Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – С. при ЦУ на НАП и от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 3139 от 07.05.2015 г., постановено по адм. д. № 6897/2013г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен частично Ревизионен акт /РА/ № 2141206422/18.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 754 от 22.04.2013 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място].

Директорът на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП – [населено място] обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отменен РА относно непризнатото на [фирма] право на данъчен кредит по фактура № 81/07.12.2009г., издадена от [фирма] и допълнително начисления корпоративен данък в съответната част за 2009г. Поддържа, че първоинстанционнотото решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Счита, че ангажираните доказателства не установяват реалното изпълнение на спорната доставка, поради което законосъобразно с РА е отказано признаване на право на данъчен кредит за нея. Намира, че на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО разходите за нея са документално необосновани, поради което с тях законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2009г. и е определен размерът на допълнително дължимия корпоративен данък. В подкрепа на тезите си излага конкретни доводи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и постановяването на друго решение, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

К. [] обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му...