ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1756

[населено място], 24.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. Й.

Членове: П. Х.

И. А.

като разгледа докладваното от И. А. К. търговско дело № 20248002900125 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗП Ю. Н. К., чрез процесуален представител, против Решение № 195 от 27.06.2023 г. по в. гр. д. № 644/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, с което след отмяна на Решение № 154 от 01.09.2022г. по гр. д. № 793/2021г. на Районен съд – Харманли, настоящият касатор е осъден да заплати на „РО-СИ-ТО“ ЕООД на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата в размер на 23 441 лв., представляваща дължима незаплатена част от фактура № [ЕГН] от 16.07.2018 г. и от фактура № [ЕГН] от 26.07.2018 г. след извършване на прихващане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 7 195 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 05.08.2021 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, а също така и неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговото обезсилване, респективно – отмяната му и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за спора са формулирани следните въпроси:

1. За съответствието на мотивите на въззивното решение с изискването за съдържанието на съдебното решение и съдържанието на мотивите съгласно чл.236, ал.2 ГПК и в съответствие с чл.12 и 235 ГПК ?;

2.Липсата на обсъждане и произнасяне от въззивния съд по възраженията, твърденията и доводите в исковата молба, включително за недължимост на вземането по посочените от ответника обстоятелства, за недействителност на сделки, действия и документи, на възражение за прихващане и всички други, налага ли връщането на делото за ново разглеждане с произнасяне по тях, доколкото от ответника по иска са направени възражения, необсъдени от съда, както и по направеното възражение за недължимост на вземането поради посочени от ответника основания, недействителност на сделки, действия и документи, и наличие на основания за прихващане, което ще обуслови и основателността на предявения иск ?;

3. За задължението на въззивния съд когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени твърдения и възражения на ответника, който въпрос е относим към правния спор, по който своевременно (с отговора на исковата молба) ответникът е релевирал твърдения и възражения за недължимост, недействителност и възражение за прихващане ?;

4. За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им ?;

5. Следва ли въззивният съд да се произнася по доказателствените искания, направени за първи път в допълнение към въззивната жалба, депозирано след срока за обжалване и да разглежда материалноправния спор, разрешен от първата инстанция с оглед нововъведените в допълнението оплаквания, свързани с фактическите и правни изводи на първостепенния съд?;

6. За задълженията на въззивната инстанция по чл.260 и 266 ГПК и съответствието на въззивното решение с посочената в изложението практика?;

7. Може ли въззивният съд да допусне нови доказателства на основание чл.266, ал.3 ГПК, след като страната, която ги е ангажирала за пръв път във въззивното производство, не е искала събирането им в първоинстанционното производство и не твърди, че не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения ?;

8. Могат ли вещите лица да представят и събират доказателства, и допустимо ли е съдът да основава решението и вътрешното си убеждение на такива доказателства, както и на доказателства, които не са посочени и представени от страните и допуснати и събрани от съда в състезателно производство ?;

9. Може ли съдът да се позовава на доказателства, които не са поискани, допуснати и събрани по съответния ред? Относно доказателствата, на които съда може да изгражда вътрешното си убеждение ?;

10. Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото да извърши съвкупна преценка на всички представени по делото доказателства и да се произнесе по всички възражения и оспорвания на писмени доказателства? Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал? Допустимо ли е назначаване на съдебна експертиза въз основа на изключени от първата инстанция и неприети по делото от въззивната инстанция неистински доказателства ?;

11. За доказателствената стойност на заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото, назначена и дадена въз основа на тези писмени доказателства, по които въззивното решение също противоречи на цитираната в настоящото изложение практика на ВКС ?;

12. Дали след като е доказано, че писмените доказателства са неистински и са оспорени от ответника веднага след като е узнал за тях с връчване на исковата молба, и са изключени от доказателствата от първостепенния съд, без да са приети отново като такива от въззивния съд, който не е изложил и мотиви относно силата на неистинските доказателства и защо ги цени в този случай, същите се ползват с доказателствена стойност, респективно ползва ли се с доказателствена стойност изготвеното въз основа на неистински доказателства заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както и каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания въз основа на неистински счетоводни документи и водено ли е редовно счетоводството в този случай ? Може ли в този случай при липса на доказателства за реални доставки-договори, приемо-предавателни протоколи, превозни документи, складови записи и др. да се приеме, че ищецът е доставил стоките по оспорените неистински фактури на ответника ?;

13. Допустимо ли е въззивният съд да основава решението си на неистинско писмено доказателство, което е изключено от доказателствата от първоинстанционния съд и за което не е направено искане от въззивника за премането му като доказателство по делото с въззивната жалба и за приемането на което въззивният съд не се е произнесъл нито с нарочно определение в открито заседание, нито с решението по делото ? Допусимо ли е в този случай решението да се основава само на заключение на счетоводна експертиза за осчетоводяване на неистински фактури, които не са част от доказателствата по делото ?;

14. За доказателствената стойност на неистинските счетоводни документи и тяхното осчетоводяване, включително в хипотезата когато това осчетоводяване е станало при ответника без негово знание и съгласие, включително при използване на електронния му подпис в такава хипотеза от починалия счетоводител, или дори при наличието на такова. Имат ли някаква доказателствена стойност неистинските подписани документи ?;

15. Представените по делото подписани частни документи, които е установено, че не са подписани от лицата, които е посочено, че са ги издали, съставляват ли доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези лица, и в какво се заключава тяхната формална доказателствена сила, както и че при положение, че документът не е подписан от оспорващата истинността на документа страна, в нейна доказателствена тежест ли е да установи в процеса неистинност на удостоверените обстоятелства или на другата страна ?;

16. При липса на доказателства за реални доставки-фактури (неистински), договори, приемо-предавателни протоколи, превозни документи, складови записи и др. в конкретната хипотеза по делото може ли само по неистински (неавтентични) писмени доказателства-фактури и протокол за прихващане, и счетоводни записвания въз основа на тези неистински (неавтентични) счетоводни документи, може ли да се приеме, че има доставка и че е доказано твърдението на ищеца, че е извършил доставка/продажба на посочените в исковата молба стоки ?

По първите десет формулирани правни въпроса се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 241 от 17.10.2012г. по гр. д. № 850/2011г. на ВКС, II г. о. и Решение № 129 от 05.03.1986г. по гр. д. № 682/1985г. на ВКС, I г. о.; по въпрос № 2 - Решение № 234 от 24.10.2019 г. по гр. д. № 764/2019г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос № 3 - Решение № 159 от 15. 03.2021г. по гр. д. № 4433/2019г. на ВКС, III г. о.; Решение № 228 от 01.10. 2014г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 57 от 08.06.2015г. по гр. д. № 6396/2014г. на ВКС, I г. о.; по въпрос № 4 - Решение № 50067 от 01.06.2023г. по гр. д. № 3469/2022г. на ВКС, I г. о.; по въпрос № 5 - Решение № 752 от 18.11.198 г. на ВКС, III г. о. и Определение № 545 от 30.06.2010г. по т. д. № 249/2010г. на ВКС, I т. о.; по въпрос № 6 - Решение № 101 от 09.07. 2018г. по гр д. № 2191/2017г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос № 7 - Решение № 40 от 13.05.2011г. по т. д. № 384/2010г. на ВКС, I т. о.; Решение № 284 от 21.07. 2010г. по гр. д. № 378/2009г. на ВКС IV г. о. и Решение № 20 от 09.03.2011г. по т. д. № 311/2010г. на ВКС, II т. о.; по въпрос № 8 - Решение № 129 от 08. 11.2017г. по гр. д. № 60344/2016г. на ВКС, III г. о.; по въпрос № 9 - Решение № 138 от 08.06.2011г. по гр. д. № 1056/2010г. на ВКС, II г. о. и Решение № 2375 от 22.07.1981 г. по гр. д. № 1861/1981 г. на ВС, II г. о.; по въпрос № 10 - Решение № 54 от 03.07.2020г. по гр. д. № 1991/2019г. на ВКС, I г. о. и Решение № 50175 от 26.10.2022г. по гр. д. № 4676/2021г. на ВКС, IV г. о.; по въпроси № 10 до № 16 включително се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумента, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че исковата молба е нередовна, че съдът не е дал правна квалификация на спорното право и на насрещните възражения на ответника, което е рефлектирало върху допустимостта на съдебния акт и е довело до постановяването на недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е аргументирано с довода, че съдът не е обсъдил всички твърдения, възражения и оплаквания на въззивника, не е изложил каквито и да било мотиви по тях, а приетото от съда очевидно не съответства на доказателствата по делото и на установеното въз основа на тях действително фактическо положение между страните.

Ответникът – „РО-СИ-ТО“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Излага доводи и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени постановеното от Районен съд – Харманли решение, Окръжен съд – Хасково е приел, че първата инстанция е била сезирана с предявени от „РО-СИ-ТО“ ЕООД срещу ЗП Ю. Н. К. обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за вземания по възникнали търговски отношения за продажба на препарати за растителна защита, торове и семена, обективирани във фактура № [ЕГН] от 16.07.2018г. и фактура № [ЕГН] от 26.07.2018г. и прихващане с протокол от 26.07.2018г. на сумата от 24 300 лв., дължима по фактура № [ЕГН] от 16.07.2018г. от общото задължение на ответника към ищеца по фактура № [ЕГН] от 16.07.2018г. и фактура № [ЕГН] от 26.07.2018г., по който протокол за прихващане ответникът е оставало да заплати остатък в размер на 23 441 лв. на 27.07.2018г. При разглеждането на спора първостепенният съд е приел, че фактурите не са двустранно подписани и съответно самостоятелно не могат да служат за доказателство, установяващо продажбеното правоотношение и изпълнението на задълженията по него, както и че такова правоотношение не може да бъде установено и от представения протокол за прихващане. За да отхвърли обективно съединените искове за главница и лихва, Районен съд – Харманли въз основа на съдебно-счетоводните експертизи също извел извод за липсата на облигационно отношение между страните по делото, приемайки за неустановено при условията на пълно и главно доказване сключването на договор между страните, както и изпълнение на задължението на ищеца за предаване на процесните стоки, след като е игнорирал като доказателства посочените фактури, върху които бил положен подпис на едно и също лице. Като спорен между страните от въззивния съд бил очертан въпросът за съставянето и надлежното осчетоводяване на два броя фактури с № 15 от 16.07.2018г. и № 484 от 26.07.2018г., както и на протокола за прихващане от 26.07.2018г. Въз основа на заключението на допуснатата във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, решаващият съд е приел за установено, че спорната фактура № 15 от 16. 07.2018 г. е била осчетоводена в сметка 411 клиенти с контрагент ЗП Ю. К. и била взета стопанска операция дебит сметка клиенти 27 357 лв. Фактура № 484 от 26.07.2018 г. била осчетоводена по сметка 411 Клиенти с контрагент въззиваемия земеделски производител и била взета стопанска операция дебит сметка Клиенти 20 384 лв. От страна на земеделския производител била издадена фактура № 9 от 16.07.2018г., която в дружеството на ищеца „РО-СИ-ТО“ ЕООД с контрагент земеделския производител, била взета стопанска операция дебит сметка 304 стоки, кредит сметка 401 доставчици - 24 300 лв. Експертизата установила също, че по съставения протокол за прихващане, касаещ цифровото отразяване на сумите по спорните фактури, се констатира, че остатък от 23 441 лв. е осчетоводен от въззивника като е дебитирана сметка 401 доставчици и кредитирана сметка клиенти със сумата от 24 300 лв., а при извършената проверка, вещото лице установило, че в дневниците за продажби за месец юли 2018г. при въззивника били включени двете спорни фактури с контрагент земеделския производител с начислен ДДС съответно 0,00 лв. по фактура 484 и по фактура 15 - начислен ДДС 44 559,50 лв. От предоставената от ТД на НАП информация пък било установено, че е била подадена справка декларация от 11.08.2018г. и дневник покупки и дневник продажби при земеделския производител, че за данъчен период месец юли 2018г. е посочен ДДС за възстановяване в размер на 4 388,41 лв., като в дневника за покупки за същия месец била включена фактура № 484 от 26.07. 