Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" - П. срещу решение № 62 от 20.02.2015 г. по административно дело № 958/2014 г. на Административен съд Плевен, с което е отменен отказът да се предостави достъп до обществена информация по заявление, подадено от Ц. Т. Б. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Ц. Т. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на П. отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:

Правилно в обжалваната решение е прието, че актът е издаден от компетентния орган – задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) - директор на Областна дирекция "Земеделие" - П.. В случая същият действа в качеството му на административен орган, задължен по ЗДОИ да се произнася по заявления за достъп до обществена информация. Като такъв същият дължи произнасяне лично или чрез надлежно упълномощено лице, на което са делегирани права да предоставя информация по ЗДОИ.

Обоснован и съответен на закона е изводът, че актът е постановен в нарушение на предвидената в чл. 38, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗДОИ форма. Действително същият е постановен в писма форма, но не във формата на решение, като не е посочен и...