Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т. и на С. Д. П. срещу решение № 186/14.05.2014 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 586 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 051302296/21.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В. Т. в частта относно определените в тежест на С. П. допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер 44 044.93 лева и лихви за забава в размер 35 619.39 лева, както и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 и 2010 г. и за лихва върху него за разликата общо над 25 506.47 лева, а е отхвърлена жалбата на П. срещу РА в останалата част. Първият касатор оспорва отменителната, а вторият отхвърлителната част на съдебния акт. Органът по приходите инвокира оплаквания за противоречие на решението с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Изразява несъгласие с изводите на съда за незаконосъобразност на установяването с РА на погасените по давност публични вземания за 2006 г. с арг. от чл. 173 и чл. 174 ДОПК и за дължимо изследване на съответствието между приходите и разходите на ДЗЛ в годишен аспект. Като противоречащ на процесуалния закон определя отказът на инстанцията по същество да цени заключението на оценителна експертиза, прието по време на спиране на ревизионното производство. Вторият касатор отрича съществуването на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК с оглед особеното качество на ДЗЛ, съществуващата несъвместимост с нея на упражняването на търговска дейност. Сочи като определящ за квалифициррането на извършените от него сделки от вида на тези...