Р Е Ш Е Н И Е

№ 262

гр. София,10.09.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №17 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

По касационна жалба на „А. С. ООД, [населено място], е допуснато касационно обжалване на Решение №914 от 29.06.2023г. по в. гр. д.№938/2021г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на Решение №260909 от 16.10.2020г. по гр. д. №17727/2017г. на Пловдивски районен съд, „А. С. ООД, [населено място], е осъдено да заплати на Пловдивски университет „П. Х. , сумата 25 000 лева, представляваща част от платена на отпаднало основание сума в общ размер от 47 999,04 лева по договор №Д-62/15.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 12.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата и са отхвърлени възраженията за прихващане на „А. С. ООД, [населено място], със стойността на доставените материали на обща стойност 34 249, 02 лв., механизация за извършване на СМР на обекта на обща стойност 7 873, 80 лв., труд на обща стойност 16 593,60 лв., пропусната полза от нереализирана печалба в размер от 15 043,47 лв.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е изложил общи и неясни мотиви, като липсват фактически и правни изводи относно приетото договорно неизпълнение от страна на изпълнителя, както и относно реда, по който е сключен договорът за СМР. Поддържа, че съдът не е обсъдил възраженията му за липса на фактически изводи в първоинстанционното решение относно релевантни за спора въпроси, свързани с предмета на договора и причината за дефектите, както и не е изложил собствени мотиви относно наличието на предпоставки за уважаване на заявените при условията на евентуалност възражения за прихващане срещу претендираното вземане по насрещния иск.

Ответникът по касация Пловдивски университет „П. Х. , оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

С определение №2872/05.11.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че с договор №Д – 62/15.05.2017г. за изпълнение на два броя тенис кортове Пловдивски университет „П. Х. е възложил на „А. С. ООД доставка на материали и строително монтажни работи на обект тенис кортове към Пловдивския университет, като общата стойност на договорените работи възлиза на 59 998,80 лв. с ДДС. Установил е също, че възложителят е заплатил авансово сумата 35 999,28 лв. по фактура №295/01.06.2017г., както и сумата 11 999,76 лв. - междинно плащане по фактура №316/27.07.2017г. По спорния между страните въпрос за качеството на изпълнените СМР, въззивният съд е кредитирал заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице С., което е установило наличие на неравности, различна денивелация на поставената настилка и неравномерно разпределение на кварцовия пясък, което води до лош отскок на топката и представлява пряк риск от травми и наранявания. Изложил е съображения, че експертизата съответства на събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Н. и св. Ц., които заявяват, че по време на игра на тенис топката не отскача нормално. Също е съобразил, че изводите на вещото лице С. относно изградената основа на кортовете като причина за неравностите, съответстват на изводите на вещото лице инж. Ж. в двете съдебно – технически експертизи, съгласно които изградените два пласта каменни фракции са положени свободно и това води до пропадане и неравности на корта. Въз основа на свидетелските показания на св. Ц., решаващият състав на Пловдивски окръжен съд е приел за установено, че около 10.07.2017г. е била проведена среща между последния и св. Д. К. и още един служител на дружеството - изпълнител, на която св. Ц. е отказал да приеме работата по кортовете, тъй като настилката имала неравности. В тази връзка се е позовал и на показанията на Д. К. и В. Ф. – служители в дружеството – изпълнител, които също заявяват, че по време на изпълнението възложителят е имал възражения относно качеството на настилката на кортовете. С оглед гореизложеното, въззивният съд е направил заключение, че изпълнителят е знаел за недостатъците на извършената работа, поради което възложителят е нямал задължение да го известява за констатирани недостатъци при приемане на работата съгласно чл.264, ал.2, изр. трето ЗЗД. При тези данни съставът на Пловдивски окръжен съд е счел, че изявлението за разваляне на договора, направено от ПУ „П. Х. в отговора на исковата молба, е надлежно упражнено, тъй като са налице недостатъци, а стойността на необходимите СМР за поправка на тенис кортовете в размер на 90 480 лева, надхвърля стойността на самия договор. Във връзка с възраженията на изпълнителя „А. С. ООД за приложение на разпоредбата на чл.48 от ЗОП, съдът е изтъкнал, че договорът не е сключен по реда на ЗОП, но дори и да се приеме, че е налице императивна правна норма, за приложението на която съдът следи служебно, то в случая изпълнителят не е изпълнил веднага задължението си по чл.260 ал.1 изр.1 – во от ЗЗД при предоставена неподходяща спецификация да предупреди веднага възложителя, че работата няма да може да бъде изпълнена. Приел е, че с развалянето на договора е отпаднало задължението за заплащане на извършената работа, не настъпва забава и не се дължи договорна неустойка. Приел е също за неоснователни твърденията на изпълнителя за извършени допълнителни СМР на обекта, тъй като тези СМР са били необходими за изграждане на кортовете. Установил е, че дейностите, чиято стойност се претендира, конкретизирани в таблицата на л.619 в четири групи, са технологично необходими за изпълнение на възложената работа и макар някои от тях да са качествено извършени, крайният резултат не отговаря на спортно - техническите изисквания за провеждане на безопасен учебно – тренировъчен процес. Наред с това е приел, че в случая „Азимут спорт“ ООД разполага с иск по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание, а не с такъв по чл.59 от ЗЗД. Отхвърлил е като неоснователно възражението за прихващане, с мотив, че изпълнителят може да претендира вложеното в изпълнение на разваления договор по реда на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, но не и парични суми, представляващи стойността на дейности, съпътстващи изграждането на кортовете.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:

По поставения от касатора процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 и чл.236, ал.2 във връзка с чл.269 от ГПК.

Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По същество на касационната жалба:

Налице е касационно основание по чл.281, т.2 от ГПК по отношение на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивски районен съд в частта, с която съдът изрично е отхвърлил направените от касатора „А. С. ООД, [населено място], възражения за прихващане. Съгласно разясненията, дадени в т.2 на Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022г. по т. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск. Поради това въззивното решение на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивски районен съд в частта, с която са отхвърлени направените от „А. С. ООД, [населено място], в качеството на ответник по предявения насрещен иск, възражения за прихващане, се явява недопустимо и същото, ведно с потвърденото с него първоинстанционно решение, следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК.

С оглед на отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, основателен се явява доводът на касатора и за наличие на касационното основание по чл.281 т.3 от ГПК. Касаторът е въвел следните оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на разпоредбите чл.235, ал.2 и ал.3 и чл.236, ал.2 във връзка с чл.269 от ГПК: че въззивният съд е изложил общи и неясни мотиви, като липсват негови фактически и правни изводи относно приетото договорно неизпълнение от страна на изпълнителя, както и относно реда, по който е сключен договорът за изпълнение на два броя тенис кортове от 15.07.2017г.; че въззивният съд не е обсъдил възраженията на касатора за липса на фактически изводи в първоинстанционното решение относно релевантни за спора въпроси, свързани с предмета на договора /дали се състои в изграждане на ново тенис игрище или в ремонт на съществуващо такова/ и с причината за дефектите; че не е изложил собствени мотиви относно наличието на предпоставки за уважаване на заявените при условията на евентуалност възражения за прихващане срещу претендираното вземане по насрещния иск.

Първите две оплаквания са относими към решаващите изводи на въззивния съд за виновно неизпълнение на договора от страна на „Азимут спорт“ ООД и за наличие на предпоставките за разваляне на договора от страна на възложителя Пловдивски университет, поради които въззивният съд е отхвърлил предявения от „Азимут спорт “ ООД иск по чл.266 от ЗЗД като неоснователен. В тази му част решението е влязло в сила, тъй като с влязло в сила определение от 05.11.2024г. по чл.288 от ГПК подадената от „Азимут“ касационна жалба е оставена без разглеждане. Обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради формираната сила на пресъдено нещо по иска по чл.266 от ЗЗД е недопустимо преразглеждането на изводите на въззивния съд, че към настоящия момент договорът за изработка е развален от възложителя поради наличието на предпоставките по чл.265 ал.2 от ЗЗД.

Основателно е оплакването на касатора, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изложил мотиви по предявените с отговора на насрещната искова молба от касатора „Азимут спорт“ ООД – ответник по предявения насрещен иск, при условията на евентуалност, четири възражения за прихващане. Тези възражения не са обсъждани поотделно, въпреки че с тях са заявени различни по основание вземания, макар и произтичащи от развалянето на процесния договор за изработка. Съдът е приел, че е сезиран с едно възражение за прихващане и е счел същото за неоснователно предвид установеното неизпълнение от страна на „Азимут спорт“ ООД и развалянето на сключения между страните договор. Изтъкнал е и довода, че изпълнителят може да претендира по реда на чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД вложеното в изпълнение на разваления договор, но не и да претендира паричните суми, представляващи стойност на дейности, съпътстващи изграждането на кортовете. Липсват изложени подробни съображения по основателността на възраженията за прихващане с вземането за сумата от 58 716,42 лева, включващи доставените материали на обща стойност 34 249, 02 лв., механизация за извършване на СМР на обекта на обща стойност 7 873, 80 лв., труд на обща стойност 16 593, 60 лв., вложени в полезните за възложителя СМР, които могат да се ползват от него; на възражението за прихващане с вземане за същата сумата от 58 716,42 лева, но претендирано като обезщетение за вреди от неизпълнението на договора; на възражението за прихващане с вземане за сумата от 58 716,42 лева, произтичащо от неоснователно обогатяване; на възражението за прихващане с вземането за пропусната полза от нереализирана печалба в размер от 15 043, 47 лв., претендирана на основание чл.88 ЗЗД, чл.89 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. Не са обсъдени събраните в производството доказателства относно тези възражения.

