Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. С., от [населено място] против решение № 1230 / 17.06.2015 г. по адм. дело № 1177 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.98, ал.2, чл. 114 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – П. чрез юрисконсулт С. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Намира за основателно оплакването, че актовете по чл. 98, ал. 2 КСО и чл. 114, ал. 3 КСО са различни, различни са и органите, които ги издават, като компетентен да установява добросъвестност или недобросъвестност при получаване на суми по ДОО е органът по чл. 114, ал. 3 КСО, а не органът по чл. 98, ал. 2 КСО, поради което актът по чл. 114, ал. 3 КСО обсуславя този по чл. 98, ал. 2 КСО, а не обратното. Съвместното им посочване като правно основание за издаване на един акт е недопустимо. В резултат на изложеното се налага извод, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ е и немотивирано, което е нарушение на формата по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и още едно основание за неговата отмяна.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима....