Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. П. ООД, седалище и адрес на управление гр. С., район Връбница, с. В., ул. Зорница 48 срещу решение 6723 от 06.11.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело 11672/2012 г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Д. П. ООД срещу ревизионен акт 21-197 от 23.05.2012 г. на орган по приходите в Столична община, с който за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г. му е определена такса битови отпадъци в размер на 13 202, 32 лв. и лихви в размер на 2 953, 65 лв.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по отразяване на придобития имот в кадастралната карта, поведението на общинската администрация и последиците за определените му задължения. Счита, че щом общинската администрация не е в състояние да нанесе имота в кадастралната карта то същият е с неустановено местонахождение и следователно по отношение на него не може да се установи предоставяне на услугите от общината във връзка с битовите отпадъци. Едва в хода на съдебното производство е представено писмо на отдел Архитектура и градоустройство за нанасяне на имота в кадастралната карта, но без да е посочена заповед и без съответната заповед да е връчена по надлежния ред.
Сочи, че представения в хода на съдебното производство картен материал към заповед РД-09-23-02 от 29.10.2007 г. на кмета на общината за определяне на районите на сметосъбиране не представлява липсващата част на административния акт. Сочи, че при отказ на общината да нанесе имота в кадастралната карта идеята той да бъде ползван е доста странна общината го е лишила от правото да отложи границите на собствения си имот.
Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските. Касаторът се представлява от адв. П. С., Софийска адвокатска колегия.
Ответникът по касационната жалба кметът на Столична община, счита същата за неоснователна. И в нотариалния акт за придобиване на процесния имот, и в писмото на отдел Архитектура и благоустройство е посочено местонахождението на имота на касатора. Неоснователен счита и довода за представения по делото картен материал към заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Собственото лого на картния материал сочи, че е част от заповед РД-09-23-02 от 29.10.2007 г. на кмета на общината. Моли съда да остави без уважение касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Субект на задължението за такса битови отпадъци са собствениците на имоти, а касаторът се легитимира като такъв с надлежен договор за покупко-продажба. Възражението на касатора за неползване на имота при неподадена декларация е неоснователно. Правилен е изводът на съда за дължимост на таксата с оглед на доказаното предоставяне на услугата от общината.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. На 24.04.2008 г. Д. П. ООД придобил недвижим имот с проекто-снимачен 1846, кадастрален лист 226 по неодобрения кадастрален план на гр. С., местност ОСЗ Сгуроовала, с площ от 3 920 кв. м., при установени в нотариален акт 49, том, рег. 1533, дело 421 граници, представляващ реална част от имот с планоснимачен 1690, отреден за озеленяване.
2. Дела пласт ООД падал декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ и за имота била образувана партида на 27.06.2008 г. За периода не били подавани декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата)
3. На 09.10.2008 г. Дела пласт ООД подал молба до главния архитект на Столична община район Подуяне, за отразяване на извършена делба на имот пл. 1690. Главният архитект отказал, тъй като имот с цитирания номер не съществувал в кадастралната основа на действащия подробен устройствен план на местността Сгуроовала, както и поради установения спор за материално право.
4. В периода 26.01.2012 г. 23.05.2012 г. на Д. П. ООД била извършена ревизия за дължимите за периода 01.01.2007 г. 31.12.2011 г. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Ревизията установила задължение за такса битови отпадъци в размер на 13 202, 32 лв. и лихви за забава в размер на 2 953, 65 лв.
5. Ревизионният акт бил оспорен по административен ред като в срока за произнасяне кметът на общината не се произнесъл.
6. В хода на съдебното производство по делото органът представил картен материал към заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, както и доказателства за предоставяне на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ.
Въз основа на така установените факти съдът приел от фактическа страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че по делото не е спорно придобиването на имота, неговия вид и отчетна стойност. Приел, че спорът по делото е досежно дължимостта на такса битови отпадъци при ненанесен в кадастъра имот. Съдът приел, че Д. П. ООД е задължено за такса битови отпадъци лице, тъй като се легитимира като собственик на имота. Приел, че спорът за материално право, установен при нанасянето на имота в кадастралната карта, не дискредитира нотариалния акт като доказателствен източник по отношение на правото на собственост върху имота. Аргументирал се с чл. 181, ал. 3 от Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) и чл. 200 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Приел, че по отношение на дружеството са налице кумулативните предпоставки за дължимост на такса битови отпадъци и по отношение на трите вида услуги по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ като не е подавана декларация по чл. 23, ал. 1 Наредбата. Приел, че правилно е определен и размера на таксата - облагаемата основа е отчетната стойност на имота, а промилите са в съответствие с решенията на общинския съвет. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен.
Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда от два порока то е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Единственият довод на касатора за нарушение на материалния закон е свързан с ненанасянето от общинската администрация своевременно на имота му в кадастралната карта и твърдяните от това правни последици. Безспорно е, че нанасянето на един имот в кадастралната карта е важен елемент от устройствения му статус и предпоставка за ефективното упражняване на правото на собственост. Но отразяването на един имот в кадастралната карта не е придобивен способ за правото на собственост, съответно ненанасянето му не е способ за лишаване от собственост. Това безспорно е пределно ясно на касатора, първо, защото видно от оспорения ревизионен акт дължимия за процесния имот данък недвижими имоти е надлежно и своевременно плащан, и второ, защото изрично го признава в касационната жалба. Следователно за касатора не е било в нито един момент от процесния период поставян под съмнение въпроса за собствеността му върху имота.
Видно от доказателствата по делото имотът не е бил нанесен своевременно в кадастралната карта поради спор за материално право. Този спор е с други частни лица и е бил известен на касатора още към датата на придобиване на имота, видно от описанието на имота в нотариалния акт и приложената по делото искова молба от праводателя му. Ако касаторът е имал притеснения относно ползването на имота в резултат на спора за материално право е можел да упражни правото си по чл. 23, ал. 1 Наредбата и да декларира неползване на имота, което би го освободило от заплащане на такса за услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Той не се е възползвал от това си право по лична преценка. Житейски разбираемо е неудовлетворението на касатора от (вероятно) не достатъчно бързото решаване на въпроса с нанасянето на имота му в кадастъра, но то няма правен ефект върху задължението му за такса битови отпадъци.
Правопораждащите таксата юридически факти са осъществени и това прави касатора носител на задължението за таксата.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като представената по делото карта съдът неправилно ценил като неразривна част от заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Този довод на касатора не съответства на доказателствата по делото. Видно от приложената на л. 356 карта същата установява района на сметосъбиране и сметоизвозване в Столична община район Подуяне. Легендата на картата сочи границите на сметосъбиране и сметоизвозване, както и видовете територии. Следва да се посочи, че по делото, освен картата, са представени много други писмени доказателства, които установяват предоставянето на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ от общината на територията, на която се намира и имота на касатора.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът изключително прецизно установил релевантните за предмета на спора факти, правилно тълкувал и приложил към тези факти релевантните правни норми и подробно мотивирал акта си. С оглед на чл. 218, ал. 1 АПК съдът се произнася само по посочените в жалбата пороци на решението. Това, при установената неоснователност на твърдяните касационни основания, прави обжалваното решение правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 6723 от 06.11.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело 11672/2012 г.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
С.Я.