Докладваното от съдията АДЕЛИНА КОВАЧЕВА И ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

Производството по делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България за приемане на тълкувателно решение за приложимостта на чл. 129, ал. 2 АПК при оспорване на административен акт по съдебен и административен ред. Поставеният за тълкуване въпрос е:

В кои случаи при едновременно оспорване на административен акт по съдебен и по административен ред съдът трябва да спре производството съгласно чл. 129, ал. 2 АПК?

В преобладаващата част от актовете си съдебните състави на ВАС приемат, че когато е налице оспорване на законосъобразността на административен акт по административен и съдебен ред, независимо дали от един или повече правни субекти, е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 1 АПК. Само когато оспорването по административен ред включва и целесъобразността на административния акт, е приложим чл. 129, ал. 2 АПК. В тези случаи съдебното производство по оспорване на законосъобразността се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган по реда на чл. 97, ал. 1 АПК за целесъобразността на административния акт.

Някои съдебни състави изразяват становище, че дори да не е оспорена целесъобразността на административния акт, в правомощията на по-горестоящия орган е служебно да я провери, поради което при висящност на производството по административен и съдебен ред производството пред съда следва да се спре и да се изчака произнасянето на по-горестоящия административен орган.

Отделни съдебни състави смятат, че за да се приложи чл. 129, ал. 2 АПК е задължително оспорващият в двата случая да е един и същ.

Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Тълкуването на алинея втора на чл. 129 АПК не би могло да се извърши изолирано и извън общия смисъл и правно значение на цялата разпоредба, озаглавена "Съединяване на жалби". В ал. 1 от нея се въвежда правилото, че при оспорване на законосъобразността на административен акт или на...