2018 г. с контрагент „РО-СИ-ТО“ ЕООД с данъчна основа 0,00 лв., в дневника за продажби била включена и фактура № 9 от 16.07.2018г. с данъчна основа 24 300 лв. и начислен ДДС 0,00 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза по включването на спорните фактури в дневниците за продажби и подадените декларации от страна на въззивника пред НАП, Окръжен съд - Хасково е достигнал до извода, че страните са постигнали договореност за прихващане по описаните фактури за сумите 47 741 лв. - 24 300 лв., като е останала неизплатена част, дължима от ЗП Ю. Н. К. на „РО-СИ-ТО“ ЕООД в размер на исковата сума от 23 441 лв. главница и лихва за забава в размер на 7 195лв., считано от 27.07.2018 г. до датата на завеждане на иска - 04.08.2021г. С оглед на тези правни изводи, въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт, с който са били отхвърлени предявените обективно съединени искове, и е осъдил ЗП Ю. Н. К. да заплати на „РО-СИ-ТО “ЕООД на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата в размер на 23 441 лв., представляваща дължима незаплатена част от фактура № [ЕГН] от 16.07.2018 г. и от фактура № [ЕГН] от 26.07.2018 г. след извършване на прихващане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 7 195 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 05.08.2021 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо с аргумента, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, без да се сочат недостатъци, както и че в решението липсвала правна квалификация на исканията на ищеца и на насрещните права и възражения на ответника. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за вероятна недопустимост на въззивното решение, каквато не се установява и при осъществената служебна проверка за допустимост на решението, при която не констатира недостатъци в исковата молба, създаващи вероятност постановеното от въззивния съд решение да е недопустимо. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил ясни и непротиворечиви твърдения, че по повод на търговски отношения с ответника по продажба на препарати за растителна защита, торове и семена е извършил доставки, за които е издал две фактури на обща стойност от 47 741 лв.; че в същия период ответникът ме у доставил зърно, за което е издал фактура на стойност 24 300 лв. и че след постигнато между страните съгласие за прихващане ответникът е останал задължен за остатъка от 23 441 лв. Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът е формулирал петитум за осъждане на ответника да му заплати сумата от 23 441 лв., дължимият след прихващането остатък по издадените фактури, както и лихва за забава за посочени период и размер. Предвид съдържанието на исковата молба и произнасянето на въззивния съд в съответствие със заявената от ищеца искова претенция, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Второто оплакване, с което е аргументирано възражението за недопустимост на въззивното решение, е относимо към правилността на акта.

Настоящият съдебен съставна ВКС намира, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос под № 3: за задължението на въззивния съд когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени твърдения и възражения на ответника, е относим към правния спор, по който своевременно /с отговора на исковата молба/ ответникът е релевирал възражения, по които въззивният съд не се е произнесъл. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика на Върховния касационен съд.

По останалите поставени в изложението правни въпроси съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба в производството по чл.290 ГПК.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 612.72 лв.

Водим от горното, ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 195 от 27.06.2023 г. по в. гр. д. № 644/2022 г. на Окръжен съд – Хасково.

УКАЗВА на касатора ЗП Ю. Н. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 612.72 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на IІ ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.