О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2602

гр. София, 09.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 1301 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Р. И., като лице, имащо право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в качеството му на адвокат, упълномощен от ищеца в производството Х. Г. К., срещу определение № 331 от 11.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 682/2024 г. по описа на Окръжен съд – С. З. с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като в негова полза бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита във въззивното производство.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Жалбоподателят счита, че упълномощеният от една от страните адвокат има право в негова полза да бъде присъдено възнаграждение за осъществената безплатна правна защита, ако делото е завършило в полза на страната, която той е представлявал. Възникването на това право не е поставено под условие самата страна да е осъдена в производството за заплащане на някаква сума за разноски на насрещната страна. В случая упълномощеният от ищеца адвокат е осъществил защитата му по въззивна жалба, подадена от ответника срещу част от първоинстанционното решение, която е счетена за неоснователна, поради което в полза на адвоката трябва да се присъди възнаграждение, съразмерно на размера на иска, за който жалбата е счетена за неоснователна.

Ответникът по частната жалба „УниК. Б. АД я оспорва. Счита за правилен изводът на окръжния съд, че след като не е осъден с постановеното по делото решение да заплати разноски на насрещната страна, то не следва да бъде осъден да заплаща и адвокатско възнаграждение на упълномощения от тази страна адвокат, осъществил безплатно нейната защита. Във въззивното производство от адвоката, представляващ ищеца, не е постигнат резултат, който да е различен от този в първоинстанционното производство, поради което той трябва да понесе икономическия риск от това, че се е съгласил да предостави правна помощ безплатно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната жалба доводи и данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което е допустима.

Производството по в. гр. д. № 682/2024 г. по описа на Окръжен съд – С. З. е образувано по подадена въззивна жалба от ответника „УниК. Б. АД и по подадена въззивна жалба от ищеца Х. Г. К., насочени срещу различни части на първоинстанционното решение по гр. д. № 4053/2023 г. по описа на Районен съд – С. З. По делото е постановено решение, с което изцяло е потвърден актът на първоинстанционния съд и е прието, че доколкото въззивните жалби на двете страни са неоснователни, то на нито една от тях не следва да се присъждат разноски.

Упълномощеният да представлява ищеца адвокат Р. Г. е направила искане въззивният съд да измени това решение в частта му за разноските, като присъди в нейна полза адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита на ищеца във въззивното производство. С обжалваното определение Окръжен съд – С. З. е счел тази молба за неоснователна. За да стигне до този извод, той е посочил, че следва да се осъществени две предпоставки за присъждане в полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ, на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, които са: - да е оказана безплатна адвокатска помощ; - в съответното производство насрещната страна да отговаря за разноски, съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че доколкото двете въззивни жалби, с които е сезиран, са неоснователни, то разноски не се дължат на нито една от страните. След като за ответника не възниква задължение да възстанови направените от ищеца разноски във възизивното производство, то за него не възниква и задължение да заплати по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат.

В чл. 38, ал. 1 ЗАдв е предвидено, че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. За да се отговори на въпроса кога възниква отговорност за насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна адвокатска защита на другата страна в производството, трябва нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв да се тълкува във връзка с нормите на чл. 78 ГПК, които регламентират отговорността за разноски в гражданското производство и в които е застъпен принципът, че такава отговорност възниква за страната, която е загубила делото, която следва да възстанови направените разноски от насрещната страна, в полза на която спорът е решен. Задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвоката, съгласил се да предостави безплатно защита на едната от страните по делото, ще възникне за насрещната страна само ако са налице предпоставките за ангажиране на нейната отговорност за разноски в производството, което е в случаите, когато то е приключило в интерес на страната, упълномощила адвоката.

Когато въззивното производство е образувано за разглеждане на две въззивни жалби срещу първоинстанционното решение, всяка от страните се защитава по подадената от нея жалба, но същевременно с това и по жалбата, подадена от насрещната страна, като интересът й е последната да бъде счетена за неоснователна. Ето защо в тази хипотеза изходът на делото би бил в полза на страната, упълномощила адвоката, който е предоставил безплатна адвокатска помощ, освен когато подадената от нея въззивна жалба бъде уважена, но и когато подадената от насрещната страна въззивна жалба бъде отхвърлена. Във всеки от тези случаи са налице предпоставките за присъждане на направените от тази страна разноски и на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв на упълномощения адвокат в размер, който е съразмерен на тази част от исковете, по които нейната въззивна жалба е основателна, съответно по които жалбата на насрещната страна е неоснователна.

В случая въззивната жалба на ищеца е счетена за напълно неоснователна с постановеното от апелативния съд решение. Въззивната жалба, подадена от ответника, срещу която ищецът се е защитавал, също е счетена за напълно неоснователна. Следователно делото пред въззивната инстанция е приключило в полза на ищеца в частта, до която е приета за неоснователна въззивната жалба на ответника. Това е частта, с която е обжалвано решението на първата инстанция за уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 2 500 лв., както и на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 55 лв. и от 3, 66 евро. Общата стойност на претенциите, за която въззивната жалба на ответника е неоснователна, е 2 562, 16 лв., а общият материален интерес във въззивното производство е 5 063, 16 лв. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за направените от ищеца разноски в производството пред въззивния съд до размера им, който е съразмерен на материален интерес от 2 562, 16 лв. спрямо общия интерес от 5 063, 16 лв. До същия размер трябва да бъде ангажирана и отговорността на ответника да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на упълномощения от ищеца адвокат адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ.

От представените по делото доказателства се установява, че във въззивното производство ищецът е бил представляван от адвокат Р. И., която, видно от договори, сключени на 15.09.2024 г. и на 20.07.2024 г., се е съгласила в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв да окаже безплатно адвокатска защита по подадената от ищеца въззивна жалба и срещу подадената от ответника въззивна жалба. Ето защо и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокат И. има право в нейна полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред въззивната инстанция за защитата срещу въззивната жалба на ответника, която е счетена за неоснователна. Неговият размер ще се определи от съда при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност. Това са видът на спора, интересът на делото, видът и количеството на извършената от адвоката работа. Съдът не следва да прилага нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в частта, с която в нея е регламентиран минимален праг, под който не може да бъде определен размера на адвокатското възнаграждение за оказана в съдебното производство безплатна защита на страната, чрез препращане към минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., защото в тази си част тя противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване.

Първото от обстоятелствата, което е от значение за определяне на размера на дължимото на адвокат Р. И. възнаграждение, е това, че предмет на предявените в процеса искове, по които производството е висящо и пред въззивния съд, са вземания за обезщетение за вреди, причинени от деликт. По въпросите, отнасящи се до предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност за вреди на едно лице, е налице постановена богата съдебна практика, което улеснява защитата на ищеца, която адвокатът дължи да осъществи. Следва да се вземе предвид и това, че материалният интерес във въззивното производство не е много висок - 5 063, 16 лв., както и това, че в него не са събирани нови доказателства, поради което действията по защита, които е извършил адвокатът, упълномощен да представлява ищеца, са само такива по подаване на въззивна жалба, на отговор на въззивната жалба на насрещната страна и изразяване на становище по съществото на спора. Всички тези обстоятелства определят по-ниска правна и фактическа сложност на делото пред въззивния съд. При тяхното съобразяване настоящият съдебен състав намира, че в полза на упълномощения от ищеца адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди възнаграждение за осъществената от него безплатна защита в размер на 200 лв., който е и съразмерен на частта от предявения иск, за който въззивната жалба на ответника е счетена за неоснователна, спрямо общия материален интерес във въззивното производство.

Предвид изложеното се налага крайният извод, че подадената частна жалба е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което решението, постановено по в. гр. д. № 682/2024 г. по описа на Окръжен съд – С. З. бъде изменено в частта му за разноските, като „УниК. Б. АД бъде осъдено да заплати на адвокат Р. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ във въззивното производство в размер на 200 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 331 от 11.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 682/2024 г. по описа на Окръжен съд – С. З. като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 18 от 16.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 682/2024 г. по описа на Окръжен съд – С. З. в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „УниК. Б. АД, с ЕИК:[ЕИК], да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р. Х. И., с ЕГН: [ЕГН], сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца Х. Г. К. безплатна адвокатска помощ във въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.