Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение 2261 от 14.12.2013 г., постановено по административно дело 1538/2013 г., Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на И. М. К. против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) 5057 от 20.11.2012 г., издаден от орган (инспектор) по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение 16 от 06.02.2013 г. (погрешно записано в диспозитива на първоинстанционния съд като 17 от 05.02.2013 г.) на директора на ТД на НАП Бургас.

Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от И. М. К. от гр. С., действащ чрез повереника си адв.. Т.. В нея и в допълнение към същата касаторът развива съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон (чл. 40, ал. 1, т. т. 2, 4 и 6 от ЗЗО и чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ), съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, и аргументира теза за незаконосъобразност на процесния АУЗД поради допуснати процесуални нарушения при издаването му и противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Исканията са за отмяна на съдебното решение и на потвърдения по същество с него АУЗД, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - директорът на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) Бургас, не е взел становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на съда, което предлага да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла...