Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.254, ал.3 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) (ЗГ).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите – В. срещу решение №288/16.02.2015г., постановено по адм. дело №3410/2014г. по описа на Административен съд – Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – [фирма] с управител С. Й. К., не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение, първоинстанционният съд отменя заповед № 221/03.10.2014 г. на Директора на Регионалната дирекция по горите – В., с която се спира дейността в склад за дърва, на фирма [фирма], седалище и адрес на управление – [населено място], [община], област В., управител – С. Й. К., за срок от 6 месеца, считано от дата на издаване на заповедта.
След извършване на служебна проверка първоинстанционният съд, приема че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидените форма. Направен е извод, че нарушението за което е ангажирана отговорността на наказаното лице е съставомерно.
Въпреки горните констатации, първоинстанционният съд приема, че в обжалваната заповед не са налице мотиви за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Според решаващият съд, не са посочени конкретни факти, обстоятелства или съображения свързани с поведението на нарушителя, обусловили определянето на конкретната степен на административната принуда, в случая максималния срок на наложената ПАМ. При налагане на конкретната ПАМ в максимален срок, след като законодателят е предвидил срок до шест месеца за налагане на тази мярка, административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил не минимален срок, а максималния срок посочен в Закон за налагане на тази мярка, и като не е направил това, съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Първоинстанционният съд приема това нарушение за особено съществено и основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна.
При извършена проверка на 27.09.2014г. от служители на Регионална дирекция по горите – В. в склад за дърва на на фирма [фирма], седалище и адрес на управление – [населено място], [община], област В., управител – С. Й. К. са установени нарушения по ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) изразяващи се в това, че производствената марка, дневника за постъпилата преработена и експедирана дървесина, както и кочан с предоставените за ползване превозни билети не се съхраняват в обекта съобразно изискването на чл.206 от ЗГ във връзка с чл.14, ал.1 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии / Наредба №1 /– съставени в тази връзка Констативен протокол № 066718/27.09.2014г., АУАН № 0000395/29.09.2014г.
Административният орган е констатирал, че експедираната от обекта дървесина с превозен билет № 193986/27.09.2014г. не е била маркирана с контролна горска марка, включително дървесина с диаметър над 20 см., съгласно разпоредбата на чл.70 вр. чл.65, т.2 и чл.63, ал.1, т.2 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии, а само с производствена марка № Е 2073, като по експедираната дървесина също така липсва производствена марка от друг обект предвид дадените писмени обяснения от С. Й. К. и задържани билети с №№ 204721/25.06.2014г., 206038/16.07.2014г., 657385/18.08.2014г., 657387/08.09.2014г., 259287/ 16.09.2014г. В тази връзка са съставени Констативен протокол № 066717/27.09.2014г. и № 066719/29.09.2014г. и АУАН №№ 0000393/29.09.2014г. и 0000394/29.09.2014г. Установено е, че нарушителят е поставил производствената си марка върху дървесина, която е с диаметър над 20 см. и на която е нямало поставена при експедирането й от временен склад контролна горска марка. Административният орган е посочил, че в обясненията си управителят на ЕТ твърди че дървесината е закупена от друг обект, в който постъпва, преработва се и се експедира дървесина, но е счел това твърдение за неоснователно, тъй като по експедираната и транспортирана дървесина не е налице поставена производствена марка от друг обект, от който е била експедирана преди да постъпи в обекта на [фирма]. Административният орган е направил извод, че като е поставил производствената си марка на дървесина, която не е била маркирана нито с производствена марка от друг обект, нито с контролна горска марка от временен склад, лицето с действията си се стреми да легализира една незаконно придобита дървесина.
Спорен от правна страна е въпроса относно наличието, респ. липсата на мотиви в обжалвата заповед досежно продължителността на наложената ПАМ, обуславящи съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на заповедта.
ПАМ са инстумент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда.Тяхната цел, за разлика от административните наказания, които санкционират осъществено неправомерно поведение, е да предотвратят извършено административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение, да преустановят вече започнало и продължаващо правонарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от осъществено правонарушение.
Материалноправните предпоставки, с чието наличие се свързва налагането на принудителната административна мярка по чл.253, т.5 от ЗГ „спиране дейността на обекти” са както следва: установяване на постъпване, преработване или експедиране обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му. Нормата е императивна.
Съгласно разпоредбата на чл. 254, ал.1 от ЗГ, принудителните административни мерки се прилагат за срок до отстраняване на нарушението, а в случаите по чл. 253, ал. 3, т. 5 - за срок до 6 месеца. В цитираната разпоредба, в частта относно случаите по чл.253, ал.3, т.5 от ЗГ е регламентирана една правна възможност, която законодателят е предоставил на административния орган – да извърши преценка за всеки конкретен случай. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като преценка по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. Установената фактическа обстановка не се оспорва от страните и въз основа на нея първоинстанционният съд е приел, че деянието е съставомерно. Констатирани са извършени множество нарушения на ЗГ, а не едно единствено, което е отегчаващо вината обстоятелство. С определяне на максималния срок от шест месеца за налагане на ПАМ, административният орган е преценил превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства над смекчаващите.
Първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт, който съдържа вътрешно противоречиви мотиви. След като установява правилно фактическа обстановка и приема деянието за съставомерно, първоинстанционният съд необосновано отменя наложената ПАМ.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че постановата заповед, с която се налага ПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.
Предвид горното, касационната инстанция намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови друго, с което се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на [фирма] с управител С. Й. К. срещу заповед № 221/03.10.2014 г. на Директора на Регионалната дирекция по горите – В..
С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски, ответника [фирма] с управител С. Й. К. следва да бъде осъден да заплати сума в разноски в размер на 300 (триста) лева на основание чл.7, ал.1, т.4 във вр. §1 от ДР от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №288/16.02.2015г., постановено по адм. дело №3410/2014г. по описа на Административен съд – Варна И В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление – [населено място], [община], област В., управител – С. Й. К. срещу заповед № 221/03.10.2014 г. на Директора на Регионалната дирекция по горите – В..
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление – [населено място], [община], област В., управител – С. Й. К. да заплати на Регионалната дирекция по горите – В. сума в размер на 300 (триста) лева - юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.