на платеното по втория договор. За отговорността по чл.78, ал.1 ГПК е от значение, че възнаграждението е било заплатено на един адвокат осъществил защита по делото пред съответната инстанция, като в случая е без значение неговото договаране между клиент и адвокат на части, първо при изготвяне на отговор на въззивна жалба, след това и за процесуално представителство, след като защита по същото съдебно производство е посочена като основание и при двата договора. Затова при възлагане тежестта за разноски за въззивна инстанция на съобразяване е подлежал сборния размер на платеното възнаграждение, което е за защита от адвокат .Този сборен размер / сумата 1400лева в случая/, а не само платеното по втория договор /800 лв/, въззивният съд е следвало да прецени когато съотнася платеното възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, при разглеждане на възражението на насрещната страна за прекомерност/чл.78, ал.5 ГПК/. По отношение на отделно платеното от РПК „Пирин” възнаграждение от 300 лева на същия адвокат, по частната жалба срещу първоинстанционното определение в частта за разноските , правилно същите не са били предмет на разглеждане при постановяване на понастоящем обжалваното №1025 от 17.10.2023г по гр. дело 448/2023г на Окръжен съд –Благоевград.Тези разноски остават за сметка на страната, която ги е сторила. Въззивният съд се е произнесъл по частната жалба при постановяване на решението, като е потвърдил обжалваното от РПК Пирин определение от 09.02.2023г на РС – Сандански.

Настоящата инстанция намира за своевременно направено и подлежащо на разглеждане понастоящем възражението на за прекомерност на адвокатското възнаграждение.То е неоснователно. Разгледани и частично уважени са били обективно съединени искове на въззиваемата страна по чл.207, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД, като присъдените суми /липси и лихви/ сумарно са с цена под 10 000лева. Процесът по установяването и оспорването им не се отличава с фактическа и правна сложност. Пред въззивна инстанция не били са ангажирани нови доказателства и е проведено едно съдебно заседание с участие на страните, представляване от упълномощените адвокати. Следва да се съобрази и защитата на страната при въззивното обжалване по насрещния осъдителен иск с цена 6202,17лв, предявен срещу РПК Пирин, който е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. От адв Л.К. е изготвена и депозирана писмена защита.Тези обстоятелства по делото не могат да обосноват извод за прекомерност на адвокатско възнаграждение от 1400 лв за защита пред въззивна инстанция. Касае се за направени, т.е реално заплатени разноски, които следва да се възложат на насрещната страна, предвид изхода на делото.

Въззивният съд се е позовал на неизводима от закона санкция спрямо страната, имаща право на разноски, не е приложил съответно разясненията в ТР №6/06.11.2013г по т. д №6/2012г ОСГТК на ВКС,незаконосъобразно се е позовал на НМРАВ и неправилно е приел, че няма основание да ревизира присъдените с решението разноски на основание 78, ал.3 ГПК, като осъди Р. С. С. да заплати още 600 лева на въззиваемата страна РПК Пирин .

По изложените съображения , ВКС ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Отменява определение №1025 от 17.10.2023г по гр. дело 448/2023г на Окръжен съд -Благоевград, с което е оставено без уважение искане на РПК Пирин със седалище [населено място] на основание чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение №487 от 03.08.2023г. по в гр. д №448/2023г на Окръжен съд -Благоевград в частта на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение и вместо това постановявява

Осъжда Р. С. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Сандански да заплати на Районна потребителна кооперация „Пирин „ ЕИК 000003338 със седалище [населено място], още 600 лева разноски по делото, представляващи платено възнаграждение за защита от адвокат за въззивна инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.