Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. Л. Д. обжалва решение № 885/18.05.2015г. на Административен съд, - Б., постановено по адм. дело № 232/2015г., с което е отменен ревизионен акт № Р-02-1400980-091-01/13.11.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 369/22.12.2014г.

В касационната жалба се твърдят касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Касаторът твърди, че по делото не е налице спор по факти и същите са установени от съда в съответствие със събраните по делото доказателства. На това основание счита, че няма спор и по съществуването на публични задължения съответно към 31.12.2008г., 31.12.2009г. и 31.12.2011г. Според касатора спорът в процесния случай е по тълкуването на чл. 167, ал.1, т.1 от ЗКПО и по-конкретно на понятието „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“. В тази връзка счита, че законът не предвижда изискване принудителното изпълнение на публичните задължения да е започнало чрез покана за доброволно изпълнение по чл. 182 ДОПК. Според касатора вземанията, определени от закона като публични, чийто срок за доброволно изпълнение е изтекъл съобразно правилата на съответния материален закон, подлежат на принудително изпълнение стига да е налице изпълнително основание, включително и декларация за самоначисляване на задължението – СД по ЗДДС, декларации по Наредба № Н-8, в които лицето само е определило размера на дължимия данък и осигуровки.

Искането е за отмяна на решението изцяло и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди издадения ревизионен акт. Претендират се разноски по чл. 161 ДОПК за двете съдебни инстанции.

Ответникът – [юрид. лице], [населено място], обл. Б., чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в устните състезания по делото, както и в представени писмен отговор на жалбата и писмени бележки. Ответникът твърди, че фактът на установяване на задълженията е бил спорен по делото и че в нито един момент от производството не е налице признание на този факт от страна на задълженото лице. Поради това счита, че приходната администрация не е доказала твърденията си за съществуването на непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение към 31.12. на съответната година от процесните периоди. Излага аргументи, че справката от информационната система на НАП не е сред въведените от закона основания за установяване на задължения нито по чл. 108, ал.1 ДОПК, нито по чл. 105 ДОПК и не представлява изпълнително основание по чл.209 ДОПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че публичните задължения по смисъла на чл. 167, ал.1, т.1 от ЗКПО са установени въз основа на подадени от лицето справки – декларации.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

С оспорения ревизионен акт на [юрид. лице] [населено място], обл. Б. са установени задължения по ЗКПО както следва: за 2008г. корпоративен данък в размер на 21 313.12 лева и лихви от 12 572.66 лева, за 2009г. – корпоративен данък в размер 5 165.08 лева и лихви от 4 671.04 лева и за 2011г. – корпоративен данък в размер на 15 549.70 лева и лихви от 5016.47 лева. Задълженията са резултат от непризнато преотстъпване на корпоративен данък, поради неизпълнение на общите изисквания по чл. 167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт изцяло. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал.2 ДОПК, в предвидената от закона форма и в резултат на надлежно възложена ревизия. По материалната законосъобразност на определените задължения, съдът е приел, че не са налице предвидените по чл. 167, ал.1, т.1 и т.3 ЗКПО пречки за преотстъпване на корпоративен данък. В решението са изложени мотиви, че публичните задължения подлежат на принудително изпълнение, когато са изискуеми и ликвидни (определени по основание и размер) и не са изпълнени доброволно от задълженото лице. Посочени са и изпълнителните основания по чл.209 ДОПК. На основание чл. 182 от ДОПК съдът е приел, че поканата за доброволно изпълнение е условие за започване на принудително изпълнение и предвид липсата на такава покана в процесния случай, е обоснован краен извод, че непогасените към 31.12.2008г., 31.12.2009г. и 31.12.2011г. публични задължения не представляват пречка по чл. 167, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък.

Решението е неправилно в частта, в която е отменен ревизионния акт за 2009 година и правилно като краен резултат в останалата част.

Нормата на чл. 167 ЗКПО /редакция, приложима за процесните периоди/ урежда общите изисквания за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък и предвижда като условие, данъчно задълженото лице да няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Съгласно чл. 167, ал.2 ЗКПО изпълнението на изискването по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация. Наличието на посочените в чл. 167, ал.1 ЗКПО задължения, е пречка за упражняване на правото на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 166 ЗКПО. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за корекция на преотстъпения данък е на органите по приходите съгласно чл.170, ал.1 АПК.

Разрешаването на данъчния спор в конкретния случай изисква тълкуване на понятието „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“ по смисъла на чл. 167, ал.1, т.1 ЗКПО. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че подлежащи на принудително изпълнение са онези публични задължения, по отношение на които са предприети действия по чл. 182 от ДОПК, чрез изпращане на покана за доброволно изпълнение. Нормата на чл. 167, ал.1, т.1 от ЗКПО не предвижда изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на публичните задължения. Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения са онези задължения, които са установени с годно изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК. Това следва от нормата на чл. 209, ал.1 ДОПК, според която принудително изпълнение се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В чл. 209, ал.2 ДОПК са определени актовете, въз основа на които се предприема принудително изпълнение - ревизионен акт /по т.1/, декларация от задълженото лице за изчислени от него задължения за данъци и осигурителни вноски /по т. 2/, актовете по чл. 106 и 107 ДОПК /по т.3/.

В конкретния случай правилно съдът е приел, че е налице задължение за ДДС, което е установено с изпълнително основание по чл. 209, ал.2, т.2 от ДОПК – справка – декларация по ЗДДС, но в нарушение на материалния закон е обосновал извод, че това публично задължение не е подлежащо на принудително изпълнение към 31.12.2009г. По аргумент от чл. 86, ал.1 и чл. 88, ал.4 от ЗДДС задължението за данък добавена стойност се изчислява от задълженото лице, в подадената справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за съответния период. В случая при ревизията е установено, че [юрид. лице], е подало СД по ЗДДС № 02001233287/10.12.2009г. за данъчен период м.11.2009г., с резултат ДДС за внасяне 1005.93 лева, от който дължим към 31.12.2009г. е данък в размер на 224.31 лева. Посочено е, че сумата е платена на 19.02.2010г. Това задължение е установено с годно изпълнително основание по чл. 209 ДОПК към 31.12.2009г и е подлежащо на принудително изпълнение по смисъла на чл. 167, ал.1, ал.1 от ДОПК към релевантната дата на съответната година - 2009г. Неоснователно е възражението на ответника по касация, че това задължение не е установено по надлежния ред. В административната преписка се съдържа извлечение от данъчно -осигурителната сметка на ревизираното лице за подадена справка – декларация по ЗДДС на 10.12.2009г. с размер на задължения 224.31 лева. От подаденото възражение по чл. 117, ал.5 ДОПК, от жалбите по административен и съдебен ред е видно, че доводите на дружеството срещу задължението за ДДС са единствено по отношение на обстоятелството дали подлежи на принудително изпълнение, без да е оспорена неговата дължимост, респективно не се твърди и не се доказва да е погасено преди 31.12. на процесния период.

При тези фактически данни следва да се приеме, че са налице подлежащи на принудително изпълнение задължения за ДДС и съответните лихви, към 31.12.2009г., които обосноват основанията по чл. 167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО, при които правото на преотстъпване на корпоративния данък следва да се откаже. Издаденото от органите по приходите удостоверение за липса на задължения към 13.06.2011г. не обосновава различни изводи по съществуването на задължението за периода на 2009г., тъй като то е платено на 10.02.2010г. и към момента на издаване на удостоверението не е било дължимо.

Като е приел противното и е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения по ЗКПО за 2009г. и съответните лихви, съдът е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което жалбата на [юрид. лице] в тази част, следва да се отхвърли като неоснователна.

В останалата част, в която е отменен ревизионния акт относно установените задължения за корпоративен данък и лихви за 2008г. и 2011г. решението е правилно като краен резултат.

За тези периоди не е доказано от органите по приходите и от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ [населено място] в съдебното производство, наличието на подлежащи на принудително изпълнение задължения за осигурителни вноски за ДОО и здравноосигурителни вноски, както и за вноски по фонд ГВРС съответно към 31.12.2008г. и към 31.12.2011г. В това отношение са основателни доводите на процесуалния представител на ответника по касация, че тези задължения са установени само въз основа на справки от програмния продукт на НАП, които не са изпълнителни основания по чл. 209, ал.2 ДОПК.

Към 31.12.2008г. ксаторът твърди наличие на непогасени публични задължения за ДОО за м.04.2008г. в размер на 37.93 лева и лихви в размер на 8.96 лева, както и задължения за здравноосигурителни вноски за 2007г. и 2008г. в размер на 21.26 лева и лихви в размер на 5.88 лева. В касационната жалба се посочва, че тези задължения са прихванати с АПВ № 906020/11.05.2009г. От съдържанието на този акт е видно, че прихванатите задължения за осигурителни вноски и лихви са определени въз основа на „справка“. По делото не са налице други данни и доказателства, тези задължения да са установени въз основа акт по чл. 209 ДОПК. Изводите на първоинстанционния съд, че задълженията за ДОО са установени въз основа на подадена декларация от осигурителя не се подкрепят от събраните по делото доказателства. За да е изпълнено условието по чл. 167, ал.1, т.1 ДОПК следва да е доказано, че регистрираните в информационната система на НАП задължения, са установени с акт, въз основа на който законът допуска принудително изпълнение. Справките от информационната система на НАП не представляват годно изпълнително основание по чл. 209, ал.2 ДОПК.

Допълнителен аргумент за липса на подлежащи на принудително изпълнение задължения за осигурителни вноски по ДОО за м.04.2008г. е и представеното по делото удостоверение по чл. 87, ал.6 от ДОПК за липса на публични задължения към 09.06.2008г.

За ревизирания период на 2011г. в касационната жалба се поддържа, че към 31.12.2011г. дружеството има непогасени задължения за осигурителни вноски за ДОО за 2007г. в размер на 15.53 лева и лихви за просрочие в размер на 15.33 лева, както и задължения за фонд ГВРС в размер на 0.65 лева и лихви за просрочие в размер на 0.64 лева. Твърди се, че тези задължения са установени въз основа на по-късно подадени декларации обр. 6 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Касационните доводи и в тази част са неоснователни. По делото не са налице данни и доказателства дали подаването на декларациите образец 6 по чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-9/29.12.2005г. за дължими осигурителни вноски и вноски за фонд ГВРС за 2011г. е извършено от задълженото лице преди 31.12.2011г. Установяването на това обстоятелство е от значение за преценката дали публичните задължения за посочените периоди са подлежащи на принудително изпълнение към 31.12. 2011г., каквото е изискването на чл. 167, ал.1, т.1 ЗКПО. За да е налице пречка за преотспъване на данъка е необходимо акт за установяване на публичното задължение, съставляващ изпълнителното основание да е издаден към 31.12. на съответната година. Установяването на публични задължения за минал период с акт по чл. 209, ал.2 ДОПК, издаден след 31.12. на съответната година, не установява подлежащи на принудително изпълнение публични задължения съгласно условията на чл. 167, ал.1,т.1 от ЗКПО.

В случая, в оспорения ревизионен акт се съдържат конкретни данни за една по-късно подадена декларация обр. 6 - от 28.08.2012г. Задълженията по тази декларация не са подлежащи на принудително изпълнение към 31.12.2011г., тъй като те подлежат на принудителното изпълнение след подаването й.

За останалите публични задължения на дружеството за 2011г. по делото не са налице данни и доказателства за подадени декларации образец 6 от конкретна дата или други актове по чл.209, ал.2 от ДОПК за установяване на посочените задължения, поради което не е доказано наличието на задължения по чл. 167, ал.1, т.1 ЗКПО. Такива данни не се съдържат и в приложения по делото АПВ № 1209808/21.06.2012г., в който прихванатите задължения за осигурителни вноски и вноски за фонд ГВРС за 2007г. са установени въз основа на „справки“, а не въз основа на акт, представляващ основание за предприемане на принудително изпълнение.

По изложените съображения, настоящият състав преценява, че решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно определените задължения за корпоративен данък и съответните лихви за 2008г. и 2011г. не е засегнато от посочените в касационната жалба пороци – нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което и съгласно чл. 221, ал.2 АПК следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски за сумата над 2159.85 лева.

На директора на дирекция ОДОП [населено място] се дължат разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1643.61 лева на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1, т.3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес, за който касационната жалба се уважава.

На ответника по касация се дължат разноски за касационното производство за адвокатска защита от един адвокат, съобразно материалния интерес, за който касационната жалба е неоснователна – в размер на 2117.50 лева. След компенсация директорът на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място] следва да бъде осъден да заплати на [юрид. лице] сумата от 473.89 лева съдебни разноски за касационното производство.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 885/18.05.2015г. на Административен съд, - Б., постановено по адм. дело № 232/2015г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-02-1400980-091-01/13.11.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 369/22.12.2014г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", [населено място] относно определените задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2009г. в размер на 5 165.08 лева и лихви в размер на 4671.04 лева, както и в частта на разноските, присъдени в полза на дружеството, за сумата над 2159.85 лева и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [юрид. лице], [населено място] могила, обл. Б. против ревизионен акт № Р-02-1400980-091-01/13.11.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 369/22.12.2014г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място] в частта на определените задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2009г. в размер на 5 165.08 лева и лихви в размер на 4671.04 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място] да заплати на [юрид. лице], [населено място], обл. Б. сумата от 473.89 лева съдебни разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.