О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 917

Гр. София, 12.04.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на десети април, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

И. А.

като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 328/2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Н. М. от САК, като процесуален пълномощник на К. Й. Ж.-М. и Б. Н. М., срещу определение № 12062 от 12.10.2023 г. по в. гр. д. № 2463/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III „в“ състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 4542 от 17.08.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за осъществено от адв. М. процесуално представителство в производството пред въззивната инстанция.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на определението, въз основа на които се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение, посочено в представения на 31.05.2023 г. списък по чл. 80 ГПК, в размер на 900 лв. за оказаната безплатна правна помощ на К. Й. Ж.-М. и в размер на 750 лв. - за оказаната безплатна правна помощ на Б. Н. М..

Против жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място].

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в указания от съда срок съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да остави без уважение молбата на адв. М. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по в. гр. д. № 2463/2022 г. решение в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в претендираните размери от 900 лв. и 750 лв., съставът на Софийски градски съд е приел, че безспорно във въззивното производство ищците К. Ж.-М. и Б. М. (съответно негова съпруга и дъщеря) са представлявани от ищеца Н. М., в качеството му на адвокат, видно от представеното пред първата съдебна инстанция пълномощно, в което обаче не е изразена воля адв. М. да ги представлява пред съда при условията на чл. 38 ЗАдв. До приключване на устните състезания във въззивната инстанция не е представен и договор между ищците и адв. М. за постигнато съгласие за оказване на безплатна адвокатска защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв. Според съда при отсъствие на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита, и за изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже такава, няма основание в полза на последния да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Частната жалба е частично основателна, предвид следното:

В чл. 38 ЗАдв е предвидена възможност за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв категории лица. В тези случаи при наличие на основание за присъждане на разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Съгласно практика на ВКС, ТК, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК именно по засегнатите с частната жалба въпроси, за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно по делото да е осъществена адвокатска помощ без данни за договорено възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; да е направено заявление пред съда, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и да отсъстват данни, които да опровергават това заявление; както и да са налице условията на чл. 78 ГПК разноските да бъдат възложени върху насрещната страна.

Съдът намира, че в случая посочените условия са налице.

Във въззивното производство пред Софийския градски съд К. Ж.-М. и Б. М. са били представлявани от адв. Н. М. – съпруг на първата и баща на втората, като в случая безспорно адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на своите роднини при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. В проведеното на 31.05.2023 г. открито съдебно заседание адв. М. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв и е представил списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на ответника не се е противопоставил на така заявеното основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, като такова оспорване не е предприето и относно присъденото от първоинстанционния съд на същото основание адвокатско възнаграждение. С постановеното по делото решение въззивната жалба на ответното дружество е приета за изцяло неоснователна, първоинстанционното решение в обжалваните части е било потвърдено и съответно за ответника е възникнала отговорност за разноски.

Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 съдът не е обвързан от предвидените минимални размери в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗАдв във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, при съобразяване с материалния интерес (3 000 лв. и 4 000 лв.) и осъществените от адвоката - пълномощник процесуални действия във въззивната инстанция, дължимото адвокатско възнаграждение се определя в размер на 950 лв. (440 лв. + 510 лв.) - общо за двете представлявани лица. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде частично отменено и вместо него да се постанови друго, с което молбата по чл. 248 ГПК да се уважи до горепосочения размер. За разликата над 950 лв. до претендираните 1 650 лв. обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 12062 от 12.10.2023 г. по в. гр. д. № 2463/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III „в“ състав в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. от САК за сумата от 950 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 4542 от 17.08.2023 г. по в. гр. д. № 2463/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III „в“ състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на адв. Н. В. М. от САК сумата от 950 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12062 от 12.10.2023 г. по в. гр. д. № 2463/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III „в“ състав в останалата му част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: