Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. А. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Г. Н. срещу решение № 1144/05.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1787/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 131101478/26.08.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 1231/19.12.2011 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП за определените му задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9 875,21 лв. и съответните прилежащи лихви за забава. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на първата касационна инстанция относно мотивиране по фактическите и правни въпроси за размера на данъчната основа за облагане и на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ. Неправилно според касатора съдът е приел, че увеличението на стойността на декларираните от него доходи в ГДД със сумата от 133 430,50 лв. е на основание чл. 78 ЗКПО, тъй като данъчната му основа се определя по реда на чл. 26, ал.1 ЗДДФЛ като физическо лице, извършващо дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистриран по ТЗ, след като извършва търговска дейност. Основното оплакване в касационната жалба в тази връзка е, че извършените от А. сделки нямат търговски характер, тъй като не са системни и по занятие, а инцидентни. Твърди, че се е възползвал от правото по чл. 13,...