Пропускът на въззивния съд да изложи мотиви по основателността на заявените възражения за прихващане, съставлява съществено процесуално нарушение, но то не налага събиране на нови доказателства или извършване на нови процесуални действия, поради настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по основателността на възраженията.

Първото възражение за прихващане, което „А. С. ООД е противопоставил на предявения от възложителя Пловдивски университет насрещен иск, е с негово вземане за сумата от 58 716,42 лева, съставляваща паричната равностойност на доставените материали, на ползваната за обекта механизация и разходи за труд, което същият претендира на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Наред с това претендира и обезщетение по чл.88, вр. чл.82 от ЗЗД за вреди от развалянето на договора – пропусната полза в размер на 15 043,47 лева, представляваща заложената при сключването на договора търговска печалба от реализацията на обекта. Заявената претенция е неоснователна, доколкото съгласно чл.88 от ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите с продължително изпълнение, какъвто е процесният договор за строителство.

Второто възражение за прихващане, въведено от ответника, е с вземането за същата сума от 58 716,42 лева, съставляваща възнаграждение за изпълнените от него дейности, които са полезни за възложителя и могат да се ползват от него. В постоянната си практика Решение №50056 от 16.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 439/2022 г., II т. о., ТК, Решение № 124 от 5.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2809/2018 г., I т. о., ТК, ВКС приема, че договорът за изработка, какъвто е договорът за изпълнение на СМР, е такъв с продължително изпълнение, поради което развалянето му няма обратно действие /чл.88, ал.1 от ЗЗД/, а същият се прекратява занапред. С оглед това действие на прекратяването на договорната връзка при виновно неизпълнение възложителят може да претендира за връщане само това, срещу което не е получил насрещно изпълнение до момента. Това разрешение, приложимо при разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на възложителя, при разваляне поради други форми на виновно неизпълнение от страна на изпълнителя /например забава / не намира приложение при разваляне на договора в хипотезата на чл.265 ал.2 от ЗЗД, когато възложената работа е завършена изцяло, но е напълно негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В този случай не е налице частично изпълнена работа, която може да бъде продължена и обектът да бъде осъществен при спазване на установените от закона или от страните изисквания за качество. Разпоредбата на чл.265 ал.2 от ЗЗД визира такова неточно изпълнение, при което отклонението от поръчката е толкова съществено, че е приравнимо на пълно неизпълнение, поради което на изпълнителя не се дължи заплащане на възнаграждение за завършения обект. В тази хипотеза изпълнителят няма право на възнаграждение за всички извършени до развалянето на договора дейности, а има право да получи стойността само на тези от тях, които могат да бъдат полезни на възложителя. За установяването на наличието на такива дейности доказателствената тежест е на изпълнителя.

