О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1157

гр. София, 13.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 354/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8678/15.12.2023 г. на И. Ж. В. в качеството му на трето лице-помагач, чрез адвокат Б. Б., срещу протоколно определение № 206 от 06.12.2023 г. по в. гр. д. № 421/2023 г. на Апелативен съд - Варна. С него е прекратено производството по делото поради оттегляне на въззивната жалба от Г. Н. Б., Х. М. Б. и Н. М. Б. на основание чл. 264, ал. 1 ГПК.

В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на определението. Жалбоподателят излага твърдения, че доколкото производството пред въззивната инстанция е образувано след отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на въззивно решение № 31/16.03.2018 г. по в. гр. д. № 38/2018 г. на Апелативен съд – Варна по молба на трето лице-помагач, то в противоречие с материалния закон и с приетото в ТР №7/2014, ОСГТК, съдът е прекратил производството, поради едностранно волеизявление за оттегляне на въззивната жалба от страна на въззивниците. Посочва се още, че молбата по чл. 264, ал. 1 ГПК не е подадена от всички жалбоподатели.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение e прието, че на 05.12.2023 г. е постъпила молба от Г. Б., Х. Б. и Н. Б., в качеството им на наследници на починалия първоначален ответник М. Х. Б., с която на основание чл. 264, ал. 1 ГПК е направено изявление, че оттеглят подадената на 15.11.2017 г. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част. Съдът е посочил, че предвид липсата на изискване за съгласие на останалите страни в производството, то въззивното производство следва да бъде прекратено поради оттегляне на подадената от ответниците по иска въззивна жалба. По реда на извънредния способ по чл. 303 и сл. ГПК е отменено влязлото в сила решение само в осъдителните части, поради което предмет на производството пред съда не съставлява насрещната въззивна жалба, подадена от ищците Д. М. и А. М..

Обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По предявения от Д. М. и А. М. иск по чл. 49 ЗЗД срещу М. Б. и Г. Б. е постановено решение № 1561/25.10.2017 г. по гр. д. № 993/2015 г. на Окръжен съд - Варна, потвърдено с решение №31 от 16.03.2018 г. по в. гр. д. 38/2018 г. на Апелативен съд - Варна, с което ответниците са осъдени да заплатят солидарно на всеки от ищците сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М. А. М., починал на 19.10.2012 г., в резултат на неправилно и некачествено изпълнена работа по монтаж на електрически бойлер, възложена от тях на И. Ж. В.. Последният е конституиран като трето лице-помагач на ответниците. Той е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение, представяйки влязла в сила присъда, с която е признат за невиновен по обвинението в това, че на 18/19.10.2012 г. в [населено място] е причинил другиму, М. М., смърт поради изпълнение на действия, които спадат към дейност, източник на повишена опасност, а именно електротехническа дейност, при свързване на бойлер. С решение № 87 от 29,09.2023 г. по гр. д. №4902/2022 г. на ВКС, II г. о. е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното в осъдителните му части. Делото е върнато за ново разглеждане от Апелативен съд – Варна. При новото разглеждане на правния спор с молба вх. №8409 от 05.12.2023 г. на Г. Б., Х. Б. и Н. Б., чрез процесуалния им представител адвокат А. П., е оттеглена въззивната жалба на основание чл. 264, ал. 1 ГПК. Съобръзно приетото в т.13 на ТР №7/2014г., ОСГТК, Върховният касационен съд извършва проверка на основателността на молбата за отмяна. Когато приеме, че молбата е основателна, той отменя атакуваното решение изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва откъде да започне новото му разглеждане /чл.307, ал.3 ГПК/. Отмяната на решението възстановява висящността на делото в рамките на отменената част и спрямо лицата, относно които решението е било отменено. Съобразно чл.308 ГПК при новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила. Съгласно правилото на чл. 264, ал. 1 ГПК, във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената въззивна жалба. В случая въззивният съд е надлежно десезиран от разглеждането на въззивната жалба. Настоящият жалбоподател не е упражнил процесуалните си права да се присъедини към подадената въззивна жалба или да подаде такава от свое име. Липсва изискване за даване на съгласие от негова страна при оттегляне на въззивната жалба от страна на въззивниците. При надлежно десезиране на съда с оттеглянето на въззивната жалба не е възможно въззивното производство да продължи. Не намират правна опора доводите на жалбоподателя, че след като е налице оттегляне на въззивната жалба, то спорът е следвало да се пренесе пред първоинстанционния съд, при постановено вече от последния решение, което не е отменено по реда на чл.307 ГПК. Недоказано е и твърдението на жалбоподателя, че Н. Б. не е заявил съгласието си за оттегляне на въззивната жалба, тъй като адвокат А. П. е надлежно упълномощена да извърши посоченото процесуално действие. Като е съобразил изложеното, обосновано и законосъобразно въззивният съд е уважил молбата за оттегляне на въззивната жалба и е прекратил производството по въззивното дело.

С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение № 206 от 06.12.2023 г. по в. гр. д. № 421/2023 г. на Апелативен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: