Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Г. А. В. срещу решение № 326 от 12.01.2016 г. постановено по адм. дело № 5635 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че неправилно съдът е приел, че отделни разпоредби от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) могат да заместят липсващата длъжностна характеристика и сравнението между две длъжности може да се извърши само при сравнение на длъжностните разписания и на разпоредбите от НПКДА. Системата от функции, изисквания и задължения за длъжността не се определя в длъжностното разписание, нито в нормативен акт и те не могат да я заместят. Съдът е установил, че длъжностна характеристика не й е връчвана, но се е опитал да замести липсата на този дължим по закон документ. Административният орган е извършил тежко административно нарушение, като е допуснал държавен служител да изпълнява длъжност, която съществува само като нормативно определена позиция, без същата да е изпълнена със съдържание. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалваният административен акт.

Ответникът – Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното в настоящето производство решение № 326 от 12.01.2016 г. постановено по адм. дело № 5635 по описа за 2015 г. на ВАС, пето отделение, е отхвърлено оспорването по жалбата на Г. А. В. срещу заповед № РД-15-332 от 21.04.2015 г. на министъра на земеделието и храните и жалбоподателката е осъдена да заплати на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) сумата от 700, 00 лв. - разноски по делото.

За да постанови решението си, съдът е установил, че Г. А. В. е заемала длъжността „главен юрисконсулт” в дирекция „Административно и правно обслужване” („АПО”), отдел „Правно обслужване” в МЗХ до 21.04.2015 г., от която дата е прекратено служебното й правоотношение с оспорената заповед. От длъжностното разписание, утвърдено от министъра на земеделието и храните, в сила от 12.01.2015 г. до влизане в сила на цитираното в оспорената заповед ново длъжностно разписание, съдът е установил, че дирекция „АПО” е обхващала 3 отдела с обща численост 30 щата, начело с директор. В отдел „Правно обслужване” са били предвидени за заемане 16 бр. щатни длъжности от които началник отдел – 1 бр; главен юрисконсулт – 7 бр.; главен експерт – 2 бр.; старши юрисконсулт – 2 бр.; юрисконсулт – 3 бр.; главен специалист – 1 бр. В отдел „Нормативни актове” са били предвидени за заемане 6 бр. щатни длъжности, а в отдел „Секретариат” – 7 щатни длъжност, от които началник на отдел – 1 бр.; държавен експерт – 1 бр. и главен експерт – 5 бр. С ПМС № 90 от 16.04.2015 г. (обн. ДВ бр. 29/21.04.2015 г.) е изменен Устройственият правилник на МЗХ, като изменението е в сила от деня на обнародването съгласно пар. 11 от ЗР на ПМС № 90/2015 г. С него е намалена общата численост на МЗХ от 614 бройки на 602 щатни бройки, но дирекция „АПО” е останала с 30 щатни бройки. С доклад от 21.04.2015 г. на и. д. главния секретар на МЗХ е направено предложение за утвърждаване на ново длъжностно разписание на МЗХ. Със заповед № РД-09-254 от 21.04.2015 г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗАдм), чл. 2, ал. 3 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и чл. 16 от Устройствения правилник на МЗХ е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 21.04.2015 г. Видно от него дирекция „АПО” обхваща 3 отдела с обща численост 30 щата, начело с директор. В отдел „Правно обслужване” са предвидени за заемане 12 бр. щатни длъжности от които началник отдел – 1 бр; главен юрисконсулт – 5 бр.; главен експерт – 2 бр.; старши юрисконсулт – 1 бр.; юрисконсулт – 2 бр.; главен специалист – 1 бр. В отдел „Нормативни актове” са предвидени за заемане 6 бр. щатни длъжности, а в отдел „Секретариат” – 11 щатни длъжности от които началник на отдел – 1 бр.; държавен експерт – 1 бр. и главен експерт – 2 бр., старши експерт – 2 бр. и младши експерт – 4 бр. Общият брой главни юрисконсулти, както в отдела, така и в дирекцията е намален с 2 броя, като длъжността е запазена. Намалени са и бройките на длъжността старши юрисконсулт - с 1 бр. и юрисконсулт - с 1 бр., като с тези 4 щатни бройки в новото щатно разписание на дирекцията са разкирити експертни длъжности - младши и старши експерт в отдел "Нормативни актове". Съдът е установил, че длъжностна характеристика на жалбоподателката не е връчвана. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона (чл. 59 от АПК и чл. 108 от ЗДСл) форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея е посочено фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно съкращаване на длъжността и нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. След анализ на понятието „длъжност в администрацията”, съгласно чл. 2, ал. 1 от НПКДА съдът е приел, че са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - заличаване на длъжността в длъжностното разписание и отмяна, изменение или отпадане на функциите за длъжността главен юрисконсулт в дирекция „АПО”, отдел „Правно обслужване“ към МЗХ. Посочил е, че макар длъжността „главен юрисконсулт” да продължава да съществува като нормативно определена позиция, при съпоставка на двете длъжности разписания се установява, че тя е числено намалена с 2 броя. Бройките на съкратените 2 длъжности главен юрисконсулт са преобразувани в експертни длъжности, за които има други изисквания за образователна степен и за професионален опит, като изискуемите минимални рангове са по-ниски от тези за главен юрисконсулт. Съдът е посочил, че независимо от невъзможността да бъдат сравнени задълженията по длъжностните характеристики за длъжността на жалбоподателката и новоразкритите длъжности, само от сравнение на длъжностните разписания и разпоредбите на чл. 7, ал. 3 и 4 от НПКДА, регламентиращи основните функции на „старши и младши експерт” и чл. 7, ал. 9 от същата Наредба, регламентиращ юристконсултските длъжности, са видни разликите във изискванията и функциите на експертните и юрисконсултските длъжности. Посочил е, че заповедта е съответна и на целта на закона - да се оптимизира работата на органа, като дейността се организира по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите от по-малко на брой служители. Решението е правилно.

В съответствие със събраните по делото доказателства е направеният от ВАС, тричленен състав, извод за законосъобразност на оспорената заповед на министъра на земеделието и храните. Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. В съответствие със закона е и изводът на тричленния състав на ВАС, че предпоставките от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени.

За да са налице предпоставките за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да се установи, че длъжността заемана от съкратения служител, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от НПКДА, не съществува или ако съществува, е намален броят на служителите, ангажирани с изпълнението й. В случая е безспорно установено, че заеманата от В. длъжност „главен юрисконсулт” е намалена с 2 щатни бройки в дирекцията и отдела, където тя е работила. Тоест, дейността на В. и понастоящем се извършва в МЗХ и длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция, но се изпълнявана от по-малко на брой лица. Запазването на функциите, задачите и задълженията на една съществуваща длъжност в дадена администрация, териториална структура или нейно административно звено, при намаляване на броя служители, които я изпълняват, също покрива критериите на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за „съкращаване на длъжността”. Правилно съдът е приел, че въпреки липсата на връчена на В. длъжностна характеристика, в настоящия случай може да бъде извършена съпоставка между функциите, изкисванията и задълженията на съкратената и новоразкритите длъжности. Видно от чл. 6, ал. 1 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители (НДХДС), проектите на длъжностните характеристики за всяка длъжност се изготвят въз основа на нормативната регламентация за общите, минималните и специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност. Поради това не би могло основните функции на лицата заемащи длъжността „главен юрисконсулт” да са различни от посочените чл. 7, ал. 9 от НПКДА. Те от своя страна безспорно се различават от основните функции на новоразкритите длъжности „старши експерт” и „младши експерт”, посочени в чл. 7, ал. 3 и 4 от същата Наредба. С. Кра на длъжностите в администрацията, минималните изисквания за заемане на длъжността „главен юрисконсулт” са: образователна степен – магистър, професионален опит – 5 години; за длъжността „старши експерт” са: образователна степен – бакалавър, професионален опит – 2 години, а за длъжността „младши експерт” са: образователна степен – бакалавър, като професионален опит не се изисква. Минималните изисквания за заемане на съответните длъжности, предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от НДХДС, също не биха могли да се различават от нормативно установените. Ето защо съдът правилно и обосновано е приел, че липсва идентичност между съкратените и новоразкритите длъжности, както по отношение на критериите за заемането им, така и относно присъщите им функции, задачи и задължения. Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.

С оглед крайния изход на делото, съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Искането е направено преди даване ход на делото по същество. Към него е приложен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, като от ответника по делото се претендира сумата от 840, 00 лв. – адвокатско възнаграждение. С цел доказване на претендираните разноски е представен договор № РД 10-21 от 01.04.2016 г., сключен между МЗХ – възложител и адв. С. Г. – изпълнител, с предмет осъществяване на процесуално представителство и защита по настоящето адм. дело № 3248/2016 г. на ВАС, петчленен състав. Съгласно чл. 1 от договора възложителят се задължава да изплати на изпълнителя, за извършеното от него по предмета на договора, възнаграждение в размер на 700, 00 лв. без ДДС, по посочена от изпълнителя банкова сметка. За доказване на претендираните разноски е представена и фактура № 0000000008 от 14.04.2016 г. издадена от адв. Г., видно от която, за осъществено процесуално представителство по адм. дело № 3248/2016 г. на ВАС й се дължи възнаграждение в размер на 840, 00 лв. с ДДС. Във фактурата не е посочен начин на плащане. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Предвид посоченото съдът намира, че от представените от ответника доказателства, не се установява действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Издаването на данъчната фактура, след като в нея не е отразено плащане в брой, не означава, че страната по делото фактически е направила разхода. Фактурата е доказателство за настъпило данъчно събитие, но не и за извършено плащане. Предвид изложеното искането на министъра на земеделието и храните за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно и такива не следва да му бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326 от 12.01.2016 г. постановено по адм. дело № 5635 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд, пето отделение. Решението е окончателно.