В случая съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от инж. С. Ж., стойността на необходимите СМР за поправка на тенис кортовете е в размер на 90 480 лева. Според вещото лице за постигане условията на тенис игрище за тренировки, провеждане на състезания и професионални занимания, е необходимо привеждане на основата на настилката и дренажа в съответните параметри, за която цел е необходимо извършването на: - демонтаж на положената настилка от изкуствена трева и съхраняването й на подходящо за целта място / 6200 лева/, изкоп и полагане на нова дренажна инсталация на място /11500 лева/, направа на подходяща основа от пласт с баластра, пластове с фракции от трошен камък /31 400 лева/, доставка и полагане на платно от геотекстил под настилката от изкуствена трева /6500 лева/; нов монтаж на стара настилка от изкуствена трева, с подмяна на 20% от същата, полагане на гранули и кварцов пясък на място /19 800 лева/. Съгласно приетото във въззивното производство допълнително заключение на вещото лице инж. С. Ж., стойността на изпълнените от „А. С. СМР, които могат да се ползват при последващи ремонти е общо 44 000 лева, които включват: дейности по репариране на основата на обща стойност 13 100 лева, / отстраняване на храсти и малки дръвчета, подготовка на земно легло, натоварване на самосвали -900 лева; извозване на отстранена трева, храсти, малки дръвчета и почва до депо – 700 лева; подравняване на основа, доставка и полагане на каменна фракция – 11500 лева/; дейности по полагане на специализирана настилка /доставка на изкуствена трева за тенис/ на обща стойност 28 000 лева; направа на фундаменти за монтаж на ботуши за тенис оборудване на стойност 2 900 лева. В съдебното заседание, в което е прието заключението, вещото лице разяснява, че разходите за изгребването и достигането до дренажа ще бъдат по – големи от самата стойност на запазения материал. Също така сочи, че голяма част от положената трева е амортизирана, а разходите по вдигането, съхранението и връщането на тревата, ще са много по – високи от направените от изпълнителя. При тези данни от двете приети заключения на съдебно – техническата експертиза не се установява наличието на завършени етапи от строителството, които да бъдат използвани в състоянието, в което са предадени от изпълнителя, тъй като за преработването на кортовете е необходимо отстраняването както на основата – положената фракция, така и на специализираната настилка. При изразеното от вещото лице становище, че разходите по коригиране на некачественото изпълнените от „А. С. ООД СМР превишават стойността на доставените от дружеството материали и на извършените дейности за полагането им на обекта, изработеното по договора не се явява полезно за възложителя и той не дължи неговото заплащане.

Неоснователно е и възражението за прихващане с вземане за същата сума, но претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнението на договора. Предвид извода на въззивния съд, неподлежащ на преразглеждане поради формираната сила на пресъдено нещо с влязлата в сила част от решението му, че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, а възложителят е изправна страна, то за неизправния изпълнител не може да се породи вземане за обезщетение по чл.79 ал.1 от ЗЗД нито за извършените разноски за доставените материали, за механизация за извършване на СМР на обекта и за труд, нито за пропуснати ползи от нереализираната печалба.

Последното направено от ответника по насрещния иск възражение за прихващане е с вземането за паричната равностойност на доставените материали, на ползваната за обекта механизация и разходи за труд, както и за нереализирана печалба, претендирано на основание чл.59 от ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.9 от ППВС №1/1979г., когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на общия състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване – чл.59 ал.2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности. Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание – договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно право, изключва възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД. В случая между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка и за изпълнителя е налице друг ред за защита при развалянето на този договор, а именно като претендира възнаграждение за изработеното до развалянето на договора, ако то може да бъде полезно на възложителя. Поради това се явява неоснователно и възражението на касатора за прихващане с претендирането от него вземане за стойността на изработеното и за нереализираната печалба, като обезщетение за неоснователно обогатяване.

С оглед на изложените съображения съставът на ВКС намира, че след обсъждане на всички представени относими към спора доказателства, на възраженията и на доводите на страните, крайният му извод за неоснователност на въведените от ответника възражения за прихващане, съответно за основателност на предявения от Пловдивски университет „П. Х. иск, съвпада с решението на Пловдивски окръжен съд, поради което същото следва да се остави в сила съгласно чл. 293, ал. 1, пр. 1 от ГПК.

На ответника по касация Пловдивски университет „П. Х. не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство доколкото не са представени доказателства за извършването на такива.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №914 от 29.06.2023г. по в. гр. д.№938/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено Решение №260909 от 16.10.2020г. по гр. д. №17727/2017г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която са отхвърлени възраженията за прихващане на „А. С. ООД, [населено място], със стойността на доставените материали на обща стойност 34 249, 02 лв., механизация за извършване на СМР на обекта на обща стойност 7 873, 80 лв., труд на обща стойност 16 593, 60 лв., пропусната полза от нереализирана печалба в размер от 15 043, 47 лв, както и потвърденото с него Решение №260909 от 16.10.2020г. по гр. д. №17727/2017г. по описа на Пловдивски районен съд в същата част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №914 от 29.06.2023г. по в. гр. д.№938/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено Решение №260909 от 16.10.2020г. по гр. д. №17727/2017г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която „А. С. ООД, [населено място], е осъдено да заплати на Пловдивски университет „П. Х. , сумата 25 000 лева, представляваща част от платена на отпаднало основание сума в общ размер от 47 999,04 лева по договор №Д -62/15.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 12.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.